Решение № 83 от 30.12.2021, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. гр.Велинград, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20215210200449 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

Образувано е по жалба на АХМ. С. Д. против Наказателно постановление №-36-0000809 от 29.10.2021 г. на и. д. Директор на РД Автомобилна администрация Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лв., на основание чл.

178в, ал. 5, пр. 3 ЗДвП, за нарушение на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП.

Реливират се доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила и се иска неговата отмяна. Не било безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал превозното средство, т.е., че е имал качеството на водач, поради което неправилно било прието, че следва да носи административнонаказателна отговорност по чл.

178в, ал. 5, пр. 3 ЗДвП. Извършеният превоз не можело да се определи като обществен превоз на товари по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП, тъй като не бил извършван с цел икономическа изгода. Не били посочени в пълнота съществените обстоятелства от състава на нарушението, което нарушавало правото му на защита. За част от приобщените по преписката доказателствени средства бил нарушен принципът на непосредственост. Дадена била неправилна правна квалификация на нарушението. Относими в случая били чл. 87, ал.1, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на 1 кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания и деянието следвало да се квалифицира като нарушение по тези текстове.

Неправилно приложена била и санкционната разпоредба. На водача следвало да се наложи наказание по чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвП, която се явявала специална спрямо чл. 178в, ал. 5 ЗДвП.

В съдебно заседание, чрез адв. Д. АК Пазарджик, поддържа жалбата.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, не взема становище до приключване на делото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /редакция преди изм. ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./-препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 18.11.2021г., а жалбата е подадена на 19.11.2021г./, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.10.2021г., във връзка с провеждана съвместно от служители на РУ Велинград и на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ специализирана операция за установяване и предотвратяване на незаконен добив и превоз на дървесина от горския фонд на територията на общините Велинград, Ракитово и Сърница, била извършена проверка на товарен автомобил Шкода МТС-24, с рег. № ********, превозващ дървесина от вида бял бор. Автомобилът се движил в посока за гр. Велинград и бил спрян от служители на РУ Велинград на разклона за с. Грашево, на път III-843. На мястото пристигнали служителят на РУ Велинград, свидетелят А.Т. и служителите на РД АА Пловдив свидетелите ст. инспектор Т.Г. и инспектор И.П.. При проверката на документите на водача и на автомобила, се установило, че превозното средство е собственост на С. А.Д. и се управлява от неговия баща АХМ. С. Д.. С него били превозвани дърва от вида бял бор от землището на с. Бозьова, ДЛС Чепино, до гр. Велинград. Превозваният товар бил придружен с издадени два превозни билета № 5261/00369/2 ГD8В20/13.10.2021г. и № 5261/00370/С303В30/13.10.2021г. на името на лица, различни от водача или собственика на камиона. От водача било изискано удостоверение за психологическа годност, каквото той не представил.

След справка в информационната система на ИА АА за издадени удостоверения за психологическа годност, се установило, че на водача АХМ.

С. Д. не е издавано такова.

От водача и от лицето, което придружавало товара-свидетеля М.Г., били изискани писмени обяснения. Водачът А.Д. не отрекъл, че е извършвал превоз на товар, предназначен за лицата, на чието име били издадени превозните билети, за което му били платени 60,00 лв. за горивото.

2

В писмените си обяснения, М.Г. заявил, че е платил на шофьора за превоза на дървата и на товарачите и че дървата са предназначени за съпругата и за сина му, на чието име са издадени превозните билети.

Разпитан в съдебно заседание, М.Г. отрича, че е заплащал за превоза на дървата, уговорил се да заплати единствено горивото, което и до този момент не било платено. Заявява, че и друг със същото превозно средство, собственост на С. Д., са му превозвани дърва, понеже с жалбоподателя и със сина му били дългогодишни приятели. В обясненията си написал, че е уговорено плащане на превоза, защото така му казали. Казали му, че ако не пише, че е уговорил плащане „ще му вземат“ дървата.

Разпитан в съдебно заседание собственикът на превозното средство, свидетелят С. А.Д., потвърждава, че е давал камиона на баща сижалбоподателя А.Д., за да превози на 13.10.2021г. дърва за М.Г., с когото били приятели. Превозил ги без да уговарят плащане, защото взаимно си вършили услуги.

Служителите на ИИ АА приели, че водачът извършвал обществен превоз на товари с товарен автомобил Шкода МТС-24 с рег. № РА 7099ВР, от категория N3G, собственост на С. А.Д., без валидно удостоверение за психологическа годност.

