Акт от 01.03.2024, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 758 01.03.2024 г. гр. Стара

Загора

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ при секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурор Нейка Тенева като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №298 по описа за 2023 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Т.С.Н. против

Решение №363/26.09.2023г, постановено по АНД №1666/23г по описа на РС Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление №8158/02.05.2023г на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция пътна инфраструктура като е намален размера на наложената глоба от 2 500лв на

1 500лв, поради несъответствие с тежестта на нарушението.

Наказателно постановелние №363/26.09.2023г на Началник отдел Контрол по републиканската пътна мрежа е издадено на основание чл.53 ал.1 т.2 предл второ от Закона за пътищата за нарушение на чл.26 ал.2 т.1, буква „а“ предл второ от същия закон, извършено чрез движение на пътно превозно средство без разрешение на администрацията, управляваща пътя, осъществено на 31.03.2023г в 13.27ч на път ІІ-66 км.43+700, след разклон за село Братя Кунчеви в посока град Нова Загора-Стара Загора, където и когато Т.С.Н. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка М. с рег. №****, като е установено, че водачът извършва превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата

Обстоятелствата, определящи съществуване на задължението за превозване на фракцията след издадено Разрешително по силата на чл.26 ал.2 т.1 буква А предл второ от Закона за пътищата са следните: при измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №К0200011 и ролетка №1308/18/ /5м/ е измерено разстояние между осите от 1.36метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 25.100тона при максимално допустимо натоварване на оста от 19 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5 буква В от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС, като превишаването е с 6.100тона. Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7 ППС е тежко. Измерените параметри на ППС показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3 т.2 от Наредбата и съгласно чл.26 ал.2 т.1 буква А предл. второ от Закона за пътищата вр. с чл.7 ал.1 т.5 буква В, чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 предл първо от Наредбата движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с Разрешение /Разрешително/ за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/.

АНО е посочил, че водачът е могъл да провери и да се убеди дали параметрите на ППС не превишават максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредбата и при превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми, поради което е приел, че водачът е извършил нарушението, описано в АУАН виновно и в противоречие с чл.26 ал.2 т.1 буква А предл. второ от Закона за пътищата вр. с чл.7 ал.1 т.5 буква В, чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 предл първо от Наредба №11/03.07.2001г за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като е извършил превоз на товар по смисъла на §1 т.14 от ДР на Наредбата, превишавайки нормите, посочени в Раздел ІІ от Наредбата водачът, в качеството му на физическо лице по смисъла на чл.53 ал.1 от Закона за пътищата е субект на административно наказателна отговорност. Като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл.3 т.1 3 т.2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по републикански път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. Не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН предвид степента на засягане на обществените отношения, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, както и с оглед безопасността на движението, тъй като управлението на МПС е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението.

За да потвърди Наказателно постановление №8158/02.05.2023г издадено от Началник отдел Контрол по републиканската пътна мрежа при Агенция „Пътна инфраструктура“, въззивния съд е приел за установено описаното в обстоятелствената му част административно нарушение, извършено чрез описаното в чл.53 ал.1 т.2 предл. второ от Закона за пътищата деяние и при съществуване на фактическите обстоятелства, представляващи признаци на административно наказателния състав. Изложени са доводи за правилно приложение на материалния закон и спазване принципа на законност с налагане на административното наказание, предвидено в чл.53 от Закона за пътищата, но е преценено че при определяне размера на глобата не са взети предвид ниските доходи на нарушителя – възнаграждението му е равно на минималната работна заплата и факта на извършване на нарушението за първи път.

Обсъдено е съответствието на съдържанието на НП с всички изисквания за неговата законосъобразност, както и спазването на производствените правила от ЗАНН, установени за гарантиране правото на защита и за установяване на обективната истина за фактите.

С касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Не са приложени материалните норми, които уреждат случая. Не правилна е квалификацията на деянието като административно нарушение на чл.53 от Закона за пътищата вместо да бъде подведено под състава на чл.177 ал.3 т.1 вр. с чл.139 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата. По делото е безспорно установено, че с процесното ППС е превозван товар – фракция, с който то е било претоварено и поради това е тежко по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001г вр. с чл.3 и чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата. В резултат на извършените измервания е установено, че е с натоварване на двойната задвижваща ос от 25 100 тона при максимално допустимо натоварване от 19 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5 буква В от Наредбата.

