Протокол № 647 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 647 гр. Пазарджик, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500618 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:55 часа се явиха:

Не се явява жалбоподателят Е. Н. Г., редовно призован. За него като пълномощник се явява адв. П. Г., редовно упълномощен.

Ответницата С. Л. Д., редовно призована, не се явява. За нея като пълномощник се явява адв. Е. Б.-К., редовно упълномощена.

Не се явява ответницата Й. И. Г., редовно призована. За нея като пълномощник се явява адв. П. Г., редовно упълномощен.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 672/27.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220102616 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик

Е ПРИЗНАТО за установено по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на ответниците Е. Н. Г., ЕГН **********, и Й. И. Г., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. ***, че ищцата С. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: **** е собственица на реална част с площ от 44 кв.м, представляваща част от собствения и поземлен имот с идентификатор ****, която част погрешно е заснета на кадастралната карта, одобрена със заповед РД18-34/20.05.2011 г. на 1 изп. директор на АГКК като част от имот с идентификатор *** собственост на ответниците. Тази площ е със съседи имоти *** и е заключена между точките 1, 2, 3, 4 и 5 и защрихована в черно на комбинираната скица на вещото лице Х.К. на лист 94 от делото, която да се смята за неразделна част от решението.

ОСЪДЕНИ СА Е. Н. Г. и Й. И. Г. да заплатят на С. Л. Д. разноски по делото в размер на 1900 лв.

Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба само от Е. Н. Г., с изложени оплаквания за незаканосъобразност и необоснованост.

Сочи се, че първоинстанционният съд не се съобразил с изложените в писмения отговор мотиви и с изложените такива в съдебното заседание, както и със събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е достигнал до напълно погрешен извод.

Твърди се, че праводателите на жалбоподателя са придобили спорната реална част и на общо основание по давност, текла след влизането в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г., тъй като за разлика от ЗТСУ, чл. 200 от ЗУТ давал възможност за придобиване по давност на реални части от ПИ, които можели да се присъединят към съседен имот.

Сочи се, че Pайонен съд-Пазарджик не се е съобразил с изложените в писмения отговор факти, че ответника е добросъвестен купувач, на имот, който по регулационния план на гр. Белово представлява УПИ с площ 800 кв.м и с тази площ е нанесен в КККР от 2011 г.

Безспорно било по делото, че Г.и са придобили правото на собственост върху процесните идеални части от имота на основание давностно владение, осъществявано от техните праводатели, а те самите са добросъвестни купувачи на имота с площ от 800 кв.м, в който се включвала и спорната част.

Имот с тава площ бил нанесен в кадастралната карта от 2011 г.

Излагат се твърдения, че отчуждителното действие на плана за придадените по регулация части настъпвало по силата на самия план и не било обусловено от обезщетяваните на собствениците на частите, придадени по регулация към други парцели. Предаването е станало с плана от 1979 г. когато самия план е имал отчуждително действие и предадените по регулация части и от парцели към други се считат за собственост от момента на предаването. Преобритателя на тази идеална част се считал за собственик независимо дали е заплатил предаваемото място или го е завзел и придобиването се считало за безусловно от момента на прилагане на регулациите.

Сочи се, че собственикът на имота, към който частта се придава, придобивал придадената част със завземането й, независимо дали законно, чрез плащане на обезщетение, или не. Лицето, от което е отнета придаваемата част, в този случай не можело да се легитимира като собственик, както и да проведе иска си успешно. Собствеността преминавала по силата на самата регулация, а тя придобивала значение на безусловно придобивно основание от 2 деня, когато е приложена, а това ставало или със заплащане на придадените части, или със завладяването им и с владение върху тях в продължение на 10 години и придобиване по давност, или чрез издаване на констативен нотариален акт (чл. 134, ал. 2 о ЗТСУ (отм.).

В конкретния случай регулацията се считала за приложена чрез придобиване по давност на продавачите на семейство Г.и и чрез издаването на констативен нотариален акт от 2016 г. Владението продължило достатъчно дълго и не било отблъснато от ищцата, като се сочи, че двамата продавачи били признати за собственици по давност и наследство на 257/800 идеални части от имота, които отговаряли на общо 257 кв.м., придадени към имота по регулация, в които влизали и процесните 40 кв.м.

