Решение № 4519 от 30.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4519 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20261100506736 по описа за 2026 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 54679/02.06.2026 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу разпореждане изх. № 42409/20.05.2026 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.П., peг. № 851 на КЧСИ, постановено по изп.д. № 20268510401865, с което не е уважено възражението на жалбоподателя вх. № 42630/04.05.2026 г. за намаляване поради прекомерност на размера на присъединеното за събиране като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнението до размера от 102,26 евро и за намаляване на размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/.

Жалбоподателят поддържа, че дължи разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело единствено за образуване на производството, тъй като след подаване на молбата за образуване не са били извършвани други действия от страна на процесуалния представител на взискателя, а плащането е предприето в срока за доброволно изпълнение и длъжникът попада в категорията на сигурните платци. Върху размерът на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се отразява становището по искането за намаляване на разноските или отговора на частната жалба, тъй като последното би довело до санкциониране на длъжника за упражнени от него процесуални права във връзка с поведението на съдебния изпълнител. Размер на разноските за адвокатско възнаграждение, надхвърлящи 102,26 евро счита за прекомерен. Навежда оплаквания, че при определяне на 1 размера на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ не следва да се включват авансово заплатените разноски за адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят по изпълнителното дело „Ви Енд Ай Корп“ ООД, ЕИК 121265202, е депозирал становище за неоснователност на жалбата.

По делото са изготвени мотиви от ЧСИ М.П., в които е застъпено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20268510401865 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 29.04.2026 г. на „Ви Енд Ай Корп“ ООД, депозирана чрез адв. И.Д. от АК-Смолян, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу „Топлофикация София“ ЕАД на 27.03.2026 г. по гр.д. № 20241110175110/2024г. по описа на Софийски районен съд за сумата от 252,32 евро, разноски в исково производство и сумата от 50,46 евро разноски за предхождащото го заповедно производство. Към молбата е представено пълномощно от взискателя в полза на адв. Д. за образуване, водене и процесуално представителство но изпълнително дело срещу „Топлофикация София“ ЕАД по горепосочения изпълнителен лист и е представен договор за правна защита и съдействие от 29.04.2026 г., в който е отразено получаване на уговореното за процесуалното представителство адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

С поканата за доброволно изпълнение на длъжника е предоставен двуседмичен срок от уведомяването за заплащане на задълженията по изпълнителното дело, възлизащи на 719,56 евро, от които 302,78 евро присъдени разноски, 302,56 евро разноски изпълнителното дело и 114,22 евро такси по ТТР към ЗЧСИ.

По изпълнителното делото е изготвено постановление за разноски изх. № 38475/ 29.04.2026 г., с което са приети за събиране следните разноски по изпълнението: по т.1 ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело – 12,28 евро; по т.3 ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 6,14 евро; по т.4 ТТР към ЗЧСИ за изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа - 6,13 евро; по т.5 ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал.2 и 3 ГПК – 12,28 евро; по т.26 ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане – 70,39 евро; по т.31 ТТР към ЗЧСИ за допълнителни разноски – 7 евро; 2,56 евро за държавна такса за издаване на изпълнителния лист и 300 евро за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

На 04.05.2026 г. длъжникът е депозирал възражение, с което е поискал намаляване на приетите за събиране разноски по изпълнението, поради прекомерност на адвокатско възнаграждение по изпълнението до размера от 102,26 евро и намаляване на размера на такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ при твърдения, че в същите не следва да се включват 2 разноските за адвокатско възнаграждение.

Съобщение за постъпилото възражение е изпратено до взискателя, който е депозирал становище за неговата неоснователност.

С разпореждане изх. № 42409/20.05.2026 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника.

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно новелата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си (т.2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Според нормата на чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл.78, ал.1 ЗЧСИ).

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при преценка на критериите по чл.36, ал.3 ЗАдв и правилата за прилагането му.

По изпълнителното дело своевременно (още с молбата за образуване на производството) са ангажирани доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство по делото. Представеният договор служи като разписка за получаване на сумата по смисъла на чл.77 ЗЗД.

Удостоверяване на плащането се извършва чрез изходящ от кредитора документ, поради което положеният от адвоката подпис надлежно удостоверява получаване на сумата.

Според т.3 от същото тълкувателно решение, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната.

Не се установява фактическа или правна сложност на изпълнителното дело, тъй като предмет на принудително събиране е парично вземане по един изпълнителен титул срещу едно юридическо лице, събиране на суми срещу което не се констатира да представлява трудност.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство размери на 3 адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и плащането на уговореното адвокатско възнаграждение, които съдът възприема като ориентир при произнасяне по възражението на жалбоподателя (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз).

Спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 102,26 евро, т.е. и за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело на основание чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.

В конкретния случай дължимите по изпълнителното дело суми следва да се приеме, че са събрани в срока за доброволно изпълнение, предоставен с покана до длъжника.

Последното е потвърдено от съдебния изпълнител в мотивите по частната жалба (потвърдено постъпване на сумите на 05.05.2026 г.). Посочване от взискателя в сезиралата съдебния изпълнител молба на изпълнителен способ е свързано с изискването за редовност по чл.426, ал.2 ГПК, поради което обосновава приемане на разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по последното и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В случая липсват доказателства по изпълнителното дело събиране на сумата да е резултат от поискания от взискателя изпълнителен способ, липсват изпратени запорни съобщения или постановление за налагане на запор върху вземания на длъжника. Вън от изложеното, следва да се посочи, че принудителното събиране на сумите още преди изтичане на посочения в поканата за доброволно изпълнение срок би лишило длъжника от възможност да изпълни в срока за доброволно изпълнение.

Предприемане на изпълнителни действия за принудително събиране на вземането по искане на взискателя след изтичане на срока за доброволно изпълнение при липса на доброволно плащане би се явило необходимо и би породило вземане за разноски за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия. По конкретното изпълнително дело такива действия не се установява да са извършвани.

При преценка на действителния обем и сложност на оказаната по делото правна помощ се установява, че освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, процесуалният представител на взискателя не е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. Изразяването на становище по възражението на длъжника и депозиране на отговор на частната жалба не налага различен извод, доколкото не се касае за предприето действие от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство с цел удовлетворяване на паричното вземане.

В случая засегнатият материален интерес не е на висока стойност, а сумите, за чието събиране е образувано изпълнителното дело са постъпили по – малко от седмица от подаването на молбата по чл.426, ал.1 ГПК. По делото липсват данни, въз основа на които да се приеме, че условията, при които е възложена и предоставена правната защита и 4 съдействието, времето за извършването, квалификацията, опита и специализацията на адвоката предполагат присъждане на разноски в размер над оспорения от длъжника.

Поради изложеното, съответни на действителната фактическата и правна сложност на делото, на труда и времето за организиране на защитата на взискателя в изпълнителното производство и на принципа на справедливостта са разноските за адвокатско възнаграждение от 102,26 евро. Липсват твърдения и доказателства за регистрация на адвоката по ДДС.

В случая пропорционалната такса следва да се определи по реда на т.26, б. „б“ ТТР към ЗЧСИ и на база сумите по изпълнителния лист без таксите и разноските по самото изпълнително дело. Това следва от забележка по т.4 към чл. 26 ТТР към ЗЧСИ, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя и направените от него разноски за адвокат имат един и същ характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. Макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в паричното вземане, съобразно което се изчислява пропорционалната такса.