Решение № 13514 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13514 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20231110160524 по описа за 2023 година

Делбено дело във фазата на извършване на делбата.

С Решение № 20818/18.11.2024г., постановено по гр.д. № 60524/2023 г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с Решение №..............г. по в.гр.д.№2004/2025г. по описа на СГС, е допусната съдебна делба на АПАРТАМЕНТ с идентификатор .............., съгласно Заповед РД-18739/............. г. на изп. директор на АГКК, а съобразно нот.акт- № 1-а, находящ се в гр................. /първи над партера/, състоящ се от две стаи, кухня, хол, две антрета, баня, клозет и килер, със застроена площ от 66 /шестдесет и шест/ кв.м, при съседи по нот. акт:на север- стълбище и С.П.Г на изток и на юг двор и на запад - К.П заедно с принадлежащото му МАЗЕ при съседи: на север - Б.Т.Д.Д Х.Т на изток-двор, на юг-К Я.Д и на запад-коридор, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, при съседи: на север-П ................ на изтоккоридор, .......................... на юг-коридор и на запад-коридор, заедно с 3.25 % ид. части от общите части на сградата и от толкова идеални части от мястото, върху което е построена, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ............., съгласно Заповед РД-18-739/............. г. на изп. директор на АГКК, с ......................... с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: следно застрояване /от 10 до 15 м/, със съседи: ..............; ............... ...................; .............; ................., МЕЖДУ В. М.

С. ЕГН ********** при квота 1/2 ид.ч. и Д. Г. К. ЕГН ********** при квота от 1/2 ид.ч.

В срока по чл. 346 от ГПК, в първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата съделителят В. М. С. е предявил срещу съделителката Д.

Г. К. претенция с правно основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС. С 1 молба, депозирана на 19.06.2026 г., съделителят конкретизира претенциите си, като заявява, че е направил следните разходи за процесния имот след смъртта на наследодателя: - 66,60 лева за смяна на водомер за студена вода поради изтичане срока му на годност (30.07.2021 г.); - 97,40 лева за електроенергия за периодите 29.04.2021 г. - 29.05.2021 г. и 30.05.2026 г. - 29.06.2026 г. (заплатени на 23.07.2021 г.); - 35,24 лева за студена вода за периода юни-юли 2021 г.

(заплатени на 23.07.2021 г.). Общият размер на заплатените суми е 199,24 лева (101,87 евро). Ищецът претендира ответницата да му заплати 1/2 идеална част, съответстваща на нейния дял, а именно сумата от 50,94 евро.

Съделителката Д. Г. К. е оспорила претенциите и е представила доказателства за заплатени от нея данък сгради, такса битови отпадъци (ТБО) и разходи за общи части (такса вход и тротоар).

По време на устните прения, процесуалният представител на ответната страна е изразил становище, че с оглед неподеляемостта на недвижимия имот същият следва да бъде изнесен на публична продан.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл.237 от ГПК, приема за установено и доказано следното:

Относно допуснатия до делба недвижим имот:

Съсобствеността може да бъде прекратена по следните способи - чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК, посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице дава становище, че съгласно разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове имотът, предмет на делбата е неподеляем.

В експертизата е посочена средна пазарна цена на имота след закръгление, възлиза в размер на 256 225,00 евро.

С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 203 ал.1 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства. По делото няма заявени претенции за възлагане на имота, от страна на съделителите.

С оглед на изложеното, следва имотът да бъде изнесен на публична продан, при първоначална цена посочената пазарна стойност на имота-сумата о т 256 225,00 евро. Съобразно нормата на чл.348 от ГПК, ако имотът е неподеляем, и не може да бъде поставен в дял, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. С оглед липсата на възлагателни искания от страните, и с оглед на установената от ВЛ реална неподеляемост на процесния имот, съдът намира, че изнасянето му на публична продан, е единствената законова възможност на извършването на съдебната делба.

2

По претенцията по сметки по реда на чл. 346 от ГПК във връзка с чл. 30, ал. 3 от ЗС

Съделителят В. М. С. е предявил претенция по сметки, с която иска осъждането на ответницата Д. К. да му заплати сумата от 50,94 евро, представляваща 1/2 идеална част от направени от него разходи за имота след смъртта на наследодателя (подмяна на водомер, сметки за електроенергия и вода). Правното основание на тази претенция се субсумира под нормата на чл.

346 от ГПК във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС. Последната разпоредба императивно повелява, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Съдът, след като обсъди подробно наведените доводи и събраните доказателства, намира предявената претенция за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде отхвърлена изцяло.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес (чл. 154, ал. 1 от ГПК), в тежест на претендиращия съсобственик е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни елементи: 1) факта на извършване на разходите; 2) че плащанията са направени със собствени средства на ищеца; 3) точния размер на разходите; и 4) че същите представляват необходими разноски за запазване на общата вещ (които се дължат независимо от ползването) или че са неразривно свързани с ползването й по начин, който ангажира отговорността на ответника.

