Решение № 83 от 28.07.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Каварна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20253240100765 по описа за 2025 година

Производството е по искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, чл.

143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК, както и по насрещен иск със същия предмет.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът И. Н. И. и ответницата Д. Д. Р. са живеели на семейни начала от 2018 г. до м.март 2025 г. в дома на родителите на ищеца. Твърди се, че съжителството между страните протичало нормално и хармонично до края на месец март 2025 г. когато ответницата без предупреждение напуснала семейното жилище, отнасяйки със себе си всички златни бижута и спестени пари. Ищецът правил опити да се свърже с ответницата по телефона но тя не отговаряла на позвъняванията.

Отишъл до *** където живеели родителите й и от тях разбрал, че Д. е заминала за ***. Твърди, че от напускане на семейното жилище до датата на подаване на исковата молба ответницата не се е обаждала и не се е интересувало от децата. След заминаването на ответницата ищецът поел изцяло грижите за отглеждането и възпитанието на децата, подпомаган от своята майка.

С изложените твърдения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права над С. и Н., да определи местоживеенето им на неговия адрес, да определи режим на лични 1 отношения на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспИ.е в дома на майката, както и двадесет календарни дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата с преспИ.е в дома на майката, както и всякога, когато страните доброволно се разберат помежду си децата да посещават и да се виждат със своята майка, да осъди майката да заплаща издръжка на всяко от децата в размер на 204,55 евро, начиная от предявяване на иска, както и да бъде осъдена ответницата да заплати издръжка за минало време в размер на 1227 евро за всяко едно от децата за периода 06.04.2025 г. до 06.10.2025 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор, с който оспорва предявения иск и моли същия да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В срока за отговор на исковата молба ответницата Д. Д. Р. предявява насрещен иск, по чл. 127, ал. 2 СК, с който моли съдът да й предостави упражняването на родителските права по отношение на децата С. родена на**** г. и Н. роден на **** г., да определи местоживеенето им на нейния адрес, да определи подходящ режим на лични контакти на бащата с децата, да осъди И. И. да заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата в размер на 200 евро

В отговора и насрещната искова молбата Р. излага подробно обстоятелствата довели до фактическата раздяла между страните. Твърди, че ищецът е упражнявал системно физическо насилие над нея, което я принудило да напусне семейното жилище през месец септември 2025 г. През месец декември се запознала с едно момче, с което заживяла в ********. Твърди, че в дома, в който съжителства с друг мъж има създадени удобства за отглеждане на децата.

В срока по чл. 131 ответникът по насрещния иск оспорва твърденията на майката, че е по-пригодния родител, както и че разполага с капацитет и финансови възможности, чрез които да осигури бъдещето на децата си. С оглед твърденията на майката, че съжителства с друг мъж, който не е член на семейството счита, че не е налице сигурна и безопасна семейната среда за отглеждане на децата, особено за момичето. Моли за отхвърляни на насрещния иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, писмените и гласните 2 доказателства по делото, социалните доклади и изслушването на родителите, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните е, а и от приложените удостоверения за раждане се установява, че те са родители на малолетните деца С. И.а И.а, родена на *********** г., и Н. И. И., роден на *****г.

Не е спорно и че страните не живеят заедно и не са постигнали съгласие по въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, режима на лични отношения и издръжката им, поради което спорът е подведомствен на съда по реда на чл. 127, ал. 2 от СК.

От социалния доклад на ДСП – Каварна се установява, че към момента на проучването децата живеят при бащата на адрес гр. ***********. При извършеното посещение бащата е бил установен в дома с едното дете, а другото е било в детска градина. Констатирано е, че жилището е годно за обитаване, състои се от две стаи, кухня, коридор и санитарен възел, помещенията са светли и просторни, а за децата има осигурена самостоятелна стая, обзаведена съобразно нуждите им.

В същия социален доклад е отразено, че двете деца са обхванати в образователната система - С.а е ученичка в ***********, а Н. посещава ДГ ***********. От разговорите на социалния работник с личния лекар, директора на детската градина и класния ръководител се установява, че децата са в добро здравословно състояние, с проведени задължителни имунизации, водят се редовно на училище и детска градина, облечени са чисто и подходящо, личната им хигиена е на добро ниво и за тях се полагат адекватни грижи. Изрично е посочено, че майката не е посещавала учебните заведения и не се е обаждала да се интересува за децата.

От социалния доклад на ДСП – Балчик, изготвен по настоящия адрес на майката, се установява, че същата живее в ************, в едноетажна къща заедно с настоящия си съжител М.М., баща му и брата на ответницата.

Жилището е електрифицирано и водоснабдено, но към датата на проучването не е имало обособена стая или кът за децата. В доклада е посочено, че ответницата не работи, не поддържа регистрация в ДБТ и твърди, че майка , която се намира в ***, изпраща средства. Отразено е още, че самата ответница е заявила пред социалния работник, че след раздялата си с ищеца не е общувала с децата.

