Акт № 1936 от 04.11.2026, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- 474/2026
- Подписан
- 04.11.2026
- В сила
- 04.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1936
Враца, 04.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ИВА БОРИСОВА
При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20267080700474 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на Д. В. Д., от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2536626/31.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор Д. Н. Д. при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца“. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Излага и съображения за затрудненията, които отнемането на свидетелството за управление му създава във връзка с необходимостта ежедневно да превозва детето си до училище във Враца.
Ответникът – мл. автоконтрольор Д. Н. Д. при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши служебна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от адресата на оспорения индивидуален административен акт, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 31.08.2026 г., около 15:10 часа, в [населено място], жалбоподателят Д. В. Д. управлявал лек автомобил „Seat Altea“ с рег. № [рег. номер]. При извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца било установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. За установеното е съставен АУАН серия GA № 5180130/31.08.2026 г., в който е прието, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На същата дата е издадена процесната Заповед № GPAM-2536626/31.08.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца.
От административната преписка се установява още, че с мотивирана резолюция № 26-0967-[рег. номер]/01.09.2026 г. административнонаказателното производство по АУАН е прекратено, като материалите са изпратени на Районна прокуратура – Враца за преценка относно наличие на данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.
По делото е представена и Заповед № 3693-2384/09.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Враца относно оправомощаване на длъжностни лица за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Заповедта обаче е постановена в противоречие с материалния закон.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се прилага спрямо водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС. В хипотезата на подбуква „гг“ мярката се прилага до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца, включително за нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Следователно материалноправната предпоставка за прилагане на процесната ПАМ не се изчерпва единствено с обективното установяване, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация. Законът изисква водачът да е извършил нарушение, а административното нарушение по смисъла на чл. 6 и чл. 7 ЗАНН представлява виновно извършено деяние.
Ето защо при преценката за наличието на основанието по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП следва да бъдат установени не само обективните признаци на твърдяното нарушение, но и обстоятелства, от които може да се направи извод за субективното отношение на водача към факта на прекратената регистрация.
В конкретния случай безспорно е доказано, че на 31.08.2026 г. жалбоподателят е управлявал процесния автомобил и че към същия момент регистрацията му е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. В административната преписка обаче липсват доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен за прекратената регистрация, че действително е знаел за нея или че са били налице други конкретни факти, от които по несъмнен начин да бъде изведено такова знание. В самата оспорена заповед също не са изложени фактически констатации в тази насока. Качеството на жалбоподателя на собственик или съсобственик на автомобила само по себе си не е достатъчно да обоснове знание за настъпилата служебна дерегистрация. При прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 15 ЗДвП законът предвижда служебно отбелязване в регистъра, без от самия факт на това отбелязване да може автоматично да се презюмира фактическото знание на водача. В тази насока следва да бъде съобразено и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС на НК на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС, в което е изведено принципното положение, че за ангажиране на отговорността по чл. 175, ал. 3 ЗДвП от значение е знанието на водача за прекратената регистрация. Макар постановлението да е прието по повод различна хипотеза на служебно прекратяване на регистрацията, принципът относно необходимостта от установяване на субективната съставомерност на нарушението е относим и към преценката дали е налице основанието по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП. Неоснователно би било разбирането, че за прилагане на ПАМ е достатъчно само обективното състояние на автомобила. Това би означавало мярката да се прилага при фактическа обективна отговорност, без да е установено самото „извършване на нарушение“, каквото изрично изисква материалноправната разпоредба.
Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при неговото издаване. В настоящия случай органът е установил факта на управление и факта на служебно прекратената регистрация, но не е установил в пълнота необходимата материалноправна предпоставка – жалбоподателят да е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
Не води до различен извод обстоятелството, че след съставянето на АУАН административнонаказателното производство е прекратено и материалите са изпратени на прокуратурата. Това процесуално развитие не представлява установяване на административно нарушение, нито доказва неговата субективна страна. То единствено отразява преценка за наличие на данни, налагащи проверка от органите на прокуратурата. Принудителната административна мярка действително има превантивен, а не санкционен характер, но и превантивната административна принуда може да бъде упражнявана само при точно установени материалноправни предпоставки. В случая такава предпоставка не е доказана в изискуемата от закона пълнота.
Изложените от жалбоподателя в съдебно заседание лични и семейни затруднения, свързани с необходимостта да превозва детето си до училище, не представляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Съдът не основава настоящия извод на тези обстоятелства. Решаващото основание за незаконосъобразност е липсата на достатъчно доказателства, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, каквото изисква чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП.
Предвид изложеното оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон и е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК.
По делото не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, Административен съд – Враца, IV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2536626/31.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор Д. Н. Д. при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП на Д. В. Д. е приложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