Определение № 2267 от 26.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2267 гр. София, 26.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Костадинова

Членове:

Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно наказателно дело № 20241100604452 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 вр. ал. 1 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на подсъдимия адв. Я., срещу протоколно определение от 10.07.2024 г., постановено по НОХД № 2194/2024 г. по описа на СРС, НО, 111-ти състав, с което на основание чл. 66 НПК е заменена мярката за неотклонение на подсъдимия М.

М. Т. от „Подписка“ в „Задържане под стража“.

В жалбата защитникът посочва, че така определената мярка се явява несъразмерно тежка и иска изменение на същата в по-лека. Счита, че към настоящия момент не е налице опасност подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление, каквито са и предпоставките да бъде наложена МНО „Задържане под стража“. Съдебното заседание от 10.07.2024 г. счита, че се явявало първото, за което подсъдимият е бил редовно уведомен и съответно това било и първото му неявяване. Твърди, че заменената мярка засяга основаното право на свободно придвижване при липса на предпоставките по чл. 63, ал. 1 НПК. Моли за изменение на мярката в по-лека такава.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима предвид факта, че е подадена в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, от лице, което има право на жалба, и е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол. Разгледана по същество, същата обаче се явява неоснователна.

Съдът приема следната фактическа обстановка:

Производството по НОХД № 2194/2024 г. по описа на СРС, 111-ти състав 1 е образувано по повод внесен от прокуратурата обвинителен акт на 14.02.2024 г. срещу М. М. Т. за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. На досъдебно производство спрямо лицето била взета мярка за неотклонение „Подписка“. С разпореждане на съда е насрочено първо съдебно заседание за 20.03.2024 г., като е разпоредено и призоваване на страните. При опит разпореждането на съда да бъде връчено на подсъдимия на 28.02.2024 г. на настоящия му адрес в с. Бистрица /изводим от справка НБД/, лицето не е открито, като призовката е получена от баба му – Т. Т.а със задължение да я предаде на подсъдимия. В призовката е посочено и, че бабата на подсъдимия е заявила, че повече от месец не е виждала внука си. Съдът е провел открито заседание на 20.03.2024 г., на което е констатирал неявяването на подсъдимия за заседанието, както и нередовно връчване на призовката на последния. Заседанието е било отложено за 08.05.2024 г. На 21.03.2024 г. първоинстанционният съд е изпратил писмо до НСлС, с което е изискана информация дали подсъдимият не се намира в някои от затворите, респективно арестите в страната, за да може лицето да бъде призовано от там.

На същата дата съдът е изпратил писмо и до СДВР с оглед получаване на информация напускало ли е лицето територията на Р.България. Разпоредено е и връчване на призовка на подсъдимия за следващото насрочено заседание на 08.05.24 г., като същата да бъде връчена от служители на 08 РУ СДВР на настоящия адрес в с. Бистрица. С оглед получената информация от справка НБД за постоянния адрес на подсъдимия, съдът е изпратил писмо и до кмета на с. Старо село, общ. Радомир, обл. Перник. По така изпратените до институциите съобщения, се е върнала информация от кмета на с. Старо село, че подсъдимият не живее в селото от повече от 20 години. От 08 РУ на СДВР е изпратена докладна записка, в която се сочи, че при направена справка в АИС – МВР се установява, че от 19.03.2024 г. подс. М. Т. се намира в Софийски централен затвор с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД 6219/23 г. След получаване на тази информация, първоинстанционният съд е изпратил писмо до Затвор – София, в което е наредил подсъдимият да бъде доведен за съдебно заседание на 08.05.2024 г.

Видно от резолюция, положена върху изпратеното до затвора писмо, лицето е било освободено от затвора на 09.04.2024 г. При позвъняване на телефона му на 24.04.2024 г., същият е бил изключен. На 24.04.2024 г. съдът е разпоредил на 08 РУ СДВР и до ОДМВР Перник /относно връчване по настоящ и по постоянен адрес на подсъдимия/ връчването на съобщения за явяване на подсъдимия за съдебно заседание по делото на 08.05.2024 г. Съобщението в ОДМВР Перник е получено след датата на съдебното заседание, поради което и не е извършено връчване. В съда се е върнало и съобщение от НСлС на 02.04.2024 г., в което се посочва, че няма данни лицето да е задържано в някои от арестите в страната към тази дата. Получена е и справка от МВР СДВР Отдел „Български документи за самоличност“ от 01.04.2024 г., в която е посочено, че при справка в Интегрираната информационна система „Справки“ МВР няма данни подсъдимият да е преминавал през ГКПП на Р. България за 2 периода 01.01.2014 г. до 29.03.2024 г., като се посочва, че предвид факта, че България е член на ЕС и поради произтичащото от това право на гражданите да се движат свободно на териториите на държави-членки, тази справка може да е непълна. Получена в съда е и докладна записка от 08 РУ на СДВР, в която е посочено, че служител на РУ е посетил настоящия адрес на подсъдимия в с.

