Решение № 159 от 08.12.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. С., 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно наказателно дело № 20251870200193 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.

С. Г. Я. от село Г., община С., с ЕГН ********** е обжалвал Наказателно постановление № 24-0338-000018 от 16. 02. 2024 година, издадено от Началник група в ОДМВР С., РУ С., с което на основание чл. 175 ал. 3 от ЗДвП са му наложени административните наказания глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС, за нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, за това че на 02. 03. 2023 година около 13 часа и 59 мин. в село Г., община С., управлява лек автомобил „С. В.“ с регистрационни табели ** **** ** собственост на Г. С. Я. със служебно прекратена регистрация на 23. 07. 2019 година с основание за прекратяване чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на застраховка "Гражданска отговорност".

Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи, за допуснати нарушения на процесуалните правила, както и че не е извършил горното нарушение.

В съдебно заседание С. Г. Я. чрез защитника си адвокат Р. от САК подддържа жалбата.

Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата и не се явява в съдебно заседание, а така също и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата, обжалваното НП и взе предвид доводите на жалбоподателя защитника му адвокат Р. и събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя С. Г. Я. за нарушение по чл. 175 ал. 3 пр. 1, вр. с чл. 140 ал. 1 от ЗДвП са наложени административните наказания глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 02. 03. 2023 година около 13 часа и 59 мин. в село Г., община С., управлява лек автомобил „С. В.“ с регистрационни табели ** **** ** собственост на Г. С. Я. със служебно прекратена регистрация на 23. 07. 2019 година с основание за прекратяване чл. 143, ал. 10 от 1

ЗДвП поради липса на застраховка "Гражданска отговорност".

Преди издаване на обжалваното наказателно постановление по случая е образувана преписка, която е докладвана в Районна прокуратура РП С.. Прокурор в РП С. като е намерил че няма извършено престъпление, включително и такова по чл. 345 ал. 2 от НК е издал 25. 08. 2023 година Постановление за отказ от образуване на наказателно производство с изх. № 1569/25. 08. 2023 год. година по описа на РП С. с мнение за налагане на административно наказание. Деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. При индивидуализиране на наказанието е съобразен чл. 27 от ЗАНН. С деянието водачът е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Доказателствата по делото установиха, че жалбоподателят действително на 02.

03. 2023 година около 2 часа след обяд е управлявал МПС лек автомобил „С. В.“ с ** **** ** по пътя от М. за село Г., като видно от показанията на свидетелите полицаи Я. И. Д. и Д.

И., в село Г., община С. жалбоподателят С. Г. Я. е спрян за проверка от тези свидетели полицаи, от които Я. И. Д. младши автоконтрольор при ОДМВР С., РУ С.. ПРи проверката се установило че същият автомобил е със служебно прекратена регистрация на 23. 07. 2019 година с основание за прекратяване чл. 143, ал. 10 от ЗДвП липса на застраховка "Гражданска отговорност".

Жалбата по същество се явява основателна по следните съображения:

Жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В случая, законодателят е предвидил в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказателна отговорност за лице, което управлява нерегистрирано МПС или регистрирано, но без регистрационни табели. В случая, автомобила е бил регистриран и е имал поставени регистрационни табели. Обстоятелството, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, не води до липса на регистрация по смисъла на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Прекратяване на регистрацията е временна принудителна административна мярка ПАМ, която след сключване на застраховка "ГО" служебно се възстановява т.е. законодателят прави ясно разграничение между юридическите факти и съответните произтичащи последици от тях. Едно е когато едно МПС не е регистрирано и съвсем друго е когато временно е прекратена съществуваща регистрация.

В случая административно наказващият орган АНО не установява жалбоподателят, както и собственикът на МПС Г. С. Я. да е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация на автомобила. Текстът на чл. 175 ал. 3 от ЗДвП съдържа две форми на изпълнително деяние - управление на МПС, което не е регистрирано или е регистрирано, но без регистрационни табели. В описанието на нарушението в АУАН и НП като изпълнително деяние се сочи, че жалбоподателят е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация, което не е нарушението за което санкционната норма на чл. 175, ал.

3 от ЗДвП визира наказанията наложени на жалбоподателя.

Нарушението за което на жалбоподателя са наложени с обжалваното НП административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца не е доказано от обективна и субективна страна. Не се доказа и субективната страна на нарушението. Като не е доказано по делото, съдът приема, че жалбоподателят не е могъл да знае, че автомобила е със служебно прекратена регистрация. В тази насока съдът съобрази показанията на разпитания като свидетел собственик на МПС Г. С. Я., който макар и собственик не е знаел, нито е уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила му и то на конкретното основание по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Щом самият собственик не е бил уведомяван и не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията, още по-малко кога е извършено, няма основание да се приеме че жалбоподателят е могъл да знае за служебно прекратената регистрация на автомобила. Да се приеме при установените обстоятелства че нарушението е било извършено виновно по непредпазливост означава НП да почива на предположение, което е недопустимо по силата на чл. 303 ал. 1 НПК, приложим и за настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН.

В случая се прилага ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2/05.04.2023 г. по 2

Т. Д. № 3/2022 г., на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния АС. Касае за незнание от жалбоподателя несобственик на МПС на факт от обективната действителност по смисъла на чл. 14 ал. 2 от НК - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което незнание не се дължи на непредпазливост. По силата на чл. 14 ал. 1 и 2 от НК незнанието на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП и не се дължи на непредпазливост от страна на жалбоподателя изключва вината му и под формата на непредпазливост. Това незнание на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил на основание чл. 14 ал. 2 от НК изключва и непредпазливостта и въобще вината му че е управлявал посоченото МПС със служебно прекратена регистрация. Това незнание за служебно прекратената регистрация се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 11 от ЗДвП табелите с регистрационния номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат, след като служебно е прекратена регистрацията на автомобила. Поради изложеното липсва както умисъл, така и непредпазливост, самонадеяност или небрежност от страна на жалбоподателя и незнанието на фактическото обстоятелство че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация не се дължи на непредпазливост. Не е налице и публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "ГО" на автомобилистите, е със защитена информация и е служебно ползване.

В настоящия случай, при положение, че няма доказателства прекратяването на регистрацията да е било съобщено на Г. С. Я., като собственика на МПС от Сектор "Пътна полиция" и въобще че собственикът на МПС е узнал за служебното прекратяване на регистрацията, когато автомобила е бил предоставен на жалбоподателя негов син С. Г. Я. да го ползва, изводът е че деянието на жалбоподателя С. Г. Я. е несъставомерно по чл. 175, ал.

3 от ЗДвП.

Предвид всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Водачът жалбоподател нито е знаел, нито по някакъв начин е можел дори да предположи, че автомобила, собственост да друго лице – на баща му Г. С. Я., който му е поверен за управление е със снета прекратена регистрация на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП и това не означава че същият автомобил не е регистриран по надлежния ред.

В процесния случай не се доказва, че деянието е извършено виновно от наказаното лице. МПС не е собственост на жалбоподателя, като не са събрани доказателства, че собственикът е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на собствения му лек автомобил, още по-малко че водачът е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.

Съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.

11 от Кодекса за застраховането/К3/ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо действие, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на 3 доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 КЗ.

Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка "Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно-наказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и, ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация. Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. при прекратяване на регистрацията по, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство. Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел "Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП е несъставомерно.

Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30d3f734-8017-4267-b97f-1c87429a5795