Определение № 630 от 28.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Ловеч, 28.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500400 по описа за 2026 година Производство с правно основание чл.274 във вр. с чл. 248 от ГПК С определение №310/28.05.2026 г. постановено по гр.д.№ 1449/25 г.

РС-Тетевен е оставил без уважение и отхвърлил, като неоснователна молбата на „А1 България“-ЕАД-*****,за изменение на постановеното по делото Решение Рег. №60/20.04.2026 г,постановено по гр.дело №1449/2025г по описа на РС-Тетевен,в частта на разноските-присъдените на ответника В. Т. И. от град *****,Лов.обл. разноски по ч.гр.д. №838/2025г по описа на РС-**** в размер на 200.00 евро и определеното възнаграждение по реда на чл.32,ал.2 от ЗА в размер на 180.00 евро с ДДС на адвокат Д. В. М.-АК-Пловдив.

Недоволен от това определение е останал частният жалбоподател „А1 България“ЕАД-*****, който подава частна жалба вх.№5030/11.06.26 г., с която счита, че същото е неправилно, тъй като те следва да се редуцират съобразно отхвърлената част на исковете, което не е сторено от ТРС. Освен това изтъква, че претендираните разноски в заповедното и исково проиводство са еднакви по размер, но впоследствие в заповедното са присъдени в по-голям размер от тези, в исковото производство. Развива съображения, че присъдените разноски са прекомерни, за което е направено и съответно възражение по ч.78 ал.5 от ГПК предвид извършените действия по делото и действителната правна и фактическа сложност. Позовава се на ппрактиката на САС и ВКС по идентични казуси.

1

Моли съда да отмени като неправилно атакуваното определение и да бъдат присъдени разноски и за настящето производство.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Д. М. като пълномощник на В. И., в който се развиват съображения, че определението е правилно и сътобразено с практиката на съдилищата и решението СЕС от 15.01.24 по д. С-438/22 г., които цитира подробно и моли жалбата да се остави без уважение.

Атакуваното определение е съобщено на частният жалбоподател на 9.06.26 г., а частната жалба е подадена на 11.06.26 г. т.е. в законоустановеният срок, поради което съдът следва да се про4изнесе по същество.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявител „А1 България“-ЕАД-***** против длъжник В. Т. И. с настоящ адрес в г.*****, по което е издадена е заповед №601/31.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от РС-**** по ч.гр.д.№838/25 г., с която е разпоредено длъжникът В. Т. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *****, ж.к. „*****“, *****, да заплати на кредитора „А1 България” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ж.к. ***** ул. „****” № 1, чрез пълномощника юрисконсулт Г.,- сумата 1 079,55 лв. главница, представляваща стойност на електронни съобщителни услуги по фактури, издадени в периода от 16.11.2023 г. до 01.06.2024 г., предоставяни по системен партиден номер М2881149, като част от рамков договор № 503282022, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2025 г. до пълното й погасяване;сумата от 179,70 лв.главница, представляваща неплатени суми по Договор за продажба на изплащане от 20.02.2023 г. , по силата на който към услуга с номер 359888899575 е закупено на устройство Apple AirPods 3rdGen MagSafe MME73ZM/AМАТ35 23м; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2025 г. до пълното й погасяване;- сумата от 582,37 лв., представляваща общ размер на неустойка за предсрочно прекратяване на рамков договор № 503282022/13.05.2016 г., в размер на 3 месечни абонамента за всеки сключен абонамент;- сумата от 570,00 лв. представляваща неустойка за невърнато оборудване;- сумата от 413,17 лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците за периода от 07.12.2023 г. до 22.10.2025 г.;- както и деловодни разноски в размер на 48,02 лв. - платена държавна такса и в 2 размер на 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и е отхвърлено заявлението в частта за претендираната неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги в размер на 236,47 лв. и в частта за претендираната неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство в размер на 74,24 лв. за апарат Sam Galaxy A71 DS Silver+PB TTEC.

На 7.11.2025 г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК от адв.Д. М. в качеството му на пълномощник на В. И., в което се сочи, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед и моли да бъде осъден ищеца в случай на обезсилване на заповедта за изпълнение да заплати и направените разноски в заповедното производство, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. Прилага към възражението адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който се сочи, че е заплатена и сумата 480 лв. по банкова смдетка и се прилага и разпискса за заплащанет й по банковата сметка на адв.М. от страна на И..

Указано е от съда с разпореждане №1295/7.11.25 г. на заявителя, че поради постъпило възражение, той следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе дължимата ДТ.

На 5.12.2025 г. „А1 България“-ЕАД-***** предявява пред надлежния РС-Тетевен установителен иск за дължимост на сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№838/25 г. по описа на РС-**** в общ размер на сумата 2824,79 лв. Образувано е гр.д.№1449/25 г. по описа на съда, като с решение №60/20.04.26 г. е признато за установено на основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК, съществуването на вземане на ищеца „А1 България“, ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление гр. *****, район Илинден, ул. „****”, № 1 ,представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., срещу ответника

В. Т.

