Решение № 4990 от 28.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4990 гр. София, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100108862 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Ю. България АД излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: сключен на 29.03.2019 г. договор за банков кредит, въз основа на който са предоставени в заем парични средства в размер на 30000 лева; забава за погасяването на дължими месечни вноски от 20.07.2020 г., обуславяща предсрочна изискуемост на кредита, за което на кредитополучателя е връчено уведомление по реда и при условията на чл. 47 от ГПК, считано от 22.03.2021 г.; дължимост на сумите за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси поради възникване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Иска присъждане на сумата 25644.84 лева – главница; 1454.85 лева – възнаградителна лихва за периода 20.07.2020 г. – 23.06.2021 г., 1746.49 лева – мораторна лихва за периода 14.05.2021 г. – 23.06.2021 г., 39 лева – такси, и 60 лева – разноски за нотариална такса. Претендира разноски.

Ответникът Т. М. в законоустановения срок, чрез особения му представител, е подал отговор, възразявайки че исковете са неоснователни поради неистинност на приложените към исковата молба документи, липса на надлежна обявена предсрочна изискуемост на кредита и неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва, позволяваща на банката да увеличава лихвения процент.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема следното:

По делото се установява от представения договор за потребителски кредит № FL979824 от 29.03.2019 г., че на посочената дата между ищеца Ю. България АД и 1 ответника Т. М. е сключен договор за кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на ответника – кредитополучател, кредит в размер на 30000 лева за текущи нужди, при поето задължение от страна на кредитополучателя да върне отпуснатия кредит, при заплащане на месечни погасителни вноски съобразно погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Усвояването на кредита е осъществено на 29.03.2019 г., съгласно представено по делото банково бордеро и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като страните са се съгласили в чл. 6 и 7 от договора погасяването му да става 84 месечни вноски за главница и лихва, посочени в представения към договора за банков кредит погасителен план, от които 83 месечни вноски в размер на 486.84 лева и последна падежна вноска в размер на 364.62 лева и с падеж на плащане 18-то число на месеца. В чл. 3 от договора възнаградителната лихва е определена при прилагане на променлив лихвен процент, представляващ сбор от референтния лихвен процент ПРАЙМ плюс договорна надбавка в размер на 6.350 % пункта, като към датата на подписване на договора променливият лихвен процент е в размер на 1.150 %, при който лихвеният процент по кредита към датата на подписване на договора е в размер на 7.50 %, а годишният процент на разходите по кредита е 10.86 %. При просрочие и при предсрочна изискуемост съгласно чл.

9 от договора кредитополучателят дължи лихва върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Уговорени са също в чл. 5 от договора такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 400 лева и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, открита по потребителския кредит в размер на 3.50 лева.

По делото е представена и методология на Ю. България АД за определяне на референтния лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, предоставена на ответника Т. М. при подписване на процесния договор за потребителски кредит, от която се установява начина на определяне на референтния лихвен процент ПРАЙМ, както и начина на функциониране и последващата му промяна.

С уведомление от 19.01.2021 г., връчено на основание чл. 47 от ГПК, чрез съдебен изпълнител, видно и от представения констативен протокол от 22.03.2021 г., банката е уведомила ответника, че поради забава в погасяванията на 2 месечни погасителни вноски по договора за кредит, кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Видно от разписките на съдебния изпълнител, същият е посещавал адреса на ответника – гр. София, ул. **** (посочен и в договора за банков кредит) на 20.01.2021 г. , 14.02.2015 г. и 05.03.2021 г., единият от които почивен ден. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е залепено по реда на чл. 47 от ГПК на 05.03.2021 г. на постоянния адрес на ответника Т. М., който съвпада и с посочения в процесния договор, поради което и същото е било надлежно връчено с изтичане на двуседмичния срок за връчването от залепването на уведомлението на 22.03.2021 г.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема за достоверно като изготвено въз основа на всички приобщени и относими към процесния договор доказателствени средства и дадени с него изводи по поставените задачи въз основа на ясен анализ на установените от тях данни. Вещото лице изяснява, че с 2 уговорените в заем парични средства в размер на 30000 лева сметката на ответника Т. М. е заверена на 29.03.2019 г. Общо платените суми по процесния кредит са в размер на 6932.89 лева, с които са погасени общо 15 месечни вноски, последната с падеж 18.06.2020 г., и частично погасена 16-та месечна вноска с падеж 18.07.2020 г., като към 23.06.2021 г. дължимите от длъжника суми за главница са в размер на 25644.84 лева. Вещото лице изяснява, че дължимата сума за възнаградителна лихва за периода 20.07.2020 г. до 23.06.2021 г. е в размер на 2003.76 лева, а дължимата мораторна лихва, изчислена върху просрочената главница за исковия период от 14.05.2021 г. до 23.06.2021 г., в размер на 36.60 лева. Изяснява още и че дължимите суми за обслужване на разплащателната сметка за исковия период са в размер на 38.50 лева, а дължимите нотариални такси за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост - 60 лева. От заключението се установява още и че счетоводните записвания в счетоводните книги на ищцовото дружество във връзка с процесния договор са водени редовно.

