Решение № 146 от 06.07.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 195/2026
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- Борис Димитров Царчински
Цитирани разпоредби
- чл. 137е · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 146 гр. Ихтиман, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Д.а като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200195 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Същото е образувано по повод подадена жалба от Ж. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, кв. * ул. * № *, против Наказателно постановление № * г. на Началника на РУ – * на ОДМВР – *, с което за нарушение по чл. 137е от ЗДвП и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено на Ж. М. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че жалбоподателят не е имал качеството на „водач на мотоциклет“, тъй като по време на полицейската проверка превозното средство се е намирало в покой в поземлен имот за извършване на техничека поддръжка.
Сочи се, че в обстоятелствената част на наказателното постановление (НП) е допусната техническа и правна нелепица с вписването на „ал. null“ като част от правната квалификация. Също така, жалбоподателят сочи, че във връзка със същия инцидент РС – Ихтиман вече се произнесъл с отменително решение по АНД № * г., което следва да бъде съобразено като преюдициално за настоящия спор.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. Сочи, че не е било налице управление на въпросния мотоциклет. Сочи, че в акта е записано; „управлява пред кметството“ без да се конкретизира посоката на 1 движение.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в съпроводителното писмо, с което изпраща жалбата моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С приложения към административнонаказателната преписка Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от * г., № *, серия GA, е констатирано, че: на * г., в * часа в с. *, улица без име, пред кметството на село *, Ж. Д. М. управлява мотоциклет до 125 кубика * 125 кубика“ без регистрационни табели с номер на рама *, като допуска следното нарушение: управлява мотоциклет без да използва обезопасителна каска; водачът бе сам на мотоциклета. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 137е от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел – очевидец и един свидетел, удостоверяващ отказа на нарушителя да подпише акта.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното * г. на Началника на РУ – * на ОДМВР – *, с което за извършено административно нарушение по чл. 137е от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя – св. Г. С. Г. и свидетелите по акта – П. К. В. и Д. Г.
Г.
В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие свидетелите Г.
Г. и П. В. потвърждават констатациите по АУАН като посочват, че са възприели непосредствено пред сградата на кметството в с. *, наказаното лице да управлява мотоциклет без каска и без регистрационни табели. Със светлинен и звуков сигнал, свидетелите спрели за проверка водача на мотоциклета, който се подчинил и спрял. Извършили проверка на водача, включително и за употреба на алкохол, като резултатът от същата бил в рамките на допустимото. При проверката свидетелите установили, че водачът също така не разполага със свидетелство за управление от съответната категория за процесния мотоциклет. И двамата свидетели заявяват, че водачът отказал да подпише съставените му актове за установяване на административни нарушения, като в тази връзка извикали своя колега – св. Д.
Г., който възприел отказа на водача да подпише АУАН и удостоверил същото обстоятелство с подписа си.
В показанията си св. Д. Г. потвърждава, че е бил извикан от своите колеги св. Г. и св. В. във връзка с удостоверяване на отказа на нарушител да подпише общо три броя АУАН. Заявява, че актовете са били представени на лицето за подпис, но той отказал. Св. Г. уточнява, че това се е случило пред сградата на РУ – *
При преценка на събраните свидетелски показания съдът кредитира напълно дадените такива от свидетелите Г., В. и Г., които са ясни, 2 последователни, детайлни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи относно релевантните за случая факти. Показанията на тези свидетели изцяло кореспондират с изложеното в АУАН. Свидетелите Г. и В. категорично сочат, че нарушението е установено в момента на извършването му, като тези свидетели ясно посочват какво е било поведението на жалбоподателя и че именно той е управлявал процесния мотоциклет.
Като писмено доказателство по делото е приложена справка за нарушител/водач, от която се установява, че освен процесното НП против жалбоподателя са издадени и други наказателни постановления, фишове за извършени административни нарушения по ЗДвП.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От представената заповед № * г. на Министъра на вътрешните работи /л.
* от делото/ се установява, че АУАН и НП са издадени от териториално и местно компетентни органи. Същите са издадени по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото се доказа по безспорен начин виновно извършено нарушение по чл. 137е ЗДвП от страна на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП предвижда, че водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски. Нарушаването на това задължение е обявено за наказуемо съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП посредством налагане на санкция във фиксиран размер - 50 лева глоба. От показанията на разпитаните свидетели Г. и В. се установява, че в АУАН ясно и точно са описани всички елементи от състава на нарушението. От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните действия на Данчов.
Съгласно чл. 57, ал. 1 т. 6 и 7 ЗАНН в НП следва да се посочат законовите разпоредби, които са били нарушени виновно и вида и размера на наказанието. В конкретния случай в атакуваното НП разпоредбите от ЗДвП, които жалбоподателят виновно е нарушил са точно определени и посочени, а наложените наказания на жалбоподателя са съобразени с предвидените такива. Обстоятелството, че във връчения на жалбоподателя екземпляр е посочена като нарушена законова разпоредба „чл. 137е, ал. null от ЗДвП“, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото за наказаното лице е било ясно какво е вмененото му нарушение, поради което не е било нарушено правото му на защита.
3
Съдът не споделя изложеното в хода на съдебните прения възражение, че в издаденото НП не е посочено мястото на нарушението, тъй като не е била конкретизирана посоката на движение на жалбоподателя. От показанията на разпитаните свидетели и от събраните писмени доказателства се установява по безспорен начин фактическата обстановка и обстоятелството, че жалбоподателят е извършил визираните в съставения му АУАН нарушения на ЗДвП. Липсата на посока на движение на МПС не съставлява задължителен реквизит на съставяните за нарушения на ЗДвП АУАН и НП. Достатъчно е в тях да е посочено конкретно място, от което наказаното лице да разбере къде се вменява, че е извършено нарушението. В случая е посочено, че нарушението е извършено на улица без име пред кметството на с. *, с която словесна формулировка, съдът намира, че актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили законовото изискване за посочване на мястото на нарушението.
В този смисъл съдът приема, че извършването на административното нарушение е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП за нарушение по чл. 137е ЗДвП. Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева е определено в съответствие с разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП. Същото е предвидено в абсолютен размер, поради което наказващият орган няма възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Съдът намира, че процесното нарушение не може да квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с проитичащите от това правни последици, тъй като деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Същото е формално, като настъпването на вреди не е елемент от състава му.
Съдът не намира основание и за квалифициране на деянието като малозначително, съгласно чл. 9, ал. 2 от НК.
По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № * г. на Началника на РУ – * на ОДМВР – *, с което за нарушение по чл. 137е от ЗДвП и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено на Ж. Д.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. * кв. * ул. * № * административно наказание 4
„глоба“ в размер на 50 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5