Решение № 64 от 15.09.2026, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Административно наказателно дело 183/2026
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 15.09.2026
- В сила
- 02.10.2026
- Състав
- Илия Олегов Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143 ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 43 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 6 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Червен бряг, 15.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Административно наказателно дело № 20264440200183 по описа за 2026 година на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН Съдебното производство е образувано въз основа жалба на Г. Т. С., с ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********, подадена по реда на чл. 5 9 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 26-0374-000100/22.05.2026г., издадено от Г. Т. В., на длъжност Началник РУ в ОДМВР - Плевен, РУ - Червен бряг, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.175, ал.3, пр.1, от ЗДвП административно наказание ГЛОБА в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че: На 23.09.2025г. около 03:19ч. в град Койнаре, на ул. *********** до номер ** в посока на движение към ул. ******* управлява лек автомобил „********“, с регистрационен номер ********, собственост на Г. Г.ва С.а, с ЕГН **********, като към момента на проверката автомобила е със служебно прекратена регистрация от дата 02.09.2025г. на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 579/2026г. на Районна прокуратура-Плевен, ТО-Червен бряг.
С Наказателното постановление и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнели общо 10 точки на водача на автомобила.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателят С. обжалва същото, като излага подробни доводи. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. Т. С. - редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адв. И. В. от АК-Плевен, пълномощник на жалбоподателя С.. Моли настоящият съдебен състав, да отмени НП и наложеното с него административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Г. Т. В., на длъжност Началник РУ в ОДМВР - Плевен, РУ - Червен бряг - редовно призован в съдебно заседание не се явява. С представяне на 1 административно-наказателната преписка, сочи че жалбата е неоснователна и недоказана, като моли съда да я остави без уважение. В писмо с вх. № 3974/21.08.2026г. АНО твърди, че след промените на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата: 07.09.2025г. /отпадане на задължението на органите на „Пътна полиция“ да уведомяват собствениците на МПС за прекратяването на регистрацията на МПС/ от страна на РУ-Червен бряг не са предприемани действия по доказване на факта, уведомяван ли е собственика на автомобила за прекратяването на регистрацията му.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията на страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.
Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в наказателното постановление. Твърди, че не знаел за това обстоятелство по служебно прекратената регистрация на автомобила. Сочи, че по никакъв начин не разбрал, че гражданската отговорност е изтекла. Допълва, че за деянието била уведомена РП - Плевен, която с влязло в сила постановление № 579/26 г. по преписка с peг. № 374000-594/26 г., отказала да образува досъдебно производство, като приела, че не е налице от субективна страна наличието на умисъл, като форма на вина.
За установяване на релевантните за делото факти и обстоятелства са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: актосъставителят И. Г. С. и свидетеля при съставянето на акта и връчването му на жалбоподателя П. Ц. К..
От показанията на актосъставителят С. се установява, че на посочената дата бил на дежурство, нощна смяна, в тъмната част на денонощието, били с колегата му на територията на гр. Койнаре. Спрели за проверка лек автомобил, като от проверката се установило, че автомобила е със служебно прекратена регистрация. Пред полицаите, водача на автомобила казал, че вози хора за болницата. Не възразил пред органите на реда по никакъв начин, но се притеснил, че не може да откара болните за болницата.
Сходни са и показанията на свидетеля П. Ц. К.. Сочи пред съда, че с отдалечената станция установили, че автомобила е с прекратена регистрация и без застраховка гражданска отговорност. Пред полицаите, жалбоподателя казал, че не знае за прекратена гражданска отговорност. Установило се също, че автомобила не е собственост на водача.
Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя С. и на свидетеля П. К., тъй като същите са непротиворечиви и последователни.
Жалбоподателя не взима отношение по казуса в открито съдебно заседание. В жалбата сочи, че не е доволен от така постановеното, счита че от негова страна не е налице наличието на умисъл, като форма на вина. Моли за отмяна на Наказателното постановление и наложените наказания с него.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - 1. Жалба с вх. № 374000-5810/06.07.2026г.; 2. Заверено копие от НП 26-0374-000100; 3. Заверено копие на Постановление с вх. № 579/2026г. ведно с 2 материалите към него; 4. Заверено копие от АУАН серия GA, № 1130394; 5. Заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; 6. Заверено копие от Заповед № 8121з825/19.07.2019г.; 7. Заверено копие от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.; 8. Справка за нарушител/водач на Г. Т. С.; 9. Писмо с вх.№3884/17.08.2026г. от Гаранционен фонд – София; 10. Писмо с вх. №3974/21.08.2026г. от РУ - Червен бряг.
При така приетото за установено от фактическа страна и въз основа на горните доказателства СЪДЪТ намери така депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Съдът констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на НП, което опорочава самото НП и е основание за неговата отмяна само на това основание.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) предвижда налагане на глоба в размер на 500 лв. (255,65 евро) и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което не е извършил по следните съображения:
По делото не се спори, че: На 23.09.2025г. около 03:19ч. в град Койнаре, на ул.
*********** до номер ** в посока на движение към ул. ******* жалбоподателя Г. Т. С., с ЕГН ********** управлявал лек автомобил „********“, с регистрационен номер ********, собственост на Г. Г.ва С.а, с ЕГН **********, като към момента на проверката автомобила е със служебно прекратена регистрация от дата 02.09.2025г. на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Установява се също, че Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 579/2026г. на Районна прокуратура-Плевен, ТО-Червен бряг.
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.
Жалбоподателят е управлявал МПС, което не е негова собственост и същото е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС.
За факта на прекратяване на регистрацията на определено МПС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако същият е собственикът на въпросното спряно за проверка МПС, той може да разбере едва от уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“ (Становище на Върховния касационен съд по конституционно дело № 12/2026 г. В същото върховните съдии считат, че „Твърдението, че задължението на администрацията да информира засегнатото лице за ограничаването на правата му е отпаднало, не намира опора в действащото законодателство“. В същото становище се сочи, че то е уредено в Наредба № I-45/2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните 3 превозни средства и на ремаркета, теглени от тях. ).
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това. Липсата на уведомяване на собственика на МПС, модел „********“, с регистрационен номер ********, собственост на Г. Г.ва С.а, с ЕГН ********** и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае обществено опасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Съда служебно е изискал справка от Гаранционен фонд – София. В отговор на същата се заявява, че: 1. До собственика на МПС с peг. № ******* е изпратено уведомление на 08.08.2025 г., съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ; 2. След изтичането на срокът по чл. 574, ал. 10 КЗ, на основание ал. 11, изр. второ от същата разпоредба, Гаранционния фонд 01.09.2025 г. по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“ - МВР да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС. При служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство по смисъла на чл. 18, т. 2 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. /в предвидените случаи по чл. 186, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8/, органът по регистрацията уведомява собственика на превозното средство посочен в регистъра, съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от наредбата.
Съда служебно е изискал справка и от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –Плевен, относно представяне на данни за уведомяване на собственика на МПС с peг. № ******* за служебно прекратена регистрацията на пътното превозно средство. В деловодството на съда е получено писмо с вх. № 3974/21.08.2026г., в което АНО твърди, че след промените на чл.