Решение № 1 от 08.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр. Хасково, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200623 по описа за 2025 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – М. К. К., роден на **********г. в Н., живущ в **************, е депозирал чрез упълномощен процесуален представител жалба против Наказателно постановление № 25-1253-001777 от 16.07.2025г. на Дежурен в ОДЧ при ОД-МВР– Хасково, с което за това, че на 16.07.2025г. в 21:34 часа, в гр.Хасково, управлява лек автомобил „**********“, рег.№ ********* по бул.“Освобождение“ до кръстовище с ул.“Лонгоза“ в посока към гр.Кърджали, като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка от униформен полицейски служител на РУ-Хасково, водача К. не спира плавно в дясната част на платното за движение където му е посочено да спре от униформеният служител, при което водачът К. увеличава скоростта си на движение в посока към гр.Кърджали, като е последван и спрян с звуков и светлинен сигнал преди кръстовището с ул.“Белоградчик“, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.

Жалбоподателят сочи доводи, които могат да се определят като такива за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на наказателното постановление и АУАН.

В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява.

Упълномощения процесуален представител поддържа депозираната жалба, счита, че са допуснати съществени нарушения както на процесуалните правила, така и на материалния закон. С писмено становище преди 1 последното съдебно заседание моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на направените разноски по делото.

ОТВЕТНИКА по жалбата– Дежурен в ОДЧ към ОД-МВР– Хасково редовно призован, не се явява, не изпраща представител в с.з., не взема становище по жалбата.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 16.07.2025г. свидетелите Р. Т. и М. Д. – служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково, изпълнявали служебните си задължения, като извършвали контрол над движещите се МПС по бул.“Освобождение“ в гр.Хасково, като били установени на уширение на пътя до кръстовище с ул.“Лонгоза“. Около 21,34 часа същите забелязали приближаващ по булеварда автомобил, в посока от центъра на града към изхода за гр.Кърджали. Св.М. Д. навлязъл на пътното платно и подал сигнал със стоп-палка, за да спре приближаващият автомобил. Последният обаче не спрял и продължил движението си към близкото кръстовище, регулирано със светофарна уредба.

Полицейските служители се качили в служебния автомобил и последвали автомобила, на чийто водач св.Д. подал сигнал със стоп-палка. Настигнали го по бул.“Освобождение“, като подали светлинен и звуков сигнал, но автомобилът пред тях не спрял. В същото време друг полицейски патрул с водач на служебния автомобил св.Ж. И., по време на движение възприел ситуацията, изпреварил преследвания автомобил и му препречил пътя, принуждавайки го да спре. Така автомобилът бил спрян на бул.“Освобождение“ в района на бензиностанция „Круиз“. При извършената проверка контролните органи установили, че лекия автомобил е „***********“, рег.№ *********, а водач на автомобила бил настоящия жалбоподател М. К. К., като в автомобила пътували и пътници.

Въпреки, чие бил роден и живущ в Н., водачът К. заявил, че първоначално е имал българско гражданство и ЕГН, от които в последствие се отказал.

Разбирал български език и задаваните му въпроси, като на въпроса защо не е спрял на стоп-палка, водачът К. първоначално заявил, че не е видял полицейските служители, а в последствие- че не разбрал, че подаденият сигнал със стоп-палката бил предназначен за него.

Контролните органи отвели водача в сградата на полицията, като му съставили АУАН серия GA, №4272204/16.07.2025г., а в него описали, че водачът не спира на подаден сигнал със стоп-палка по образец. Като текст от закона, който е нарушен, описали чл.103 от ЗДвП. Водачът К. подписал съставеният му акт без да посочва възражения.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 25-1253-001777 от 16.07.2025г. на Дежурен ОДЧ при ОД-МВР-Хасково.

Постановлението било връчено на жалбоподателя същата вечер- на 16.07.2025г., съобразно разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗАНН, видно от неразделна разписка към него. Жалбата против него е депозирана пред административно-наказващият орган на 28.07.2025г., видно от входящият номер- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от Акт за установяване на 2 административно нарушение серия GA, №4272204/16.07.2025г., Наказателно Постановление № 25-1253-001777 от 16.07.2025г. на Дежурен ОДЧ при ОДМВР-Хасково, показанията на актосъставителя Ж. И., на свидетелите по установяване на нарушението и по съставянето на акта Р. Т. и М. Д., които са еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

При съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №4272204/16.07.2025г. като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, без да се констатират нарушения на закона, които да се явяват съществени досежно констатациите в акта.