Задълженията по процесния договор за кредит, изчислени към датата на предсрочната изискуемост съгласно исковата молба – 22.03.2021 г., е общо в размер на 26993.40 лева, от които 25644.84 лева – главница, 1318.31 лева – възнаградителна лихва за периода 20.07.2020 г. – 22.03.2021 г., и 30.25 лева – лихва за забава за периода от 14.05.2021 г. – 23.06.2021 г., а към момента на връчване на препис от исковата молба – 21.06.2022 г. задълженията са общо в размер на 30647.88 лева, от които 25644. 84 лева – главница, 4436.

66 лева – възнаградителна лихва за периода 20.07.2020 г. – 21.06.2022 г., и 566. 38 лева – лихва за забава за периода от 14.05.2021 г. – 21.06.2022 г.

Вещото лице е представило и заключение в алтернативен вариант относно дълга по договора за кредит съгласно първоначално уговорените условия, без отчитане на едностранни изменения от банката и капитализиране на лихви. В този случай, дългът по договора за кредит към датата на предсрочната изискуемост – 22.03.2021 г., е общо в размер на 26904.70 лева, от които 25651. 36 лева – главница, 1222.60 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 22.03.2021 г., и 30.74 лева – лихва за забава за периода от 14.05.2021 г. до 23.06.2021 г. В този вариант на заключението дългът по договора за кредит към датата на връчване на препис от исковата молба – 21.06.2022 г., е общо в размер на 29398.08 лева, от които 25651.36 лева – главница, 3146.28 лева – възнаградителна лихва за периода 20.07.2020 г. – 21.06.2022 г., и 600.44 лева – лихва за забава за периода 14.05.2021 г.

– 21.06.2022 г.

Други доказателства не са ангажирани в предвидените от закона срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По исковете по чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

При тези искове съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да установи, че между страните е имало валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду им договор за банков кредит, по който ищецът е изпълнил задълженията си и отпуснал на 3 ответника заетата парична сума по договора за кредит и съответно за ответника е възникнало задължението за връщане на парична сума и уговорените по договора лихви поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

В разглеждания случай по делото се установи, че между ищеца Ю. Б.

АД и ответника Т. М. е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит от 29.03.2019 г., въз основа на който банката се е задължила и е предоставила на ответника кредит в размер на 30000 лева за текущи нужди при годишен лихвен процент в размер на 7.50 %, който кредит е следвало да се погаси на 84 месечни вноски, дължими на 18-то число на съответния месец, считано от неговото усвояване.

Характерът на договора по така възникналото кредитно правоотношение между страните, като потребителски по пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, налага да бъде преценена действителността на клаузите от договора за кредит, даващи възможност на едностранно изменение на лихвения процент от банката. Съгласно чл. 143 (обн. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Неравноправните клаузи са нищожни с изключение на индивидуално уговорени, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, по арг. от чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП.

При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично да са уговорени в договора или в общите условия; 2) тези обстоятелства следва да обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начина на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва -ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 от ЗЗП.

Сключеният между страните договор предвижда променлив лихвен процент, който се формира от фиксирана договорна надбавка и референтен лихвен процент – ПРАЙМ, като за последния е предвидено да се определя от Комитета на управление на активите и пасивите съгласно Методологията на Банката за определяне на референтен лихвен процент, при което е възможно както неговото понижаване, така и неговото повишаване. В процесния договор за кредит е посочен алгоритъмът и правилото, по които лихвеният процент може да бъде променян от банката, като на кредитополучателя е представена и информация относно изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, 4 които биха били основание за промяната. На ответника са били оповестени и представени към момента на сключване на договора алгоритъмът и правилата, по които се определя промяната на референтния лихвен процент, която би довела и до промяна на годишния лихвен процент по кредита. Вземанията се претендират въз основа на договора, в който се съдържат индивидуално уговорени между страните клаузи за лихвения процент по кредита в размер на 7.50 % при сключване на договора за кредит за периода към сключването му с възможност за промяна при уговорени между страните ясни правила и методика въз основа на включваща се във формирането на лихвения процент променлива годишна лихва, представляваща сбор от референтния лихвен процент “ПРАЙМ“ и фиксирана договорна надбавка в размер на 6.350 %. При изложеното и в резултат на извършената служебна проверка съдът намира, че клаузите касаещи промяната в лихвения процент, начисляван върху главницата, не са неравноправни, а от там - нищожни.