Определение № 583 от 07.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. София, 07.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002101536 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2687/29.02.2024 г. (с дата на пощенското клеймо 28.02.2024 г.), подадена от П. Т. К., чрез адвокат Н. Х., срещу решение № 26 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 20234400500476/2023 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е отменено решение № 260116 от 16.06.2021 г. по гр. д. № 1567/2020 г. на Районен съд – Ловеч в частта му. с която е отхвърлен предявеният с исковата молба с вх. № 1559/21.03.2019 г., въз основа на която е било образувано гр. д. № 235/2019 г. по описа на Районен съд - Тетевен, обединено с гр. д. № 1081/2018 г. по описа на Районен съд - Тетевен и разглеждано под този номер, от П. Т. К. срещу М. Н. И. и Л. Д. Т. иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване по отношение на ответниците на правото на собственост на ищцата, на основание давностно владение, върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-1/12.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в местността „Л.“, с площ от 1.041 дка (а по скица от кадастрално заснемане - с площ от 980 кв.м), с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: 9-та, с номер по предходен план: *, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, и за установяване между страните на грешка в кадастралната карта на [населено място], изразяваща се в неправилното заснемане на така признатия като собствен на ищцата имот, като част от поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място] - собственост на ответниците, като вместо това въззивният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения с исковата молба с вх. № 1559/21.03.2019 г., въз основа на която е било образувано гр. д. № 235/2019 г. по описа на Районен съд – Тетевен, обединено с гр. д. № 1081/2018 г. по описа на Районен 1 съд - Тетевен и разглеждано под този номер, която искова молба в изпълнение на дадените с решение № 50050 от 03.07.2023 г. по гр. д. № 1460/2022 г. на ВКС указания е уточнена от П.

Т. К. с молба вх. рег. № 8115/25.08.2023 г., иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР с петитум: да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществявано след 1995 г. - повече от 25 години, на имот с площ от 980 кв.м, както е отразен в приложената към исковата молба скица от кадастрално заснемане в мащаб 1:500, изготвена от „ДД“ ООД, гр. Тетевен, с очертания между точки 1-911-12, а на комбинирана скица към заключение от съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. К. Т. К. - имот с площ от 0.976 дка, обозначен с червени линии и надпис „П. Т. К.“, който имот е част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], собственост на ответниците, както и да се признае за установено, че е налице грешка/непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-1/12.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, изразяваща се в заснемането на придобития от ищцата по давност имот като част, попадаща изцяло в имота на ответниците, а не като самостоятелна кадастрална единица - собственост на ищцата.

Съгласно решението неразделна част от него представляват приложената към исковата молба скица от кадастрално заснемане в мащаб 1:500, изготвена от „ДД“ ООД, гр. Тетевен, находяща се на стр. 55 и 56 от гр. д. № 235/2019 г. на Районен съд – Тетевен, и комбинираната скица към заключение от съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. К. Т. К., находяща се на стр. 239 от гр. д. № 1081/2018 г. на Районен съд Тетевен. Решението е постановено при участието на Л. Н. Л. – трето лице помагач на ищцата.

Въззивният съд, разглеждащ делото по реда на чл. 294 ГПК, с определение № 1726 от 01.12.2023 г., влязло в законна сила, е обезсилил като недопустимо – постановено по недопустим иск, решение № 260116 от 16.06.2021 г. по гр. д. № 1567/2020 г. на Районен съд Ловеч в частта му, с която е отхвърлен предявеният с искова молба с вх. № 6178/05.12.2018 г., въз основа на която е било образувано гр. д. № 1081/2018 г. по описа на Районен съд Тетевен, от П. Т. К. срещу М. Н. И. и Л. Д. Т. иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване по отношение на ответниците на правото на собственост на ищцата на основание реституция по ЗСПЗЗ, наследяване и дарение върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-181/12.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в местността „Л.“, с площ от 1.041 дка (а по скица от кадастрално заснемане - с площ от 980 кв.м), и за установяване между страните на грешка в кадастралната карта на [населено място], изразяваща се в неправилното заснемане на така признатия като собствен на ищцата имот с идентификатор ***, като част от поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място] собственост на ответниците, и е прекратил производството по делото по този иск, поради липса на правен интерес у П. Т. К. от разглеждането му. Приел е за допустима и редовна въззивната жалба на П. К. срещу решение № 260116 от 16.06.2021 г. по гр. д. № 1567/2020 г. на Районен съд - Ловеч в останалата му част, с която е отхвърлен искът й, предявен с исковата молба с вх. № 1559/21.03.2019 г., въз основа на която е било образувано гр. д. № 2

235/2019 г. на Районен съд – Тетевен, с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за установяване по отношение на ответниците М. Н. И. и Л. Д. Т. на правото на собственост на ищцата на основание давностно владение върху поземлен имот с идентификатор *** и за установяване между страните на грешка в кадастралната карта на [населено място], изразяваща се в неправилното заснемане на така признатия като собствен на ищцата имот, като част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] - собственост на ответниците, която искова молба е уточнена в изпълнение на дадените с решение № 50050 от 03.07.2023 г. по гр. д. № 1460/2022 г. на ВКС указания, с молба вх. рег. № 8115/25.08.2023 г. Съдът е съобразил и направени от страните в о.с.з. на 11.01.2024 г. фактически уточнения.

Въззивният съд е намерил за установено следното:

С нот. акт № 23, том V, дело № 1345/20.12.1996 г. Т. Л. Т. е признат за собственик въз основа на влязло в сила решение № РР396/25.07.1995 г. на ПК – Тетевен, по преписка № Р421/12.02.1992 г., на ливада в м. „Л.", с площ от 1.041 дка, съставляваща имот № * по картата на землището на [населено място], при съседи: имот № * на А. Н. П., имот № * на С.