Тези факти не изпълват състава на чл.26 ал.2 т.1 буква А вр. с чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Съгласно чл.8 ал.1 от Наредбата, издадена на основание чл.139 от ЗДвП, движението на извънгабаритните ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. В чл.8 ал.2 от Наредбата е уредено движението на извънгабаритни/тежки ППС в рамките на общественото ползване на пътищата в случите, когато са налице пречките по ал.1 за осъществяване на превоза в рамките на специалното ползване на пътищата с разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. След като АНО е приел, че водачът е следвало да провери и да установи, че ППС е тежко, то е вменено нарушение по чл.177 ал.3 от ЗДвП. Освен за управление на претоварено ППС е вменено и друго нарушение за извършване на превоз на товари без разрешение за дейност, която попада в рамките на специалното ползване на пътищата. Разрешението по чл.26 от Закона за пътищата се издава на субекта, който упражнява дейността превоз по занятие или това е търговеца. В чл.26 ал.2 т.1 от Закона за пътищата водачът не е посочен като субект на забраната за извършване на дейност, която попада в специалното ползване на пътищата, поради което адресат е лицето, което осъществява дейността превоз на товари. Съгласно чл.11 от Наредбата посочва именно лицата, извършващи превози като отговорни за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС и те следва да се снабдят с разрешително за тази дейност – аргумент от чл.15 ал.3 от същата Наредба. Следователно административното нарушение по чл.53 ал.1 от Закона за пътищата няма за субект водачът на ППС, а лицето извършващо дейност от специалното ползване на пътищата. Отговорността на водача е уредена от състава на чл.177 ал.3 от Закона за движението по пътищата – водач, който управлява, претоварени или извънгабаритни ППС, без надлежни документи, а приложената от АНО и потвърдена от въззивния съд правна норма касае единствено отговорността на превозвачите. Нито АНО, нито въззивния съд са направили нужното разграничение между водач на ППС и превозвач, поради което са приложили неотносима административно наказателна разпоредба. Касаторът се позовава на съдебна практика на Административен съд Плевен, Административен съд София, Административен съд Ямбол. Съдът не е проверил и дали фактите не попадат под изключението на чл.14 ал.3 от Наредбата, което изключва съставомерен елемент от състава на чл.53 ал.1 от Закона за пътищата, а именно изискването да се осъществява движение на тежкото ППС въз основа на разрешително, издадено от АПИ. Няма мотиви, от които да е видно извършването на тази проверка. Освен това в ДВ бр. 99/2022г е публикуван нормативния текст на чл.6 ал.5 от Наредбата, според който за МПС на алтернативно гориво или с нулеви емисии стойностите по ал.1 т.2, 3,4,5 и т.6 букви „а“ и „б“ се увеличават с допълнителната маса, свързана с технологията на алтернативното гориво или технологията на нулеви емисии, съответно с максимум 1 тон и 2 тона. Не става ясно, защото наказващият орган не е проверил дали МПС ползва алтернативно гориво или нулеви емисии. Няма доказателства превишаването на натоварването на двойното задвижващата ос да е повече от 30%, при което да се освободи от задължението да поиска от водача да представи документ за платена такса по чл.14 ал.3 от Наредбата, към която препраща чл.8 ал.5 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно е налице непълнота на обвинението, защото не е описано дали процесното МПС използва алтернативно горило или нулеви емисии и дали натоварването е повече или в рамките на 30% спрямо допустимото максимално натоварване на ос. Няма описание на вида и разположението на осите, защото в НП те са посочени като четири и две, с измерено разстояния между две оси без да е пояснено тези оси какви са –на централен болт, свързан със седло и задна част на полуремарке / чл.5 ал.2 и ал.3 от Наредбата/ или ос между товарна площ на кабината и ремаркето / чл.5 ал.5, чл.6 ал.7 от Наредбата/, съответно дали става въпрос за съчленено ППС и такова произведено преди 1991г или след 1991г. / чл.5 ал.4, ал.13 и ал.13 от Наредбата/, защото за всяка от изброените хипотези е предвидено различно допустимо разстояние между две оси и съответно различно натоварване на ППС за маса по чл.6 от същата Наредба. Описано е разстоянието между осите на двойната задвижваща ос като, за да се приеме, че максимално допустимото натоварване на оста при тази хипотеза е уредено в чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата., но тази норма не борави с понятието задвижваща ос, а това дали оста е задвижваща или не, не е просто дребна подробност, която може да бъде пренебрегната. Наредбата прави разграничени между задвижващи и не задвижващи оси като определя различни допустими стойности за едните и за други. Следователно ту е налице несъответствие между фактическата обстановка – в НП се говори за задвижваща ос и правната норма, под която тя е подведена. Съгласно чл.7 ал.1 т.5 буква „в“ от Наредбата при измерено разстояние между осите 1.236м на двойната задвижваща ос на МПС и сума на натоварването на ос на двойната задвижваща ос от 25.100т, не може да се приеме, че максималното натоварване на оста е 19 тона, защото тази правна норма не се отнася за задвижваща двойна ос. Следователно поради описаното по-горе несъответствие между факти и правна норма, не може да се направи извод за надвишаване на нормите по чл.7 от Наредбата, което изключва налагането на каквато и да било санкция, свързана с надвишени норми на цитираната разпоредба. Товарът, който е превозван е делим. Следователно няма нужда превоза да е съпроводен със разрешително, което се оправдава от целта на закона.