Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8232 от 27.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48572/2025
Вид
Определение № 8232
Подписан
27.02.2026
В сила
27.02.2026
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8232 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110148572 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен осъдителен иск от Л. А. Я., ЕГН: **********, чрез процесуален представител адв. М. П., срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, с правно основание чл. 432 от Кодекса на застраховането (КЗ) за заплащане на сумата от 1 533.88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента/ (равностойност в евро на сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/), представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 19.06.2025 г., около 10:25 ч., в гр. София, на кръстовището на ул. „Света Мария Магдалина“ и ул. „Неофит Хилендарски“ в кв. Симеоново, район Витоша, което е причинено виновно от водача на л.а. „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № СВ6797МО, застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на инцидента, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.10.2025 г., до окончателното изплащане на същото.

Ищецът твърди, че на 19.06.2025 г. вследствие на ПТП, причинено виновно от водача Кристиян Благоев, управлявал автомобил марка ,,Пежо‘‘, модел ,,Боксер‘‘, рег.

№ СВ6797МО, който не спрял на предвидения пътен знак „Б2“ или „Стоп!“, нарушил е чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е нанесъл щета върху моторно превозно средство (МПС) – л.а. марка ,,Хюндай‘‘, модел ,,Кона‘‘, рег.

№ СВ3792ВЕ, движещ се по ул. „Света Мария Магдалина“, управлявано от водача Л.

А. Я., собственост на същия. Щетите били остойностени въз основа на опис, експертиза и оценка на увредения автомобил. Ищецът посочва, че във връзка с претенцията за обезщетяване на ищеца по щета № 1301-5000-25-000181/15.07.2025г., застрахователят е изплатил на 23.09.2025 г., сумата от 2610.52 лв., която ищецът счита за недостатъчна за обезвреда на всички вредоносни последици от ПТП. Поддържа в 1 тази връзка, че му се дължат още 1 533.88 евро (равностойност в евро на сумата от 3 000 лева), която сума претендира в настоящия процес. Представя доказателства. Прави доказателствени искания: ответникът да бъде задължен да предостави цялата преписка по щета с № 1301-5000-25-000181/15.07.2025 г. за увреденото процесно МПС; при оспорване на настоящата искова молба от ответника да бъде допуснато изготвяне на авто-техническа експертиза. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва предявения по основание и размер. Поддържа, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията – предмет на настоящето исково производство, е удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния размер на вредите.

Твърди, че на датата на предявяване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение – 24.06.2025 г., в изготвеното уведомление за настъпило застрахователно събитие изрично е изявено желание застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка, във връзка с което по образуваната застрахователна преписка с № 1301-5000-25-000181 е определено застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 2610.52 лева /две хиляди шестстотин и десет лева и петдесет и две стотинки/. Посочва, че на определеното застрахователно обезщетение, напълно съответства на констатираните по процесния автомобил увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение, твърдейки, че застрахователно обезщетение е изплатено извънсъдебно в размер на вредите, възлизащ на сумата от 2610.52 лв. Твърди, че след изплащане на посочената сума, ищецът не е отправил нова покана до ЗК „Лев Инс“ АД за извършване на друго плащане по посочената застрахователна преписка до предявяване на иска. Посочва, че извънсъдебно не е заявено и възражение от страна на ищеца относно несъответствие на възстановения размер на действително дължимия. Приема, че плащането е прието, без да са заявявани възражения, вкл. по отношение размера, в който са одобрени предявените претенции, поради което исковите претенции по заявените главен и акцесорен иск, са неоснователни. В условия на евентуалност, възразява относно присъждането на застрахователно обезщетение, без да са представени доказателства за изпълнение от страна на ищеца на изискванията по чл. 390 КЗ на представено удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета, в случай че се установи ,,тотална щета‘‘ на уврежданията на процесното МПС по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. При наличие на „тотална щета” на процесния автомобил прави възражение за недължимост и прекомерност на претендираното обезщетение предвид действителната стойност на автомобила към датата на процесното ПТП, от която следва да се извади стойността на запазените му части, както и извънсъдебно изплатеното обезщетение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Не възразява срещу приемането на представените с исковата молба писмени доказателства. Не оспорва валидността на застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/125001299069, сключена по отношение на лек автомобил ,,Пежо“, модел „Боксер”, с рег. № СВ 6797 МО, към датата на ПТП.

