Решение № 1326 от 13.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1326 гр. В., 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110203374 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на: И. Ф. Д., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 23-0002962/03.06.2024г., издадено от Началник ОО "АА"- град В., с което за нарушение нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б.

"б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, защото е издадено при допускане на съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Същото не съответства на целта на закона и представлява явно несъответен отговор на деянието, което се претендира да е административно нарушение.

С жалбата се твърди, че възз. е получил АУАН, в който не било описано нарушение, което препятствало правото му на защита, тъй като не можел да разбере какво точно нарушение се претендира да е извършил.

Твърди се, че Наредба №11 от 03.07.2021 г. разрешава движението на тежкотоварни МПС с извънгабаритни товари да се движат по пътищата на републиканската пътна мрежа. Проверка на въззивника и товара. С тези и 1 други аргументи се иска отмяната на НП.

Въззивникът е призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който изпраща писмени бележки по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Депозира писмено становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.04.2024 г. свидетелят П. и негов колега, двамата инспектори в РД "АА" В., изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали гр. В.. Около 14:00 часа, спрели за проверка въззивника, който управлявал съчленена композиция състояща се от товарен автомобил- влекач марка "Ман", кат. N3G, с peг. **** с четири оси от които 1-ва и 2-ра управляеми, а 3-та и 4-та ос са задвижващи, с ресорно окачване, собственост на "П. В." ООД с ЕИК 206818846.

В хода на проверката по представените от въззивника товарителница № 024701/12.04.2024г. и пътен лист № 0024527/12.042024г. те установили, че въззивникът извършва обществен превоз на товари – земна маса, по маршрут Ренесанс – с.К.. Въззивникът бил поканен в двора на АА за да бъде извършено замерване на съчленената композиция.

Било извършено замерване на съчленената композиция, ведно с товара, с електронна мобилна везна марка "Dini Argeo", модел "DFWKR, и плочи със серийни номера 010186489 и 0100187154, с поставен стикер за годност № 01104 до 02.2025г.

В следствие на замерването било установено, че водачът извършва превоз на товари МПС с четири оси от които 1-ва и 2-ра управляеми, а 3та и 4-та ос са задвижващи, с ресорно окачване, за движение по пътищата отворени за обществено ползване, като сумата от натоварването на ос на една двойна ос (3-та и 4-та ос задвижваща е 22075 кг., която маса надвишава допустимата норма от 18000 кг., определена от министъра на регионалното развитие и благоустройство с 4075 кг., като разстоянието между осите е от 1,3 метра включително до 1,8 метра (143 см).

По време на проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от 2

АПИ, такава няма представена и в хода на съдебното производство.

На място св. П. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като представените от въззивника по време на проверката документи – пътен лист и товарителница били иззети.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да оспори фактическите констатации посочени в него.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Директорът на РД "Автомобилна администрация" –гр. В., счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 1, т.

1 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП .

Наказателното постановление било връчено лично на въззивника , като в законоустановения 14-дневен срок, депозирал жалба срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля П., дадени в съдебно заседание, АУАН, товарителница, пътен лист, измервания от ел. везна, заповед за компетентност и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна 3 страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от

ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е С. А. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.

В..

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм. наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 12.04.2024 г. /датата на извършване на превоза, когато свидетелят П. и неговият колега пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, съдържанието на придружаващите превоза документи и са извършили измерването. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр. В., то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Началник на ОО "АА" - В.. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда 4 териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД08107/29.02.2024 г. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на регионалните дирекции "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП.

Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП, НП за нарушения по този закон се издават от Министъра на вътрешните работи, от Министъра на отбраната, от Министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл.166, ал.1, т.1 ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, в т.ч. и на правилата за максимално допустима маса на превозните средства). Така по арг. от чл.189, ал.1 и чл.166, ал.2, т.8 ЗДвП, компетентни да установяват и санкционират нарушения п о чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП са длъжностните лица при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а не тези при Агенция „Пътна инфраструктура“.

Наложеното административно наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение нормата на чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция. Съдът не споделя посоченото в жалбата, че нарушението не е доказано. Напротив същото е безспорно доказано, не само посредством измерването извършено с електронна мобилна везна, а и от представените от самия водач документи, съпътстващи извършвания от него превоз, в частност товарителница. Последните в хода на проверката не са били оспорени, не е било оспорено и замерването с техническо средство на превозното средство. В тази връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да 5 установи съществено процесуално нарушение, като в нито един момент в хода на АНП от самото му започване със съставяне на АУАН, до издаване на НП, не е отрекъл по същество извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че въззивникът не твърди неистинност на представените съпътстващи превоза документи. При измерването, извършено от проверяващите органи е определено и теглото на превозното средство. Ето защо изводът на административнонаказващия орган, че е доказано извършеното нарушение е правилен и съответства на установените в производството обстоятелства.

Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса или натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Няма спор че тази норма е банкетна като в случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която въвежда допустима максимална маса на сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е: от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t) за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че процесният случай попада именно под действието на нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на натоварване на една ос на една двойна ос (3-та и 4-та ос задвижващ е 22075 кг., която маса надвишава допустимата норма от 18000 кг., определена от министъра на регионалното развитие и благоустройство с 4075 кг., като разстоянието между осите е от 1,3 метра включително до 1,8 метра (143 см) на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС. В горната насока са както показанията на разпитания по делото свидетел, така и приложените към АНП разпечатки от мобилната везна, а и представените от въззивника по време на проверката документи, като за съда няма никакво съмнение, че въззивникът (професионален водач на МПС) е съзнавал, че тежестта на ППСто, заедно с товара не е съответствала на допустимата максимална маса – за натоварване на ос за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване. Нещо повече, той съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/27.04.2018 г. водача е длъжен да следи за това натоварването на 6

Разпечатката съдържа 41 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30da8f1b-abf1-44dc-967f-3816e0290ace