В подкрепа на претенцията си ищецът е представил приемопредавателен протокол от 30.07.2021 г. за подмяна на водомер, както и фактури и фискални бонове за платени консумативи (ток и вода). За правилното разрешаване на спора, съдът прави разграничение между двата вида разходи:

1. Относно разходите за електроенергия (49,80 евро) и студена вода (18,02 евро):

Тези разходи представляват чисто консумативни задължения, възникващи в резултат на фактическото ползване на имота от определено лице. Според константната и трайно установена съдебна практика на Върховния касационен съд, разходите за консумативи (ток, вода, топлоенергия) не съставляват "тежести" или "необходими разноски" за запазване на общата вещ по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Те имат облигационен характер и се дължат единствено от лицето, което реално е ползвало имота и е консумирало съответните услуги. За да възникне задължение за ответницата да възстанови 1/2 от тези суми, ищецът трябваше да докаже, че тя е ползвала съвместно с него имота през процесните периоди или че тези консумативи са натрупани от нейно изключително ползване.

Такива доказателства не бяха ангажирани. Липсата на доказателства, че ответницата е потребител на тези услуги, прави претенцията в тази й част изцяло неоснователна.

2. Относно възражението на ответницата Д. К. и разхода за смяна на водомера:

3

В отговор на претенциите по сметки, ответницата е депозирала нарочна писмена молба (вх. № 212810), в която изрично заявява и представя доказателства, че е заплащала дължимия от нея данък сгради и ТБО... за частта, съответстваща на частта на ответницата. Тя моли искането на ищеца да бъде оставено без уважение, позовавайки се на направените от нея разходи.

Съдът приема, че така направеното изявление в молбата на ответницата съставлява опит за противопоставяне на възражение за прихващане.

Съгласно трайната съдебна практика и процесуалната теория, възражението за прихващане с насрещно вземане е абсолютно допустимо средство за защита срещу претенции по чл. 346 ГПК във втората фаза на делбата. Това правило произтича от характера на производството по сметки, което цели цялостно ликвидиране на облигационните отношения между съделителите. В този смисъл са задължителните постановки на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на Върховния съд (т. 4, б. "а"), което утвърждава принципната възможност за уреждане на всички облигационни отношения по повод общата вещ и компенсация чрез възражение за прихващане при условията на чл. 103 от ЗЗД с цел погасяване на предявеното вземане.

Разглеждайки обаче направеното възражение за прихващане по същество, съдът намира същото за неоснователно. За да бъде извършено валидно прихващане по чл. 103 от ЗЗД, ответницата трябва да притежава действително, изискуемо и ликвидно насрещно вземане срещу ищеца. Видно от текста на самата молба на ответницата, както и от представените квитанции, тя е заплатила "дължимия от нея данък сгради и ТБО... а частта, съответстваща на частта на доверителката ми е заплатена от нея". Това означава, че ответницата е изпълнила единствено свои собствени законови задължения – тези, които съответстват на нейната 1/2 идеална част от собствеността. Тя не е заплатила данъци или такси за частта на ищеца В. С..

След като не е платила чужд дълг, тя не се е обеднила за негова сметка и за нея не е възникнало регресно право на вземане спрямо него, поради което липсват предпоставките на водене на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване. Липсата на насрещно вземане прави възражението за прихващане материалноправно неоснователно. Плащането на собствения дял от данъците и таксите погасява лично публичноправно задължение, но не създава вземане срещу другия съсобственик, годно за компенсация по чл. 103 от ЗЗД.

С оглед на гореизложеното, съдът разглежда по същество претенцията на ищеца за разхода за смяна на водомера. За разлика от консумативите, подмяната на измервателно устройство (водомер), чийто срок на годност е изтекъл, съставлява акт на обикновено управление и необходим разход за запазване на експлоатационните характеристики на общата вещ.

Следователно, този разход по своята правна природа представлява тежест по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗС, за която съсобствениците отговарят съразмерно с дяловете си. Ищецът е доказал извършването на този разход в общ размер на 34,05 евро (66,60 лева). Предвид квотата на ответницата от 1/2 идеална част, същата дължи на ищеца сумата от 17,02 евро.

4

Поради това, претенцията по сметки следва да бъде уважена до размера от 17,02 евро (относно водомера) и отхвърлена за горницата до 50,94 евро (относно консумативите за ток и вода).

Относно разноските и държавните такси:

На осн. чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СРС дължимите държавни такси, в размер на 4% върху стойността на припадащите им се дялове, в размер на 5 124,50 евро, за всяка страна.

По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. В разглеждания случай няма присъединени искове, поради което чл. 78 ГПК не може да се приложи. Т.е, в делбеното производство по иска за делба разноските остават за страните така, както са ги направили, в т.ч. и разноските за адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 355 ГПК касае определянето на ДТ и внасянето на депозита за СТЕ относно пазарната стойност и поделяемостта на имота, без които производството не може да продължи във втора фаза на делбата. В случая всеки от съделителите е внесъл припадащата му се част от депозита, поради което суми в този смисъл не се дължат.