Л. Т., кад. № 000579 - дървопроизв. пл., имот № * на наследници на Г. Л. Т.. При съставянето на нотариалния акт, освен посоченото решение на ПК - Тетевен, са били представени и скици №№ 1500, 1515, 1588 и 2147, всички от 10.07.1995 г., т.е. местонахождението на процесната ливада е било графично обозначено на скица от КВС на землището и описано с граници и съседи в решението на ПК - Тетевен и в нотариалния акт. Съгласно удостоверение за наследници № 37/26.02.2019 г. Т. Л. Т. е починал на 05.09.2011 г. и е оставил законни наследници П. Т. К. (дъщеря) и Л. Т. Л. (син). С нот. акт № 111, том ІІ, peг. № 1148, дело № 150 от 12.05.2016 г. Л. Т. Л. е дарил на сестра си П. Т. К. 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в м. „Л.“, с площ от 1041 кв.м.

П. К. не е представила по делото нито решение № РР396/25.07.1995 г. на ПК - Тетевен по преписка № Р421/12.02.1992 г., нито скици №№ 1500, 1515, 1588 и 2147, всички от 10.07.1995 г., въз основа на които е съставен нот. акт № 23/1996 г. Ето защо същата не е установила пространственото местоположение и обема на процесната ливада от 1.041 дка в м. „Л.“ към момента на настъпването на реституционния ефект. Липсват и документите, въз основа на които от ПК - Тетевен е възстановена собствеността върху ливадата. В нот. акт № 23/1996 г. е посочено, че решение № РР396/25.07.1995 г. на ПК - Тетевен по преписка № Р421/12.02.1992 г. е постановено на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, т.е. с него ПК - Тетевен е възстановила правото на собственост на Т. Л. Т. върху ливадата в съществуващи (възстановими) стари реални граници. Това решение, влязло в сила и придружено от скица на имота, заверена от ПК - Тетевен, удостоверява правото на собственост към момента на настъпването на реституционния ефект и има силата на констативен нотариален акт за собственост. В случая е съставен такъв констативен нотариален акт, но по делото не са представени посочените в него скици, което възпрепятства установяването на пространственото местоположение и обема на процесната ливада от 1.041 дка в м. „Л.“ към момента на съставянето му. Както в исковата молба с вх. № 6178/05.12.2018 г., така и в исковата молба с вх. № 1559/21.03.2019 г. П. К. описва 3 фактическото местоположение на възстановения в стари реални граници имот № *, като го ситуира в очертанията между точките 1-9-11-12 на скицата от кадастрално заснемане в мащаб 1:500, изготвена от „ДД“ ООД, гр. Тетевен, като уточнява, че в тези очертания е заключена площ от 980 кв.м. От обяснителната записка към геодезическата част на заснемането, изготвена от „ДД“ ООД, гр. Тетевен, е видно, че процесните 980 кв.м изцяло попадат в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], собственост на М. Н. И. и Д. Т. П.. Видно е също, че в очертанията между точките 1-9-11-12 на скицата от кадастрално заснемане попада паянтова сграда с очертания между точките 4-56-7-8, за която е посочено, че е строена 1990 г., преди възстановяването на земята по реда на ЗСПЗЗ. С решение № РР301/25.07.1995 г. на ПК – Тетевен по преписка № Р318/22.01.1992 г., постановено на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, на Д. Т. П. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху ливада в м. „Л.“ с площ от 4.904 дка, съставляваща имот № * по картата на землището на [населено място], при съседи: имот № * на наследниците на Т. Т. П., имот № * на наследници на Г. Л.

Т., имот № * на А. Н. П., имот № * - дървопроизв. пл. на ДАГ - ДГС, имот № * дървопроизв. пл. на ДАГ - ДГС. По делото е представена преписка № Р318/22.01.1992 г., вкл. заявление-декларация № 242/16.08.1957 г. на Д. Т. П. да стане член на ТКЗС - с.

Рибарица, както и опис-декларация на имотите му, подлежащи на групиране, в т.ч. и ливада от 5 дка в м. „Н.“ (сега м. „Л.“), с посочени съседи. Д. Т. П. е починал на 16.09.1999 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си М. Д. П., починала на 23.11.2013 г., дъщеря си Н. Д. Н. и сина си Л. Д. Т. (удостоверение за наследници № 36/26.02.2019 г.). С нот. акт № 54, том I, peг. № 286, дело № 14 от 03.02.2009 г. Н. Д. Н. и М. Д. П. са дарили на внука си, респ. на сина си М. Н. И. 2/3 ид. ч. от ливада в м. „Л.“ с площ от 4.904 дка, съставляваща имот № * по картата на землището на [населено място]. Другата 1/3 ид. ч. от имота е собствена на Л. Д. Т. по наследство от Д. Т. П.. Предприетите геодезически замервания и заснемания - първо от М. Н. И. на неговия имот с идентификатор ***, а после и от П. Т. К. - на нейния имот с идентификатор ***, са провокирали процесния спор, сведен в крайна сметка до това дали П. К. е придобила по давност реална част с площ от 980 кв.м от имота на М. Н. И. и Л. Д. Т.. Тезата на ищцата е, че е владяла процесния имот като свой собствен - считайки, че това е възстановеният на баща й Т. Л. Т. имот, а не чужд имот. Тезата на ответниците е, че ищцата и нейните праводатели не са владели процесните 980 кв.м, разположени в техния имот. На 18.04.2019 г. е проведено изнесено о.с.з. - в м. „Л.“ (известна преди като м. „Н.“) в землището на [населено място] и там относно местонахождението на имотите на ищцата и ответниците, респ. на техните наследодатели съответно Т. Л. Т. и Д. Т.