3

Съдът кредитира изцяло социалния доклад на ДСП – Каварна, доколкото същият е изготвен по местоживеене на децата, съдържа преки наблюдения на средата им, както и сведения от външни и незаинтересовани източници личен лекар, директор на детска градина и класен ръководител. Социалният доклад на ДСП – Балчик също се кредитира, но главно относно средата при майката, тъй като самата дирекция е констатирала, че не разполага с преки данни за режима на отглеждане на децата поради факта, че те не живеят при ответницата.

От справките на НАП се установява, че към 19.06.2026 г. и двамата родители нямат действащ трудов договор. За майката са налице данни само за краткотрайна осигурителна заетост през м. май 2025 г. с нисък осигурителен доход. За бащата са налице данни за няколко трудови правоотношения през 2025 г., включително доходи по трудови правоотношения. Отделно от това в социалния доклад на ДСП – Каварна е отразено, че същият работи на частно в строителството и получава надник около 100-120 евро на ден. Макар по делото да няма пълна документална проследимост на доходите му, установява се, че той фактически работи и обезпечава ежедневното издържане на децата.

От свидетелските показания съдът приема за установено следното:

Свидетелката С.а И.а С.а, майка на ищеца и баба на децата по бащина линия, дава подробни показания относно обстоятелствата след раздялата на страните, като сочи, че децата реално се отглеждат от бащата с нейна помощ, че през м. септември е взела С.а, за да тръгне на училище, и че след това майката не е идвала да търси децата. Показанията следва да бъдат ценени с оглед родствената връзка с ищеца, като частта, в която съвпадат с останалите доказателства, съдът ги кредитира изцяло.

Свидетелят Ж.Ш., който живее в близост до ищеца и има преки впечатления от ежедневието на децата, също сочи, че децата живеят при бащата, че той работи, а неговата майка подпомага ежедневното им отглеждане, както и че майката не е идвала да ги вижда и не ги е търсила.

Съдът кредитира показанията му в тази част като съответстващи на социалните доклади и на останалия доказателствен материал.

Свидетелят Ю.Ю. не дава съществени показания относно предмета на спора. Сам изрично заявява, че не познава отношенията между страните по време на съвместното им съжителство, не е виждал децата при майката и не 4 знае подробности относно това кой реално се е грижил за тях. Показанията му имат ограничено значение и само потвърждават, че майката живее с настоящия си съжител в годно за обитаване жилище.

Свидетелят М.М. е настоящ съжител на ответницата. Същият заявява, че е съгласен да приеме и отглежда децата, ако те заживеят при майката, и че ответницата му е споделяла за упражняван от ищеца тормоз, побои и употреба на алкохол и наркотични вещества. В тази част обаче показанията му са производни, а не резултат от лични възприятия, поради което съдът не може да ги ползва като доказателство за настъпването на твърдените факти. Съдът кредитира показанията му само относно актуалното съжителство с ответницата и заявената от него готовност да съдейства за отглеждането на децата.

При изслушването си ищецът заявява, че той гледа децата, има помощ от своите близки и не е препятствал възможността майката да ги вижда, като дори заявява готовност тя да осъществява лични отношения с тях с преспИ.е.

Ответницата заявява, че иска да гледа децата, че с настоящия си съжител живеят нормално, че той е съгласен да приеме децата, и отново поддържа твърденията си, че ищецът я е биел, включително гасил цигара по гърба й.

По твърденията на ответницата за домашно насилие съдът намира следното:

Тези твърдения останаха недоказани. По делото не са представени медицински документи, съдебномедицинско удостоверение, жалби до органите на МВР, сигнали до прокуратура, молба за защита или заповед по Закона за защита от домашното насилие, нито други обективни доказателства, които да установят упражнено насилие. Единствените данни са твърденията на самата ответница и препредаденото от нейния съжител. Това не е достатъчно съдът да приеме за доказан факт с такава тежест.

Същевременно по делото не се установява ищецът да е лице, което създава опасна среда за децата. Напротив, социалният доклад на ДСП – Каварна и сведенията от учебните заведения сочат, че при него децата се отглеждат спокойно, обгрижени са, посещават редовно училище и детска градина и имат изградена стабилна среда.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

5

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение, съдът се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59 от СК. По силата на чл. 59, ал. 6 от СК, съдът решава тези въпроси с оглед най-добрия интерес на детето, след като прецени всички обстоятелства като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Трайната съдебна практика приема, че решението по спорове за родителски права следва да се основава на комплексна преценка на всички релевантни критерии и преди всичко на реално полаганите грижи и стабилността на средата, в която детето живее. В този смисъл е Решение № 60279 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 4000/2020 г., ІV г.о., ГК, в което е подчертано, че под „интереси на децата“ се разбират техните всестранни интереси по отглеждане и възпитание по начин, осигуряващ нормалното им физическо, умствено, нравствено и социално развитие.

В настоящия случай съдът намира, че в най-добрия интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, като местоживеенето им да бъде определено при него.

Съдът съобрази, че именно бащата след раздялата е този, който реално и ежедневно се грижи за децата. Това се установява по несъмнен начин от социалния доклад на ДСП – Каварна, от сведенията на личния лекар, директора на детската градина и класния ръководител, както и от свидетелските показания.