При издаване на обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършеното от водача М. К. нарушение. Правилно е описано текстово, съответстващо и на цифрово изписаното в акта за установяване на административно нарушение - а именно чл.103 от ЗДвП. Съществено в случая е да се отбележи, че издаденото на основание съставен АУАН наказателно постановление, също е издадено при спазване на процесуалните правила – визирани в ЗАНН. Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на установената в съдебно заседание фактическа обстановка. При издаването на процесното постановление, административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

Съдът кредитира показанията на тримата разпитани свидетелиполицейски служители.

Свидетелят М. Д., който е подал сигнала със стоп-палка, е категоричен, че по това време на денонощието точно при подаването на сигнала, не е имало други автомобили пред или зад този на жалб.К., за да има объркване от страна на водача. Пояснява също, че контролните органи избягват подаването на сигнал със стоп-палка на автомобили в редица- именно заради вероятността от объркване на водачите. Свидетелят ясно заявява, че е направил две крачки и е навлязъл в лентата за движение на автомобила, който ще спира, като е подал сигнал със светлоотразителна стоп-палка, подадена на нивото на фаровете на приближаващия автомобил, за да може да се възприеме от водача. Както св.Д., така и останалите двама свидетели заявяват, че установъчния пункт за извършване на проверки и контрол над движещите се МПС е предварително 3 определен от ръководството, а не е по усмотрение на самите контролни органи. И тримата свидетели заявяват, че определеното място е добре осветено от улично осветление, като служителите са облечени със светлоотразителни жилетки, както и стоп-палката е със светроотразителни елементи.

Другият свидетел на подаването на сигнала със стоп-палка- Р. Т., подкрепя изцяло заявеното от св.М. Д.. В показанията си същият заявява, че колегата му Д. излязъл на пътното платно със светлоотразителна жилетка и тогава подал сигнала със стоп-палка, на нивото на фаровете на автомобила. Също заявява, че не е имало други автомобили наоколо, които да предизвикат объркване за кой конкретно е подаден сигнала. Споделя, че се е наложило преследване, за да бъде спрян автомобила на жалбоподателя.

Свидетелят Ж. К. също заявява идентични обстоятелства, като пояснява, че е бил извикан за съдействие и не е бил на място от самото начало.

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“. Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка представлява „нареждане“ по терминологията на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл.103 от ЗДвП, а материалноправните предпоставки - по чл.170, ал.3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се констатира, че водачът на лекия автомобил е имал възможността да види необезпокояван отправеното разпореждане със стоппалка – макар и в тъмната част на денонощието, но на осветено място в града, без да са налице ограничаващи видимостта обстоятелства и предмети. В своите показания св.М. Д. и св.Р. Т. ясно заявяват, че автомобил с кърджалийска регистрация е приближил, видели са водача, и същият при подаден ясен сигнал със стоп-палка не е спрял, а е продължил движението си, като се наложило да го преследват. И тримата разпитани свидетели заявяват, че първоначално водачът К. е заявил, че не видял контролните органи, което твърдение не може да се приеме за обективно, доколкото в тъмната част от денонощието, облечени със светлоотразителни жилетки полицейски служители, стоящи на осветено място да не могат да бъдат възприети от водача на единствения преминаващ автомобил, е най-малкото нелогично.

Дори при неосветен участък от пътя, при широко платно за движение, при осветяване от фарове на автомобил, водачът му би забелязал необезпокоявано полицейски служител- облечен в светлоотразителна жилетка, стоп-палка, която също е светлоотразителна. Свидетелите заявяват също, че в последствие водачът К. е заявил, че не разбрал подаденият сигнал със стоп-палка да е бил предназначен за него. Т.е. същия още на място е потвърдил, че все пак е видял подаден сигнал със стоп-палка, като обяснението, че не е разбрал подадения сигнал да е бил предназначен за него не се подкрепя с нито едно от останалите доказателства.

Видно от разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, няма ограничения за разстоянието от което контролният орган може да подава сигнал със стоп-палка. Достатъчно е същият да бъде ясен. Ирелевантен е начина, по който конкретен водач би могъл погрешно да възприеме или да не възприеме подаден от полицейския служител сигнал, когато същият е подаден по образец, тъй като се презюмира че е разбираем. Още повече, видно от показанията на полицейските 4 служители М. Д. и Р. Т.- свидетели по настоящото производство, наоколо е нямало други движещи се автомобили или фактори- пречещи на водача да възприеме подадения сигнал със стоп-палка. При това положение водачът К. е бил длъжен да спре и да изпълнява разпорежданията на контролните органи.

Водещото и основното в случая е подаването на сигнал със стоп-палка по образец от униформен служител, като обстановката е била такава, че са липсвали обстоятелства, които да попречат на водача К. да възприеме този сигнал. От тук нататък е следвало К. да изпълни това нареждане, а не да продължава на разстояние, което е принудило контролните органи да го преследват, за да бъде спрян.