Решение № 445 от 13.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Бургас, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20202100502228 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх.№ вх.№ 1507/03.08.2020г. на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, чрез юрисконсулт Янка Табакова, съдебен адрес: гр.Елхово, ул.“Морава“ № 1, против Решение № 104 от 15.07.2020г. по гр.д.№ 268/2019 г. по описа на Районен съд Малко Търново.

С решението Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков, е осъдена да заплати на Н. Д. Г., ЕГН **********,с адрес: гр.Царево, ул.“Гоце Делчев“№ 3, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 5, ет.1– адв. И.К., сумата от 1717.29 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.12.2019г. до окончателното изплащане.

Ответникът е осъден да заплати на Н. Д. Г. и сумата от 129.60 лв., представляваща равностойността на непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца 216 нощни дежурства за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.

Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, е осъдена да заплати на Н.Д. Г., сумата от 400 лв. разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС гр. Малко Търново сумите от 210.00лева за изготвената експертиза 1 и 118.69 лв. държавна такса.

Н. Д. Г. е осъден да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, сумата от 52 лв. юрисконсултско възнаграждение по прекратената част на иска.

Въззивникът твърди, че решението на съда е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработил, съответно е компенсиран положения извънреден труд, ако такъв е налице. Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и не намира приложение КТ, тъй като нито в ЗМВР, нито в ЗДСл има непряко препращане към нормите на КТ. Ако законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично с тази в КТ, препращането е пряко, като се посочват примери в тази насока. Въз основа на законова делегация са приети подзаконови нормативни актове, които регламентират детайлно съответната материя.

На осн.чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР през исковия период са издадени няколко наредби на министъра на вътрешните работиНаредба

№8121з407/11.08.2014г.,Наредба №8121з-592/25.05.2015г, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. И Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Тези подзаконови нормативни актове уреждат идентична материя с НСОРЗ, НРВПО и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Това означава, че служебното правоотношение на ищеца, като държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР се регламентира от разпоредбите на специалните спрямо КТ и ЗДСл нормативни актове. За процесния период относими са Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г.

Оспорен е изводът на съда, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на НСОРЗ. Счита, че държавните служители –полицейски органи имат по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, поблагоприятни в сравнение с тези за другите държавни служители и работещите по трудово правоотношение.

Нормите на ЗМВР уреждат по-високо възнаграждение за служителите в МВР, което включва и заплащане на нощния труд, независимо дали той е положен или не, и на тези служители не се начислява допълнително възнаграждение за положен нощен труд, затова и НСОРЗ се явява неприложима. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ не се прилага към полицейските служители, тъй като не са налице предпоставките за това, защото дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност и трудовото възнаграждение не е заработено по трудови норми. В наредбите по чл.187, ал.9 ЗМВР не е предвидена разпоредба, идентична на тази в чл.9, ал.2 от НСОРЗ, именно защото продължителността на дневното и нощното работно време за полицейските служители е 8 часа, или коефициентът преобразуване на нощния труд в дневен би бил 1. Цитира относима съдебна практика.

2

Счита, че неоснователно съдът е уважил претенцията на ищеца за заплащане на равностойността на ободряващите напитки. За исковия период са действали няколко заповеди за определяне размера на сумите за безплатна храна на служителите в МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа, като във всяко от тях е предвидено, че сумата за ободряващи напитки е до 0,60лв, като точна сума не е конкретизирана. Съобразно чл.12 от Наредба №8121з-792/29.10.2014г и чл.10 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.

Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия, подаден чрез адв. Киселичков. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено.

Изложени са подробни съображения в подкрепа на изводите, направени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Твърди се, че фактическата обстановка е напълно изяснена по делото. Направен е анализ на правната уредба по ЗМВР и издадените въз основа на законова делегация подзаконови нормативни актове. Счита, че липсата на правило, което да определи методология за превръщането на нощните часове в дневни по отношение на държавните служители – полицейски органи, води до извод за непълнота на уредбата и следва да намери приложение чл.9 от НСОРЗ. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, с категоричност се установяват положените от ищеца работни часове и съответно тяхното заплащане.

Изразява несъгласие с твърденията на ответника, че ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. Неизпълнението от страна на работодателя да предостави тези напитки определя правото на служителя да търси изпълнение, което обаче не може да бъде реално такова, тъй като напитките следва да се предоставят в точно определен момент, а именно по време на нощно дежурство, поради и което служителят има право на парично обезщетение.

Моли да се потвърди обжалваното решение и да бъдат присъдени разноските по делото.

Страните не ангажират доказателства.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

3

Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /в редакцията до изменението с ДВ бл.60/2020г./ и чл.181, ал.3 ЗМВР, а правното основание на иска за обезщетение за забавено плащане- чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в процесния период от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. е полагал труд като държавен служител на длъжността „старши полицай“ в 02 ГОДГ към Гранично полицейско управление- гр.Малко Търново при Регионална дирекция „Гранична полиция” гр.Елхово, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР. Работил на 12-часови смени по определен график. Посочва, че за положените от него нощни смени през процесния период, ответникът не е изпълнил задължението си за осигуряване на ободряващи напитки.

Претендира за осъждане на ответника Главна дирекция „Гранична полиция” да му заплати сумата от 1717,29 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 129,60 лв., представляваща равностойността на непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца нощни дежурства за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответникът Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно начислен и и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. на министъра на вътрешните работи. Нормативната база изчерпателно уреждала основанията и редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, поради което не намирала приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, понеже съгласно §2 от ЗР същата се прилагала само за работници и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът през процесния период. Не били налице и две от предпоставките на чл.9 от Наредбата- дневното и нощното работно време били с еднаква продължителност от 8 часа и не била налице работа по трудови норми. Преизчисляването с коефициент 1,143 било с цел увеличено заплащане на нощния труд, но не и за акумулиране на извънреден труд. След преизчислението с коефициента на ищеца би следвало да се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не такова за извънреден труд, понеже смените му не надвишавали законоустановените 12 часа. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Във връзка с претенцията за ободряващи напитки се сочат заповеди на Министъра на вътрешните работи, които през годините са имали идентично разпореждане за тези напитки.

Сочи се, че сумата е до 0,60 лева, без изрично да е конкретизирана. Акцентира се и на това, че съобразно действалите през периода наредби, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.

4

Районният съд е приел, че в действалите през процесния период наредби на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г.

/действала само в периода от 11.07.2016г. до 2.08.2016г. поради отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота в специалната правна уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съобразно приетото експертно заключение съдът е приел исковата претенция за основателна и доказана в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция е уважена в претендирания размер, ведно с иска за обезщетение за забавено плащане от завеждането на исковата молба до окончателното плащане.