Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 01.04.2021, Административен съд - Търговище

Съд
Административен съд - Търговище
Дело
21/2021
Подписан
01.04.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.143-144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.27,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6 01.04.2021 година Град Търговище

Административен съд - Търговище касационен състав

На първи април година 2021

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА

ТОДОРОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА

ИВАНКА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия И.Иванова

КНАХД

№ 21 описа за 2021 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Делото е образувано по жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София, чрез ст. експерт – юрист Е.Зл. с искане за изменение на решение № 5/21.01.2021 г. по НАХД № 258/2020 г. по описа на РС- Попово в частта му за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е депозирала писмено становище за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, намира искането за допустимо - постъпило е в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 ГПК, от надлежна страна.

Разгледано по същество, същото е основателно.

Искателят е бил ответник в първоистанционното производство, което е приключило с решение, с което е изменено обжалваното НП, като въззивният съд се е произнесъл с Решение № 5/21.01.2021 г. по описа на ТРС, с което той е осъден да заплати по съразмерност на жалбоподателя разноски в размер на 200 лв.

Изложени от въззивния съд са доводи, че следва да се заплатят разноски на осн. чл.63, ал.3 ЗАНН, във вр. с чл.143-144 АПК, вр. чл.78, ал.1 ГПК.

С

Решение № 5 / 21.01.2021 г., на РС - Попово постановено по НАХД № 258/ 2020 г. по описа за 2020 г. на същия съд е било изменено Наказателно постановление № НЯСС-147/ 28.08.2020 г. на зам.-председателя на Държавна агенция за технически и метрологичен надзор, с което за нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВодите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 ЗВодите е била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, като е намален размерът на наложеното адм. наказание на 1 000 (хиляда) лева. Постановеният съдебния акт е обжалван само в частта за разноските пред настоящата съдебна инстанция.

Изменението в ЗАНН в разпоредбата на чл.63, ал.3 на практика е предпоставка за противоречива съдебна практика както между районните съдилища, така и сред административните такива.

Настоящият съдебен състав застъпва становището, че в рамките на провелото се въззивно производство пред РС-Попово, АНО на практика е доказал осъщественото нарушение от извършителя както от обективна, то така и от субективна страна.

Въззивната инстанция е приела, че целите на наказанието биха се постигнали и посредством глоба в размер на минималния, предвиден в закона и е намалила размера на адм. наказание. При това положение, след като е прието осъществяването на фактическия състав на нарушението, то не следва да се присъждат разноски, доколкото е редуциран само размера на санкцията. В конкретния случай е налице хипотеза, в която жалбата е била частично основателна, и не следва да се присъдят разноски съобразно произнасянето. Нарушителят е бил подведен под административно-наказателна отговорност по отношение на едно нарушение и АНО успешно е доказал в процеса осъществяването му.

На основание чл.27,ал.2 ЗАНН: При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая преценката за определянето на размера на наказанието от съда, е последица обаче от извършено и доказано нарушение, защото санкцията следва да е съответна.

В хипотезата на чл.3, ал.2 ЗАНН, съгласно която: „Ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“. Евентуална законодателна промяна само и единствено в частта на санкцията за дадено нарушение и намаляването й, не би могла да бъде основание за присъждане на разноски в полза на извършителя или редуцирането им, защото по същия начин не е отпаднала административно-наказателната отговорност, тъй като фактическият състав на нарушението е осъществен.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал.3 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ по жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, чрез ст. експерт – юрист Е.Зл., Решение № 5/21.01.2021 г. по НАХД № 258/2020 г. по описа на РС- Попово, В ЧАСТТА с която ДАМТН на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е осъдена да заплати на община Попово разноски в размер на 200 лв. за адв. възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:…………...

..………….