Решение № 30 от 12.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 30

/населени място/, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Красимира Медарова

Бонка Янкова при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200606 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Н.Д., в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия И. Б. Т., както и по касационна жалба от адв. Н., упълномощен защитник на подсъдимия Т. срещу въззивно решение № 412/29.12.2022 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав по в.н.о.х.д. № 972/22 г.

В касационните жалби на защитниците на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия /в жалбата на адв. Н./; за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения или за намаляване на наложеното наказание при условията на чл.

55, ал.1, т.1 от НК и прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК. В подкрепа на релевираните касационни основания в жалбата на адв. Д. се твърди доказателствена необезпеченост на фактическите изводи на въззивния съд за механизма на настъпване на пътното произшествие, неправилна оценка на свидетелски показания на очевидци и отказ за допускане на допълнителна авто-техническа и видеотехническа експертизи за изясняване на обстоятелствата, свързани с видимостта на водача и предотвратимостта на удара. Навежда се довод за допуснато съществено процесуално нарушение чрез участие на повереника на частните обвинители в друго процесуално качество, като адвокат при разпита като свидетел на лице, което е било привлечено в качеството на обвиняем и производството спрямо него е 1 прекратено. В заключение се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с цел назначаване на допълнителна авто-техническа експертиза, като алтернативно се поддържа искането за намаляване на наложеното наказание.

В касационната жалба на адв. Н. се твърди, че въззивното решение е постановено при доказателствен дефицит и превратна оценка на наличните доказателства за придвижването на пострадалата в района на произшествието и състоянието на автомобила на подсъдимия след настъпването на удара, поради отказ на въззивния съд да допусне допълнителна автотехническа експертиза. Защитата не споделя направената от САС оценка на показанията на свидетелката Я., за която счита, че е довела до неправилни изводи по фактите на обвинението. В писмено допълнение към касационната жалба на адв. Н. с излагане на допълнителни аргументи се поддържат исканията за отмяна на решението на апелативния съд и за оправдаване на подзащитния му, алтернативно, за намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Т. се представлява от упълномощените си защитници, които поддържат касационните жалби по изложените в тях съображения и с направените алтернативни искания.

Защитникът на подсъдимия адв. Д. акцентира върху наличието на противоречиви експертни заключения по делото и на доказателствената им сила, съгласно която те не са задължителни за решаващите съдилища. Намира, че кредитираното от САС експертно заключение не кореспондира с доказателствата по делото за начина на пресичане на пешеходката и повредите по автомобила на неговия доверител, като счита, че инициалният удар е бил причинен от автомобилът на другия водач, който също е осъществил удар с тялото на пострадалата и е оставил следи от счупени стъкла на това място.

Защитникът на подсъдимия, адв. Н. поддържа касационната жалба.

Подсъдимият Т. в последната си дума пред ВКС изразява съжаление за пътния инцидент, като заявява, че няма вина за неговото настъпване и семейството му живее с несправедливо обвинение. Моли съда за справедливост, като твърди, че в личния си и професионален живот е отговорен гражданин.

Пред ВКС частните обвинители И. П. Д. и Й. В. Й. се явяват лично. Представляват се от упълномощен повереник, адв. Л., който намира въззивното решение за правилно и законосъобразно и моли да се остави в сила, като се отхвърлят касационните жалби на защитата на подсъдимия.

Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция застъпва становище, че жалбата срещу въззивното решение е неоснователна, същото е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Намира, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда и не е констатирал съществени процесуални нарушения, поради което я е потвърдил изцяло. Наложеното на дееца наказание намира за справедливо и съответно на тежестта на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и съобразено с целите на наказанието по чл. 36 от НК.

2

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби на защитниците на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 260033/23.05.2022 г. на Софийски Градски съд, постановена по н.о.х.д. № 3341/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимият И. Б. Т. е признат за виновен в това, че на 05.01.2017 г. около 07.38 ч. в /населени място/, при управление на моторно превозно средство /МПС/, лек автомобил /марка/, модел /модел/с рег. № /рег. №/ в нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата / ЗДП/ по непредпазливост причинил смъртта на Ж. И. Д., поради което и на осн. чл. 343,ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият Т. е бил лишен от право за управление на МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и съответни държавни такси.

С въззивно решение № 412/29.12.2022 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав по в.н.о.х.д. № 972/22 г. присъдата на градския съд е потвърдена изцяло.

Касационните жалби на защитниците на подсъдимия Т. са подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което подлежат на разглеждане, като разгледани по същество се явяват неоснователни.

По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения:

Изложените аргументи от жалбите на двамата защитници в подкрепа на това оплакване са до голяма степен идентични, което позволява общото им обсъждане и отговор на доводите за тяхната основателност.