Възразява срещу искането за присъждане на разноски в тежест на ответника и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли да му бъде предоставена възможност да се запознае с новите доказателства, в случай че такива бъдат ангажирани, и да изрази становище.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира за 2 установено следното:

По предявения от страна на ищеца иск с правно основание чл. 432 КЗ, последният носи тежестта да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: собственост на ищеца на увреденото МПС; настъпване на застрахователно събитие – че е настъпило ПТП на 19.06.2025 г., както и място и механизъм на произшествието; нарушение на ЗДвП (неспиране на знак Б2); вида на вредите – както са описани в исковата молба, и тяхната стойност, т.е. действителния размер на имуществените вреди по автомобила „Хюндай‘‘, модел ,,Кона“ и че претендираната сума от 1 533.88 евро представлява разликата до пълното обезщетяване, както и че изплатените 2610.52 лв. не покриват реалните вреди; причинно-следствената връзка между противоправното деяние и размер на вредите, като указва, че вината се предполага при доказване на противоправно поведение.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД); да докаже, че изплатената сума покрива действителните вреди, т.е. че 2610.52 лв. съответстват на реалния размер на щетите, да докаже, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, да докаже действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, както и стойността на запазените части; да докаже, че след извършеното плащане от 2610.52 лв. не остава неизпълнено задължение; да докаже, че претендираната сума надвишава действителните вреди.

Указва, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ответника, че не сочи доказателства за обстоятелствата, на които основава всички свои възражения.

На основание чл. 140, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване, следва да бъдат отделени следните обстоятелства: че към датата на процесното ПТП – 19.06.2025 г., по отношение на лек автомобил „Пежо‘‘ ,,Боксер“ с рег. № СВ6797МО е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество; че на 19.06.2025 г. е настъпило ПТП, причинено виновно от водача Кристиян Благоев, управлявал автомобил марка ,,Пежо‘‘, модел ,,Боксер‘‘, рег. № СВ6797МО, който не спрял на предвидения пътен знак „Б2“ или „Стоп!“, нарушил е чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е нанесъл щета върху моторно превозно средство (МПС) – л.а. марка ,,Хюндай‘‘, модел ,,Кона‘‘, рег. № СВ3792ВЕ, движещ се по ул. „Света Мария Магдалина“, управлявано от водача Л. А. Я., собственост на същия; че вредите по л.а. марка ,,Хюндай‘‘, модел ,,Кона‘‘, рег. № СВ3792ВЕ са описаните в исковата молба; че по повод заявената щета е образувана застрахователна преписка № 1301-5000-25000181 при ответника; че на 23.09.2025 г. на ищеца е изплатена сумата от 2610.52 лв. като застрахователно обезщетение.

Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК.

Следва да бъде допуснато извършването на съдебно-автотехническа експертиза по задачите, формулирани от ищеца в исковата молба въпроси.

Така мотивиран, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

П Р И Е М А представените доказателства по делото. с исковата молба документи като писмени

ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените въпроси в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В.К.Д., телефон ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250.00 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответника ЗК „Лев Инс“ АД в едноседмичен срок от уведомяването да представи цялата преписка по щета № 13015000-25-000181/15.07.2025г. за увреденото МПС -марка Хюндай, модел Кона, рег. № СВ3792ВЕ, като му УКАЗВА, че непредставянето на документите ще се цени по реда на чл. 161 ГПК.

НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива.

Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес). Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието, който може да бъде видян на електронен адрес: https://mediation.mjs.bg/). Към Софийския районен съд работи Програма ,,Спогодби‘‘, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма ,,Спогодби‘‘ може да бъде открита на уебсайта на Съда (https://sgs.justice.bg/bg/15206); работното време е всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа; координатор за Софийския районен съд е Марияна Николова на тел. *** и ***, на ел. адрес [email protected], както и в Съдебния център по медиация: гр. София, ***, ет. 2, ст. 204.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.04.2026г. от 14:00ч., за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.

4

УКАЗВА на ищеца, че може да вземе становище по релевираните от ответника в отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в противен случай губи възможността да направи това по-късно.