Решение № 1404 от 01.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1404 гр. Варна, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110203766 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба предявена от ЕТ "*", ЕИК * представлявано от И. Д. М., ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) № 842078- F819876/31.07.2025 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" на НАП.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.

Сочи, че същото е издадено в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично 1 и с процесуален представител, адв.Стефанова, ВАК. В пледоарията си по същество моли съда да отмени атакуваното НП на посочените в жалбата основания, както и за присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от ю.к. А.

По същество моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.04.2025 г. св. Х. Х. и Християн Х., служители на ТД на НАПВарна, в изпълнение на служебните си задължения, решили да извършат проверка на търговски обект – павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Варна, ул. "Б. Т.", на ъгъла с ул. "Н. Б.", стопанисвано от възз. дружество. За целта те се насочили към търговския обект. След като влезли в него забелязали клиенти, които пазарували.Св. Х. Х. и Х. Х. се легитимирали и извършили проверка. Било установено, че обекта се стопанисва от ЕТ "*", ЕИК *.

В обекта имало монтирано от монтираното в обекта фискално устройство модел модел Daysi Compact, M 02 вер. 1. 0 с ИН на ФУ: DY566310 и с ИН на ФП: *. Разчетена касова наличност в размер на 96.53 лв., видно от изведен дневен Х отчет № * г./12:15:45 ч.

По искане на проверяващите управителят на въз. дружество изброил фактическата наличност в касата на обекта която била в размер на 104, 00 лв., съгласно изготвения лично от нея опис на паричните средства.

2

След извършена фактическа и документална съпоставка на паричните средства е била установена положителна разлика от 7.47 лв., което нарушавало отчетността на касовата наличност, където освен случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност се отразява в касовата книга в момента на извършването и. Към касовата наличност не била отчетена сумата от 7.47 лева.

Т. к. това нарушавало реда за отчитане на касовата наличност, срещу търговеца бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис на въззивника И. Д. М.. Срещу АУАН постъпили възражения. АНО ги разгледал, но не констатирал спорни обстоятелства и издал обжалваното НП.

АНО приема, че установената промяна в касовата наличност е в размер на 7.47 лв., представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването. Фискалното устройство притежава функциите служебно "въведени/изведени" суми.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на разпитаните по делото св.Х. Х., която е установила адм. нарушение явяващо се в неотразяване на сумата от 7.47 лева. Съдът изцяло кредитира, писмените доказателства – материалите по АНП, вкл. АУАН, протокол за проверка, заповед за компетентност.

Св.Х. е категорична, че при влизане в обекта е била посрещната от И.а М.. Фактическата касова наличност е била изброена от Иванка Динкова Монева – управител на възз. дружество и работеща в обекта, която лично е съставила описа на парични средства, които е изброила.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото 3 му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Било констатирано, че въззивното дружество, не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба да отбележи всяка промяна в касовата начална сума въвеждане и извеждане на пари в и извън касата на ФУ, чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

За констатираното бил съставен акт за административно нарушение, като актосъставителят квалифицирал нарушението, като такова по чл. 33, ал.

1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118 от ЗДДС.

Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на въззивника, след което АНО издал атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са без противоречиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органдиректора на ТД на НАП- Варна, съгласно заповед на Изпълнителния 4

Директор на НАП.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административно наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение.

Административно наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.

185, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗДДС.

Съдът намира, че административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

Съдът не установи обстоятелства, които да изключват отговорността.

Субект на нарушението е търговец, поради което не подлежи на изследване въпросът за вината.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ предвижда задължение за търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. За неизпълнение на това задължение чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция за търговеца в размер от 1000.00 /хиляда/ лв. до 4000.00 /четири хиляди/ лв., когато нарушението не води до неотразяване на приходи.

Анализът на посочените разпоредби налага извод, че на търговците императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством които 5 става това т. е., когато търговецът извършва промяна в касовата наличност той не може да избира нито дали да я отрази в устройството, нито по какъв начин, а единствено изпълнява указанията на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ. Следва да се подчертае, че промяната в касовата наличност следва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата.

Отразяването става чрез една от операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Действието по отразяване на промяната не може да бъде извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в монета на промяната. Неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Тези разпоредби са част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата използващи ФУ и имат за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от продажби и от извършени служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

В конкретния случай безспорно е установено, че при извършената проверка е установена разлика между фактическа наличност в касата и тази разчетена от ФУ / разлика от 7.47 лв. /. Тази стойност не е била отбелязана във ФУ и търговецът не изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н33/13.1.2.2006 г. Така посоченото правна норма е императивна, като се регистрира и отбелязва всяка промяна, като е без значение е какво е основанието.

По делото въззивната страна не изведе възражение по фактите и причините за установената неточна касова наличност. Нарушението е описано по начин даващ възможност на страната да разбере какво нарушение и е възведено.

Предвид горното правилно са отнесени фактите към правните норми и правилно е определен субекта на нарушението.

6

Правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество, чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е без виновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н. В този смисъл възраженията за липса на виновно поведение у нарушителя са неоснователни.

Настоящият състав не възприема стореното за "Маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Т. е. маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност на нарушението в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Наред с това фактът, че нарушението е първо по ред е по съществото си смекчаващо обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че деянието не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и не представлява административно нарушение. Определящо в този случай е значимостта на конкретно увредените обществени отношения, които изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН и отмяната на НП на това основание.

В и д н о от самото наказателно постановление, АНО е извършил преценка за приложение на цитираната норма, като не е намерил основание за това. От събраните по делото доказателства не се установява процесното неизпълнение на задължение да притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Това е така, доколкото се касае за нарушение на просто извършване, за чиято 7 съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Нещо повече, в случая е приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която предвижда по-лека наказуемост в случаите, когато допуснатото нарушение не води до не отразяване на приходи, т. е. и това обстоятелство е съобразено от законодателя при преценка на обществената опасност на деянията от посочения вид и не може да се отчете отделно и като смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това, нарушаването на изискването на чл.

33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. за отбелязване на всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) е свързано с не съблюдаване на правилата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съществено уврежда обществените отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния бюджет, което изключва извода за неговата маловажност. Поради това установената разлика на касовата наличност от 7.47 лв., макар и в неособено голям размер не обуславя приложението на чл. 28 ЗАНН.