Решение № 597 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20241100902459 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове на Сдружение „Музикаутор“, ЕИК 831005050 срещу „ЕОС-НД“ ООД, ЕИК 201901359, с правно основание чл.95, ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за сумата от 7000,00 лв. – обезщетение за вредите от неправомерното използване от страна на ответника на 23.10.2024 г. в кафе-сладкарница „Фредо“ – гр. София на музикалните произведения (по 500 лева за музиката и по 500 лева за литературното произведение, свързано с музиката), описани в исковата молба, ведно с мораторната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените съдебни и деловодни разноски по делото, а на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, да се осъди ответникът публично да разгласи диспозитива на решението за своя сметка в два всекидневника и една национална телевизия в часови пояс, определен от съда.

С исковата молба се твърди, че ищецът е организация за колективно управление на права (ОКУП), сродни на авторското, по смисъла на чл. 94а, ал.

1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), която управлява и защитава правата на артистите-изпълнители (актьори), респ. на техните наследници, вписано на основание чл. 94а и сл. от ЗАПСП в регистъра на организациите за колективно управление на права на Министерство на културата. Съгласно договорите между Сдружението и носителите на права – 1 негови членове, той има неизключителното право от тяхно име да разрешава използването срещу възнаграждение на произведенията - обекти на авторски и сродни права. Съгласно чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП вр. с чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП ползването на авторски права се осъществява въз основа на лицензионни договори, с които се уговарят условията и съответния вид използване и размера на възнаграждението, каквито ответникът няма.

Въпреки това на 23.10.2024 г служители на ищеца посещават кафесладкарница „Фредо“ – гр. София, в която установяват да звучат процесните музикални произведения. С оглед на горното, се претендира присъждане на обезщетение за неправомерното използване на обектите ползващи се с авторскоправна закрила, чийто размер следва да се определи съобразно чл.

95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, в минималния предвиден от законодателя, а именно по 500 лв. за музиката и по 500,00 лева за текста към музиката за всеки закрилян обект.

Ответникът счита, че ищецът не е активно легитимиран да предяви исковете, тъй като не са представени договорите между посочените в исковата молба композитори и текстописци с чуждестранните организации за колективно управление на права. Оспорва да е използвал чрез публично излъчване описаните в исковата молба произведения, че представител на ищеца е посещавал процесната кафе-сладкарница в посочения ден и час, настъпилите вредите в претендирания с иска размер.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

По исковете по чл. 95 ЗАПСП, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП в тежест на ищеца е да докаже: че съществуват обекти на авторско право, подлежащи на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; че тези обекти са използвани от ответника на посоченото време и място по начина описан в исковата молба; че в резултат на използването за техните притежатели настъпват вреди, в претендирания с исковете размер на обезщетението.

Разпоредбата на чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП предоставя активна легитимация за предявяване на иск по чл. 95 ЗАПСП освен на носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, също така и на организациите за колективно управление на права и професионалните защитни организации на правоносителите.

2

Посочените от ищеца произведения в исковата молба са музикални такива с автори на текст и музиката, членове на чуждестранни организации за колективно управление на права (ЧОКУП) както следва:

1) произведение: Black Magic Woman, с автори: Cohen Paul R, Downs Anna Lila; членове на американска организация за колективно управление на права BMI

2) произведение: Allucinazione, с автори: Micioni Pietro, Restuccia Marina; членове на италианска организация за колективно управление на права – SIAE;

3) произведение: For You, с автори: Panopoulos Dimitrios, Tselidou Eva; членове на гръцка организация на колективно управление на права – AUTODIA;

4) произведение: It's Good To Be Back, с автор Mount Joseph Patrick; членове на организация за колективно управление на права във Великобритания – PRS;

5) произведение: The Fade Out Line, с автори: Le Roux Cedric, Tolmer Phoebe. Walker Craig John; членове на френска организация за колективно управление на права - SACEM;

6) произведение: Addicted с автори: Chase Jarrod Ashton, Hicks Henry John Henderson Mansfield Thomas Duncan, Moshe Joshua Ernest, Pinches Allysha Joy, Ruckman Zeke Daniel; членове на австралазийска организация за колективно управление на права – APRA;

7) произведение: La Mulata, с автор Vega Castillo Anaisa; членове а испанската организация за колективно управление на права – SGAE.

Това се установява от заключението на съдебно-компютърна експертиза (л. 150) след извършена справка в CIS-Net – глобална мрежа от бази данни, която споделя метаданни за музикални произведения, включително за техните автори и списък на организациите за колективно управление на авторски права, в които членуват авторите. Ето защо съдът приема, че е налице защитим обект на авторското право по смисъла на чл. 3 ЗАПСП, тъй като съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАПСП литературните и музикалните произведения изрично са посочени като закрилян обект на авторското право.

Изброените ЧОКУП са посочени в партидата на ищеца във водения от 3 министъра на културата публичен регистър на основание чл. 94 г., ал. 3, т. 7 ЗАПСП. Това обстоятелство се потвърждава и от изслушването на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание на 16.12.2025 г. (л. 152 по делото). Ето защо по предявените в настоящото производство искове ищецът като организация за колективно управление на права има качество на особен ищец по смисъла на чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП. В този смисъл съдът с протоколно определение от 16.12.2025 г. (л. 154) оставя без уважение повдигнатото от ответника възражение за липса на активна процесуална легитимация на ищеца.