И.,ЕГН:********** от град *****,Лов.обл.,в размер на 551.97 евро за неплатени електронни съобщителни усуги по договор

№503282022/13.05.2016г,дължими за периода 14.10.2023г до 13.05.2024г., законната лихва върху тази сума,начиная от 22.10.2025г до изплащане на вземането, за сумата от 91.88 евро, дължима за лизингови вноски по договор за продажба на изплащане №503282022/20.02.2023г,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 22.10.2025г до изплащане на вземането,за сумата от 211.25 евро мораторна лихва за периода 07.12.2023г до 22.10.2025г 3

,за която част от вземането е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №838/2025г по описа на РС-**** и е отхвърлена като неоснователна и недоказана претенцията на „А1 България“, ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление гр. *****, район Илинден, ул. „****”, № 1 ,представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М. срещу ответника В. Т. И.,ЕГН:********** от град *****,Лов.обл.,за установяване на вземане за неустойка в размер на 1152.37 лева с равностойност от 589.20 евро,дължима при предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и за продажба на мобилно устройство на изплащане; осъдена е на основание чл.78,ал.1 от ГПК, В. Т.

И.,ЕГН:********** от град *****,Лов.обл.,да заплати на „А1 България“, ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление гр. *****, район

Илинден, ул. „****”, № 1 ,представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., сумата общо от 144.96 евро, представляващи сторени разноски в исковото и заповедното производство по ч.гр.д.

№838/2025г по описа на РС-****.; осъден е на основание чл.78,ал.3 от ГПК, „А1 България“, ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление гр.

*****, район Илинден, ул.„****”, №1 ,представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М. да заплати на В. Т. И.,ЕГН:********** от град *****,Лов.обл.,сумата от 200.00 евро,представляващи сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №838/2025г по описа на РС-****; осъден е на основание чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата, „А1 България“, ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление гр. *****, район

Илинден, ул. „****”, № 1 представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., да заплати на адвокат Д. В. М. ,адрес на кантора град Пловдив,ул. Парк Отдих и Култура“,№36,ет.2,ап.5,сумата от 180.00 евро с ДДС,представляващо възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на В. Т. И. от град *****, Лов.обл. по гр.дело №1449/2025г по описа на РС-Тетевен. Своевременно в производстото е направено искане от ищеца за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответницата на основание чл.78 ал.5 от ГПК.

Подадена е молба по реда на чл.248 от ГПК от „А1 България“-ЕАД***** чрез пълномощник Д. с вх.№3897/5.05.2026 г. за изменение на решението в частта му за разноските като моли присъдените разноски в полза на ответната страна да бъдат намалени съобразно действителната фактическа 4 и правна сложност на делото и съобразно отхвърлената част от делото.

Подаден е отговор от адв.М. като пълномощник на В. И., с който моли да се остави без уважение молбата за изменение на решението в частта му за разноските като счита, че то е правилно и съобразено с практиката на СЕС и съдилищата в страната, която цитира подробно.

Постановено е определение №310/28.05.2026 г. постановено по гр.д.

№1449/25 г. РС-Тетевен е остави л без уважение и отхвърлил, като неоснователна молбата на „А1 България“-ЕАД-*****,за изменение на постановеното по делото Решение Рег. №60/20.04.2026 г,постановено по гр.дело №1449/2025г по описа на РС-Тетевен, в частта на разноските.

По отношение претенция за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение за заповедно производство.

Заповедното производство, по което В. И. има качеството на длъжник и за защитата в което е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на сумдата 480 лв. с ДДС/245,42 евро/, не се отличава само по себе си с особена правна и фактическа сложност. Това е така, тъй като в него единственото процесуално действие, което длъжникът може да извърши в своя защита е да подаде възражение по чл. 414 ГПК, като законът изрично го освобождава от задължението да го мотивира. Възражението е само предпоставка за започване на спорното исково производство по предявен иск п о чл. 422 ГПК, неговата основателност не се преценява от съда, като от значение за отхвърляне на предявената претенция срещу длъжника са процесуалните действия, които той извършва в исковото производство, по заявяване, мотивиране и доказване на правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Ето защо и действията за защита на длъжника, които упълномощеният да го представлява адвокат обичайно предприема в хода на самото заповедно производство за разглеждане на заявление по чл. 410 ГПК, са само такива по проучване на делото и по подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, а всички останали процесуални действия за реализиране на защитата срещу претенцията на кредитора се извършват в хода на исковото производство.

От материалите по образуваното срещу длъжника И. заповедно производство се установява, че в хода му упълномощеният да я представлява 5 адвокат е подал единствено възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, което не е мотивирано, като предвид липсата на каквито и да е процесуални усложнения не се е наложило извършването на други процесуални действия по защита. Възраженията на тази страна срещу съществуването на предявеното вземане са направени в исковото производство с писмения отговор на исковата молба. Всички тези факти определят по-ниска правна и фактическа сложност на проведеното в случая заповедно производство. С оглед на това и на действията, извършени от адвоката, упълномощен от ответницата, трябва да се заключи, че заплатеното в негова полза адвокатско възнаграждение е прекомерно и разноските за това, които се възлагат в тежест на ищеца, трябва да се определят в по-нисък размер на основание чл. 78, ал. 5 ГПК .

В този смисъл настоящата инстанция счита, че сумата от 100 евро с ДДС съответства на извършената работа, проучване на делото в електронен вариант и подаване на възражение, без мотиви по него на готова бланка от страна на адв.М.. Тъй като исковата претенция е уважена частично, то ответницата има право на присъждане на разноските за отхвърлената част на исковата претенция за сумата 589,20 евро. След умножаване на 100 евро по отхвърлената част на иска 589,20 евро и разделяне на получената сума на цената на иска 1444,29 евро се получава сумата 40,80 евро, която следва да се присъди на В. И. съобразно отхвърлената част на иска.