Решение № 1039 от 02.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1039 гр. Бургас, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Радостина П. Петкова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100500646 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от „ГЕОМАР - 07“ ЕООД с ЕИК 201262502, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл. 3, вх. А, ет. 8, ап. 16, представлявано от управителя Георги Стоянов Георгиев, чрез адв. Иванка Борисова Стойчева, срещу Решение №261223 от 08.12.2021 г. по гр.д. №7859 по описа на Районен съд Бургас за 2020 г., в частта му с която е прието за установено, че „ГЕОМАР - 07“ ЕООД дължи на Тома Стоянов Гънев в качеството му на ЕТ „Томи - Н - Тома Гънев“ наем на обект заведение, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, пред бл. 64, за м. юли 2020 г. в размер на 1550 лв., както и договорна неустойка за неизпълнение на същото задължение в размер на 1550 лв. както и законната лихва върху двете суми, начиная от 01.09.2020 г. до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят излага съображения, че решението в обжалваната му част е недопустимо, тъй като е постановено от съда „свръх петитум”. Твърди, че в исковата молба липсвало искане за установяване, че ответникът дължи наем за процесния имот за м. юли 2020 г.„ както и неустойка за неизпълнение на това задължение. Моли за обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част и прекратяване на производството в тази част. Претендира присъждане на разноските сторени пред въззивния съд. Не сочи доказателства.

1

Подадена е и въззивна жалба от Тома Стоянов Гънев, ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „Томи - Н - Тома Гънев“ ЕИК 812069204, чрез адв.

Живко Бойчев срещу Решеиие №261223 от 08.12.2021 г. по гр.д. №7859 по описа на Районен съд Бургас за 2020 г., в частта му с която са отхвърлени установителните искове за горницата над уважения до пълния предявен размер от 13280 лв., представляваща сборна главница, дължима по споразумение с нотариална заверка на подписите от 07.07.2020 год., сключено между страните във връзка с договор от 01.01.2020 год. за наем на обект заведение, от която 6000 лв. - неплатени наемни вноски, дължими за м.април, май, юни и юли 2020 год., 6000 лв. - договорна неустойка за неизпълнение, 175.86 лв. - стойност на потребена вода в наетия имот, 653.47 лв. - стойност на потребена ел.енергия в наетия имот, 450 лв. - обезщетение за вреди на наетия имот, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 01.09.2020 год. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционния съд неправилно се позовава на стопанска непоносимост и непреодолима сила. Неправилен бил извода, че споразумението между страните е недействително. Твърди, че по делото не е доказано да е налице спад в оборотите на заведението, и поради това нямало обстоятелства, от които да се направи извод за наличие на стопанска непоносимост. Излага подробни съображения и твърди, че наемателят е действал недобросъвестно и не е заплатил дори частично наема за съответния период. Неправилни били изводите, че са недължими наемните вноски за месеците март, април и май, тъй като по делото липсвали доказателства за тяхното заплащане.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Прави доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел за установяване на договореностите при сключения наемен договор и споразумението.

В срок е постъпил отговор от „ГЕОМАР - 07“ ЕООД, в който се заявява, че доводите в жалбата подадена от Г. С. Г. са неоснователни. Твърди, че доводите относно липсата на доказателства за спад в оборотите на процесното заведение са неотносими, тъй като първоинстанционния съд се бил позовал единствено на непреодолима сила. Оспорва допустимостта и относимостта на искания в жалбата разпит на свидетел. Твърди се, че изводът на съда за нищожност на процесното споразумение на основание чл. 306, ал. 1 ТЗ е правилен. Изложени са доводи, че непреодолимата сила е основание, освобождаващо от отговорност за неизпълнение, което не може да бъде дерогирано с договорна клауза. Спирането на дейността на търговските обекти със заповед на министъра на здравеопазването, какъвто бил настоящия случай, бил ноторно известен факт. Поради тези мерки наемателят изобщо не е можел да реализира никакъв оборот. В условията на евентуалност се възразява срещу претенцията, поради това, че „ГЕОМАР - 07“ ЕООД е бил лишен от ползването на наемания обект за периода 13.03.2020г. до 14.06.2020г., поради което наемодателят бил нарушил договорното си задължение за предоставяне ползването на имота. С тези съображения се твърди, че не са налице твърдените от Г. С. Г. пороци на съдебното решение и 2 се моли за отхвърляне на подадената от него въззивна жалба като неоснователна.

Въззивните жалби са допустими, подадени са в законовия срок и отговарят на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

Съобразно заявеното в жалбите, първоинстанционното решение в частта в която е уважен установителния иск за наем за половината от м. юни 2020 г. в размер на 775 лв., както и договорна неустойка за неизпълнение на същото задължение в размер на 775 лв. както и законната лихва върху двете суми, начиная от 01.09.2020 г. до окончателното им изплащане, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и отчасти допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба Тома Стоянов Гънев, в качеството му на ЕТ „Томи - Н - Тома Гънев, за установяване със сила на пресъдено нещо, че „ГЕОМАР - 07“ ЕООД и Г. С. Г. дължат солидарно на ищеца сумата от 13280 лв. - сборна главница, дължима по споразумение с нотариална заверка на подписите от 07.07.2020 год., сключено между страните във връзка с договор от 01.01.2020 год. за наем на обект - заведение, находящо се в гр. Бургас ж/к „Славейков“ пред бл. 64, от която 6000 лв. - неплатени наемни вноски, дължими за м.април, май, юни и юли 2020 год., 6000 лв. - договорна неустойка за неизпълнение, 175.86 лв. стойност на потребена вода в наетия имот, 653.47 лв. - стойност на потребена ел.енергия в наетия имот, 450 лв. - обезщетение за вреди на наетия имот, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 01.09.2020 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 5235/2020 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