Следващият спорен въпрос е дали тези обекти на авторско право са използвани от ответника на 23.10.2024 г. в стопанисваното от него кафесладкарница „Фредо“ чрез излъчването им в заведението.

За установяване на това обстоятелство по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ч.П. и М.М..

Свидетелят П., сътрудник на ищеца, посочва, че посещава заведението на ответника през месец октомври 2024 г., където си поръчва фрапе. Сяда вътре в заведението, в ъгъл, до колана за музика. В заведението звучи „Ванила радио“. Това е гръцко радио, което П. разпознава, защото на всеки 5-10 минути от радиото обявяват името му. П. е слушал радиото и преди и обяснява, че по него звучат песни от преди няколко десетилетия в изпълнение от съвременни изпълнители. По време на престоя си в заведението разпознава няколко песни, като използва приложение на мобилния си телефон „Шазам“.

Сред тях изброява и пет от процесните произведения, а именно Black Magic Woman, но в изпълнение от нови изпълнители, For You, Adicted by 30/70, La Mulata by Cubaneros, It’s good to be back by Metronomy. Сред разпознатите има и една италианска песен. След разпознаване на произведенията П. проверява генерирания от „Шазам“ линк към изпълнението на песента в ЮТУБ. След това изпраща проверения линк от изпълнението на песента от своя електронен адрес на електронния адрес на ищеца. По време на посещението си в заведението звучи музика от тонколоните вътре. В деня на посещението си в заведението на ответника П. посещава и съседните две заведения. Там също звучи музика, но отново във вътрешната част на заведението. Всяко заведение озвучава само собственото си пространство и музиката в трите обекта е различна като жанр.

4

Гореизброените обстоятелства се установяват от разпита на свидетеля П. в открито съдебно заседание на 10.06.2025 г. (л. 87), като те кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и се преценени от съда при съобразяване на чл. 172 ГПК. За дадените показания свидетелят П. носи наказателна отговорност, която е достатъчна превенция пред изнасянето на неверни факти. В практиката на ВКС /решение № 338/20.11.2013 г. по гр.д. № 1269/2012 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение № 312/11.01.2018 г. по гр.д. № 191/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС/ се приема, че при преценка на свидетелските показания съдът взима предвид начина, по който свидетелите са узнали удостоверените от тях факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, или са ги узнали от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. В случая, този свидетел лично е възприел релевантните факти и ги възпроизвежда въз основа на свои лични възприятия пред съда. В този смисъл е и Решение № 61/09.02.2026 г. по т.д. № 645/2025 г. на Апелативен съд – София.

Фактът, че на 23.10.2025 г. свидетелят П. посещава процесния обект се потвърждава от представения от ищеца фискален бон от 23.10.2024 г., 12:03 ч., за сумата от 5,90 лв. – цена на закупено бяло фрапе от кафе-сладкарница „Фредо“ (л. 18), който е предявен на свидетеля П. и е разпознат от него в съдебното заседание (л. 91). Представеният по делото фискален установява, че на посочената дата в обект кафе-сладкарница „Фредо“, стопанисван от ответника, е извършена покупка на напитка, като доколкото този документ е във фактическа власт на ищеца, то може да се заключи, че същият е получен вследствие на реализиралата се покупка от свидетеля, в който смисъл са и дадените от него показания. Освен от представения фискален бон посещението на свидетеля на посочените дата и час се потвърждава от изпратената на същата дата в 12:36 ч. от електронния адрес на свидетеля до електронния адрес на ищеца снимка на вътрешната част на заведеното на ответника. Изпращането на снимката в това време и между посочените лица се установява от заключеното на съдебно-техническата експертиза (л. 107 ).

Обстоятелството, че именно това е снимка от заведението от октомври 2025 г. се потвърждава от разпита на свидетелката на ответника М.М., на която е предявена снимката в съдебно заседание на 18. 11. 2025 г. (л. 131).

5

Обстоятелството, че в заведението се пуска музика не се опровергава от показанията на свидетелката на ответника М. (л. 130) – готвач и сладкар в заведението. Свидетелката е в правоотношения с ответника, поради което показанията й също се ценят при условията на чл.172 ГПК с оглед заинтересоваността й. Според нея в заведението се пуска музика от управителката или от сервитьор, но същевременно посочва, че в заведението няма озвучително устройства. Понякога, като се чувало музика от съседните заведения, но музиката във „Фредо“ се спирала, защото ставало „какафония“.

Това ставало най-вече през топлите месеци, когато вратите на заведението били отворени. На 23.10.2024 г. свидетелката мисли, че нямало пусната музика, защото се чувало българска естрада от съседно заведения. Иначе във „Фредо“, когато имало музика, била италианска. На първо място от показанията на свидетелката се потвърждава, че заведението се озвучава с музика, италиански песни, каквато е една от процесните песни. Поради което показанията, в частта в която се отрича да има озвучително устройства не се кредитират. На следващо място от показанията не се кредитират и в частта им, в която свидетелката посочва, че на 23.10.2024 г. в заведението няма музика. В тази част показанията на свидетелката не са категорични и не са подкрепени с други доказателства по делото. Освен това дори да е имало и друга музика наред с музиката от „Фредо“, то българската естрада, което се твърди да е звучала от съседно заведения, трудно би се объркала с процесните чуждестранни песни. Същевременно свидетелят П. докато е в заведението се намира до една от колоните, което намалява възможността той да сгреши от къде идва процесната музика – от „Фредо“ или от съседните заведения.