Твърди се, че дори регулацията да не е била приложена, неприлагането й нямало отражение върху собствеността и съответно §8 от ЗУТ намирал приложение само ако към датата на влизане в сила на ЗУТ последният действащ регулационен план не е бил приложен и е неприложима в конкретния случай.

Сочи се, че неправилно Pайонен съд-Пазарджик е възприел, че показанията на свидетелите на ответната страна са непоследователни и противоречиви. Безспорно двете свидетелки със своите показания, доказвали, че дядо Асен е владеел и обработвал процесиите 40 кв.м.

Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.

С въззивната жалба е направено е доказателствено искане - двама свидетели при режим на довеждане. Като в жалбата не са изложени обстоятелствата, които обосновават това искане.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Й. Г., която счита жалбата за основателна, съобразно изложените в нея мотиви, а решението за неправилно.

Искането е жалбата да бъде уважена.

Постъпил е писмен отговор от Снежана Д. чрез адв. Б. с искане решението на Районния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно с изложени мотиви, обосноваващи правилността на решението на Районния съд.

Няма доказателствени искания, формулирани в отговора на въззивната жалба.

Адв. Г.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така подадената въззивна жалба, както и доказателственото искане.

Адв. Б.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам като неоснователна въззивната жалба. Подробно съм изложила доводи в писмения си отговор.

Също така в писмения отговор съм взела становище по отношение на доказетелственото искане за разпит, като съм изложила доводи за 3 неоснователността на това искане.

Съдът намира, че искането за разпит на двама свидетели пред въззивния съд е преклудирано от една страна, а от друга страна не се излагат доводи за наличие на някоя от хипотезите чл. 266 от ГПК, единствено при наличието, на които пред въззивния съд могат да бъдат допускани нови доказателства.

По изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на двама свидетели Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. Г.: Уважаеми окръжни съдии, представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С оглед изложените факти и обстоятелства във въззивната жалба ще Ви моля да отмените обжалваното решение на Районния съд, като незаконосъобразно и постановено в противоречие на съдебната практика.

Моля да осъдите ответната страна да заплати сторените от нас разноски, а именно държавна такса за заплатен адвокатски хонорар.

Адв. Б.: Уважаеми окръжни съдии, аз също представям списък на разноските по чл.80 от ГПК. Моля да приемете, че е неоснователна жалбата, а постановеното от Пазарджишкия районен съд решение е правилно, поради което Ви моля да го потвърдите. Само две неща ще кажа: Разбира се, че когато има отчуждаване по дворищно регулационен план и отчуждаването настъпва по силата на влизането на самия план в сила има последваща процедура. Тук единственото е, че не се издава заповед, както в други случаи, а по силата на самия план. Но правоимащият, който ще получи съответно придаваемата част следа да изпълни процедурата: оценка на имота, издаване на нотариален акт за вземане и т.н., но нито се сочат подобни данни, нито се твърди да са извършени такива действия по прилагането но самия план. Що се отнася до това дали е придобит по давност, не е придобит, защото буквално дни или месеци преди предявяването на иска за първи път има данни в този смисъл и то е констатирано от вещото лице. Идва геодезист, който набива колчета, указвайки граници по заснетото с кадастралната карта. Ако е вярно това, че те са го завзели, защото това е един от начините да се придобие по давност дворно място по регулацията, отдавна е трябвало да бъде завзето, да бъде изградена ограда. Няма такова нещо и не е сторено в годините, поради което подробно съм изложила съображения, че отпадайки отчуждителното действие.

Най важното е, че не е придобит по давност, поради незавземането на имота, неограждането му, неразрушавайки съществуващите големи зидове, които са на място. Спора на страните е тръгнал именно след тези действия, които са били предприети.

Моля да потвърдите решението и да присъдите разноските по представения списък.

4

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЛАГА списъците по чл. 80 от ГПК на страните.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в срок до 21.12.2024 г. часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:10 Председател: _______________________