В срока за отговор процесуалният представител на ответниците е предявил от името на „Геомар-07“ ЕООД, при условията на евентуалност, възражение за прихващане с вземане на дружеството в размер на 300 лв. обезщетение за вреди от неизпълнение на сключения между страните договор за наем, с вземането на ищцовия търговец в размер на 429.61 лв. - стойност на ел. енергия за м.юни 2020 год.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Фактическата обстановка възприета от първоинстанционния съд е правилно установена и отговаря на събрания доказателствен материал.

На 31.12.2019 г. в гр.Бургас, между ЕТ „Томи - Н - Тома Гънев“ наемодател и „Геомар-07“ ЕООД - наемател, е сключен договор за наем на заведение, находящо се в гр. Бургас ж/к „Славейков“ пред бл. 64, за срок от две години, срещу месечна наемна цена от 600 лв. с вкл. ДДС.

По делото е наличен и друг документ с подобно съдържание на договор 3 за наем, идентичен с вече сключения по отношение на страните и наетия обект, но носещ дата 01.01.2020 год. и за различен месечен наем - 1350 лв., но не по-малко от 690 евро за месеците януари, февруари, март, април, октомври, ноември и декември, както и 1550 лв., но не по-малко от 792 евро за месеците май, юни, юли, август и септември.

На 07.07.2020 год. страните са сключили споразумение, с което двамата ответници - „Геомар-07“ ЕООД и Г. С. Г., са се задължили солидарно спрямо ищеца - едноличен търговец, за заплащане на дължими по договора за наем суми, възлизащи на 4830 лв., в срок до 20.07.2020 год., за неплатен наем, потребени ел.енергия и вода.

С т.2 от същото споразумение солидарните длъжници са се задължили, в случай, че не заплатят горната сума в срок, да заплатят на едноличния търговец сумата от 13280 лв. - „действително дължимите суми, произтичащи от сключения между страните договор за наем“.

Подписите, положени от страните върху това споразумение, са заверени нотариално и същото, заедно с наемния договор от 01.01.2020 год., като несъдебно изпълнително основание, предвидено в т.3 на чл.417 от ГПК, е послужило на ищеца, за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците.

Считано от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год. наетото заведение е било принудително затворено с разпореждания на полицейски органи, а от 14.05.2020 год. до 14.06.2020 год. наемателят е бил задължен да организира дейността си, съобразно цитираните заповеди на министъра на здравеопазването.

За периода от м.януари до м.март на 2020 год. наемодателят ЕТ „Томи Н - Тома Гънев“ е издавал фактури на стойност от по 600 лв. с ДДС всяка, с получател - наемателя „Геомар-07“ ЕООД, с основание „ наем м.януари 2020 г.“, съответно „наем на търг.обект м.февруари 2020 г.“ и „наем м.март 2020 г.“, приходни ордери за същите месеци на стойност от по 750 лв. за „доплащане на наем“, както и фактури за префактурирани ел.енергия, вода и СОТ за периода от м.януари до м.май 2020 год.

От показанията на свидетелят Ваня Ву Нанг Тъ се установява, че договорът е бил сключен през м.декември 2019 год. пред нея, както и че тя е заплащала наемните вноски.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящата инстанция намира подадената от „Геомар-07“ ЕООД въззивна жалба за основателна в цялост. Ищецът в настоящото производство е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи неплатени наемни вноски за м. април, м. май и м. юни 2020 г., като е посочил в исковата молба, че процесният договор за наем е прекратен на 29.06.2020 г. като е приел за установено, че ответникът дължи наем за процесния имот за м. юли 2020 г.„ както и неустойка за неизпълнение на това задължение, съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради което в тази част първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде 4 обезсилено.

По отношение на възраженията на търговеца Тома Гънев, въззивният съд намира, че първоинстанционния съд се е позовал единствено на непреодолима сила, но не и на стопанска непоносимост, която представлява друг правен институт, неприложим в настоящия случай, поради липса на искане от някоя от страните по договора. Следва да се има предвид също, че споразумението от 07.07.2020 г. няма характера на обективна новация, а се отнася до задълженията на за наем, които са породени от сключения преди това между страните договор за наем. С това споразумение страните не са уговорили различен размер на наемните вноски, а единствено са променили падежът им, като в допълнение са уговорили отпадане на задълженията за неспазено предизвестие и дължима неустойка при плащане в срок, солидарна отговорност и запазването им при просрочено плащане. Всички задължения предмет на споразумението от 07.07.2020 г., са елементи на наемното правоотношение между страните породено от сключения между тях договор за наем, а самото то представлява предоговаряне на условията по договора.

Съгласно чл. 306, ал. 1 ТЗ, длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. За да е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, е необходимо да са осъществени кумулативно следните предпоставки, визирани в посочената правна норма: обстоятелствата трябва да са настъпили след сключване на сделката; обстоятелствата трябва да са непредвидени или непредотвратими; да са от извънреден характер и да е налице причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение. Основният характеризиращ белег – елемент, на "непреодолимата сила", е непредотвратимостта на събитието.