Решение № 474 от 14.09.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София , 14.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Д.Д. при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело № 20211110209798 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 22-007214/15.06.2021 г., издадено от директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.

62, ал. 3 КТ.

НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за маловажност на случая.

Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Счита НП за законосъобразно и правилно. Предлага същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 759/16.04.2021 г. бил прекратен трудов договор № 314а/13.03.2014 г., сключен между *** (работодател) и Г.Е.Д. ЕГН ********** (работник), считано от 17.04.2021 г.

Независимо от това, уведомление до НАП за прекратяването било изпратено, едва на 07.05.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля В.В.; АУАН; НП; възражение; заповед за компетентност; длъжностни характеристики; протокол за извършена проверка; трудов договор; молба за прекратяване; заповед за прекратяване 1 на трудово правоотношение; справка за подадени уведомления до НАП; сигнал; извлечение от регистър за трудови договори.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал.

3 НПК, подробен неин анализ не се налага. На практика, жалбоподателят не оспорва изложената в НП фактическа обстановка, а има претенции по приложението на материалния закон, и поспециално – по квалификацията на случая като маловажен.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Касае се за деяние на просто извършване, изразяващо се в противоправно бездействие.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ, за работодателя е възникнало задължение в 7-дневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение да изпрати уведомление до съответната ТД на НАП, а това е било сторено, едва след началото на проверката, от страна на контролните органи.

Касае се за отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, поради което и обсъждане на субективна страна не е уместно.

Съдът намира, че не са налице условията за квалифициране на случая като маловажен, 2 тъй като разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ изрично изключва от възможността за прилагане на привилегированата разпоредба за случаите на нарушения на чл. 62, ал. 3 КТ. В допълнение, в резултат на инкриминираното бездействие, работникът е бил възпрепятстван да получава обезщетение за безработица, което обстоятелство, ведно с данните и за други отклонения от законовите изисквания, обективирани в протокола за проверка, е допълнителен аргумент за немаловажност на случая.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По размера на имуществената санкция

Съгласно нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В настоящия случай, финансовата санкция е била определена в минимален размер, поради което и доколкото ЗАНН не познава аналог на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, подробни разсъждения в тази насока са безпредметни.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от юрисконсулт, както и изрично отправена претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и, като такова, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-007214/15.06.2021 г., издадено от директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на *** била наложена имуществена санкция, в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.

ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на Главна инспекция по труда сумата от 100 (сто) лева – възнаграждение за юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3