На същата дата-13.10.2021г., на жалбоподателя АХМ. С. Д. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 293188, за това че около 16,20 часа, на разклона за с. Грашево, на път III-843, в посока на движение гр. Велинград, водачът управлява товарен автомобил "Шкода МТС24 с рег. № РА 7099ВР, собственост на С. А.Д., ЕГН: **********, като извършва обществен превоз на товари-дърва /бял бор/ от землище Бозьова ДЛС Чепино, до гр. Велинград, видно от превозни билети № 5261/00369/2НD8В20/13.10.2021г. и № 5261/00370/С303В30/13.101.2021г., без валидно удостоверение за психологическа годност, с което е нарушил чл.

178в, ал. 5, пр. 3 ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан е от него без възражения и му е надлежно връчен. Възражения не са постъпвали в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН /ред. преди изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./. Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление, в което обективните обстоятелства от състава на нарушението са описани по идентичен начин с тези в акта. Идентична е и дадената правна квалификация на нарушението. С него на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева - на основание чл. 178в, ал.5, пр. 3 ЗДвП. Административнонаказващият орган приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.

Съдът установи фактическата обстановка от показанията на свидетелите ст. инспектор Т.Г., инспектор И.П. и полицейски инспектор А.Т., които кредитира като непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се. Чрез показанията на тази група свидетели се установяват обективните признаци от състава на нарушението-извършения на посочените 3 в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление дата и място превоз на товари, вид, марка, модел икатегория на превозното средство, с което е извършен превозът, че товарът е предназначен лица, различни от водача на камиона и неговия собственик, самоличността на водача и че към тази дата водачът не е притежавал издадено валидно удостоверение за психологическа годност. Показанията на тази група свидетели не си противоречат с показанията на свидетелите М.Г. и С. Д., които потвърждават, че жалбоподателят е извършил превоз на дърва на посочената дата и място с процесното превозно средство, предназначени за лице, различно от водача или собственика на моторното превозно средство.

В подкрепа на свидетелските показания е приложената по делото разпечатка от информационната система на ИААА за издадените удостоверение за психологическа годност, както и от представената от А.Д. справка за явяване на психологическо изследване за издаване на удостоверение за психологическа годност след датата на превоза.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи съгласно чл. 166, ал.1 ,т. 1 от ЗДвП, чл. 189, ал. 1 и т. 6 от Заповед № РД-0830/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, във вр. чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал.

3 ЗАНН срокове.

При съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление. Спазени са императивните изисквания на чл.

42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на обективните признаци от състава на нарушението е в необходимата и достатъчна степен, за да може жалбоподателя да узнае за обвинението и да организира защитата си.

Индивидуализиран е нарушителят. Дадена е правилната правна квалификация на нарушението. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушение за нарушение на материалния закон при определяне на приложимата нарушена и санкционна разпоредби. Разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП освен санкционна, е и материалноправна, предписваща дължимото поведение на санкционираното лице, а именно, че водачите, които извършват обществени превози, са задължени да притежават валидно удостоверение за психологическа годност. Тази разпоредба, доколкото е ясна и конкретна и не препраща към подзаконов нормативен акт се явява специална спрямо чл. 93, ал.1, т. 1 ЗДвП, поради което е непосредствено приложима за случая.

Извършеното от жалбоподателя деяние съответства от обективна и от субективна страна именно на тази норма. Специалната норма е по4 благоприятна за дееца, доколкото предвижда наказание, което е по-леко от предвидената в чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП санкция за извършеното нарушение.

От събраните по делото доказателства се установи, че на 13.10.2021г. жалбоподателят АХМ. С. Д. е извършвал превоз на товари-дърва от вида бял бор по път III-843, от землището на с. Бозьова ДЛС Чепино, до гр. Велинград, предназначени за лицата Нора Петкова и Сафет Генчев, с товарен автомобил от категория N3G „Шкода“ МТС-24, с рег. № ********, собственост на С.

А.Д.. Качеството водач на моторното превозно средство на жалбоподателя, т.е., че го е управлявал, превозвайки товара, се установява от показанията на свидетелите очевидци С. Д. и М.Г.. В тази насока са и показанията на свидетелите А.Т., Т.Г. и И.П., пред които жалбоподателят е заявил, че е управлявал камиона на сина си и превозвал с него дърва.

Разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП изисква от водачите, извършващи обществен превоз на товари да притежават валидно удостоверение за психологическа годност. Редът и начинът на придобиването им са определени в Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

Съгласно чл. 8, ал. 1 водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, при извършване на дейност в това им качество, следва да представят удостоверение за психологическа годност. Втората алинея на посочената норма регламентира срока на валидност на удостоверенията за психологическа годност, а именно- три години от датата на тяхното издаване, с изключение на случаите, в които такова се издава след навършване на 65годишна възраст на лицето.