Основното възражение спрямо процесуалната дейност на въззивния съд е отнесено до неправилната оценка на наличните по делото доказателства и експертните заключения, на базата на които е възприет фактическият извод за механизма на настъпване на пътното произшествие, съгласно който инициалният удар в тялото на пострадалата е бил причинен от лекия автомобил, управляван от подсъдимия Т.. Твърди се, че експертното заключение на повторната комплексна експертиза, което е поставено в основата на възприетата фактическа обстановка не е съобразено в пълна степен с конструкцията на автомобилите, които са участвали в пътния инцидент и с причинените на пострадалата телесни увреждания, поради което съдът не е следвало да го кредитира безусловно, а да назначи допълнителна експертиза за изясняване на релевантните факти.

Възражението е неоснователно.

3

Въззивният съд е изпълнил стриктно задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна проверка на първоинстанционната присъда, като е извършил самостоятелен пълен анализ на доказателствената съвкупност и на съдържанието на изготвените по делото експертни заключения. Отказът на САС да назначи допълнителна авто-техническа експертиза е обстойно аргументиран в съдебно заседание, като съдът правилно се е позовал на наличните по делото заключения, които съдържат ясни и обосновани отговори на поставените от защитата въпроси, които са еднозначни, както и на устните разяснения на експертите, с които е дадено пояснение по същите.

Първоинстанционният съд е допуснал две допълнителни и една повторна комплексни медицински и авто-технически експертизи, с помощта на които в пълнота са били изяснени всички въпроси относно механизма на пътното произшествие, за които са били необходими специални знания. Поставените в искането на защитата пред въззивния съд въпроси са получили еднопосочни отговори в наличните по делото експертизи и в устните разяснения на експертите при тяхното изслушване, поради което не е било необходимо да се поставят отново като допълнителни задачи единствено с цел пълната им формулировка да се изготви в писмен вид. В писмените заключения се съдържат отговори на поставените въпроси, които са пълни, ясни и обосновани, докато устните разяснения на експертите са в отговор на поставените от страните въпроси в хода на съдебното следствие при тяхното изслушване и са закрепени в съдебния протокол, поради което не е необходимо допълнителното им преповтаряне в писмен вид под формата на допълнителна експертиза. В настоящият случай дадените устни разяснения /изключително подробни поради множеството поставени към вещите лица въпроси/ кореспондират изцяло с писмените отговори на експертите и между тях не е налице несъответствие, както и не съдържат противоречиви становища на застъпените в писмените заключения, поради което не се налага закрепването им в писмен вид. Такова би било необходимо ако в хода на изслушване на експертизите вещите лица дадат устни разяснения, които не кореспондират с писмения вариант на заключението, което са изготвили, каквото противоречие по делото не се констатира.

От материалите по делото е установено, че процесният пътен инцидент е настъпил при усложнена обстановка, като тялото на пострадалата е било ударено последователно от два автомобила, които са се движели в района на произшествието, респективно лекият автомобил на подсъдимия Т. и товарният автомобил /марка/, управляван от свидетеля Д..

Контролираните съдилища са приели от фактическа страна, че инициалният удар в тялото на пострадалата е настъпил между дясната й подбедрица /долна част на крака под коляното/ и лявата предна част на автомобила на подсъдимия около областта на левия фар или в ляво от надлъжната средна линия, в лявата част на предната броня. Последвал е удар на тялото в горната част на капака на автомобила, а след това в основата на предното стъкло и лявото странично огледало, след което тялото се е отделило от този автомобил и е извършило полет напред и наляво, при което се е ударило в товарния автомобил на свидетеля Д., който се е движел в насрещната за подсъдимия пътна лента. При удара с този втори автомобил тялото на пострадалата е било с главата надолу/главата е била на около 0,8 м. от терена/ с лице към 4 предния ляв фар и крака в посока нагоре, поради което ударът за Д.а е бил в дясната част на лицето, а лявата му част е останала извън габаритите на автомобила.

Цитираните фактически положения относно механизма на настъпване на произшествието правилно са основани на заключенията на изготвените експертизи, при отчетената пълна кореспонденция с доказателствата по делото за вида и характера на нанесените травматични увреждания на пострадалата и повредите по двата автомобила.

Изводът на решаващия въззивен съд относно това кой удар е бил инициален за пострадалата е аргументиран от една страна със съдържанието на повторната комплексна експертиза, изготвена по метода на механоматематичното модулиране и с помощта на компютърна симулация от експерти, които са доказани специалисти в съответната област, което е ясно и обосновано по отношение движението на тялото след първоначалния удар и от друга, поради пълната му кореспонденция с доказателствата относно получените от пострадалата травматични увреждания и повредите по двата автомобила, както и с обективните находки в района на местопроизшествието.