Бистрица на 02.05.2024 г. около 14:00 ч. и около 17:00 ч., но М. Т. не е бил установен на адреса, въпреки многократно сигнализиране със светлинни и звукови сигнали от служителите. Съдът е провел открито заседание на 08.05.2024 г., на което не е даден ход, поради нередовно призоваване на подсъдимия, както и неявяване на един от двамата съдебни заседатели.

Постановено е принудително довеждане на подсъдимото лице от настоящия му адрес в с. Бистрица. По делото има данни, че съдебният секретар е успял да се свърже по телефона с подс. М. Т. на 09.05.2024 г., за да го призове за следващо заседание, за което лицето е отговорило, че не е знаело и е било в затвора. На същата дата секретар се е свързал и със св. М. Б. за неговото призоваване за заседанието, като лицето е посочило, че ще предаде на подсъдимия за датата, както и, че подсъдимия живеел на палатка. След изпратено повторно запитване от съда до НСлС се е върнало съобщение, че към дата 14.05.2024 г. подсъдимият не се намирал в някои от арестите в страната. Получена е и справка от ГДИН на 27.05.2024 г., изискана от съда, от която става ясно, че към тази дата подсъдимият не изтърпява наказание „лишаване от свобода“ и не се задържа на друго основание в затворите и арестите в страната. Съдът е провел трето съдебно заседание на 19.06.2024 г., на което подсъдимият бил принудително доведен от РД „Охрана на съдебната власт“. Ход на делото не е даден поради необходимостта подс. Т. да се запознае с обвинителния акт, като е насрочена дата за следващо заседание н а 10.07.2024 г. При заседанието от 10.07.2024 г. подсъдимият – редовно призован от предходно заседание, не се е явил, като не е посочил уважителни причини за това, поради което съдът е изменил взетата спрямо него мярка за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“. Изпратено е и писмо от 10.07.2024 г. до Криминална полиция СДВР – 03 Издирване, с което лицето е обявено за издирване, като е посочено, че при неговото установяване и задържане, същото следва да се приведе в Следствения арест на НСлС и да бъде осигурено за следващото насрочено съдебно заседание на 07.08.2024 г.

От така приетите факти се наложиха следните правни изводи:

Мерките за неотклонение са законоворегламентирани мерки за принуда, които се налагат с цел да бъде осигурено нормалното протичане и довършване на наказателното производство, съответно да осигурят и изпълнение на влязла в сила присъда. С цел гаранция за липса на произвол, законът поставя императивни критерии, които следва да са налице, за да може да бъде наложена една или друга мярка. Такива критерии са визирани и в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НПК. Хипотезите, в които е приложима 3 посочената норма са три, а именно обвиняемият да не се яви пред съответния орган без уважителна причина, да промени местоживеенето си, без да е уведомил за това или да наруши вече взета спрямо него мярка. В светлината на настоящия случай, относимата хипотеза от чл. 66, ал. 1 от НК е именно неявяването на подсъдимия пред Софийски районен съд за провеждане на открито съдебно заседание. За да е налице обаче възможност за районния съд да постанови промяна на мярката за неотклонение, то следва да са налични кумулативно предпоставките: подсъдимият да не се е явил в заседание, за което явяването му е било задължително, същият да не е представил уважителни причини за това, както и предпоставките, необходими за налагане на съответната мярка, с която районния съд е решил да замени вече съществуващата такава.

В контекста на горното, безспорно се установява, че подсъдимият не се е явил за заседание, проведено на 10.07.2024 г., като за него последният е бил редовно уведомен от предходното такова, на което е присъствал. Едно от престъпленията, за което е ангажирана наказателната му отговорност се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и обуславя задължителното присъствие на подсъдимия в съдебните заседания съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК. По делото не са и налице данни за уважителни причини за неявяването му, които по някакъв начин да са станали достояние на съда. Това развитие на обстоятелствата е оставило районния съд със задължението за приложение на императивната норма на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно да замени вече взетата мярка с по-тежка. Дискреция на съда е изборът на самата процесуална принуда, която следва да бъде взета от същия. Лимитативно изброените от закона мерки за процесуална принуда обуславят пред решаващия орган избор не само коя от тях би се явила по-тежка от вече наложената, но би била справедлива, относима и изпълняваща целите, заложени в чл. 57 от НПК.

Предвид, че в настоящия случай подсъдимият е бил с мярка „Подписка“, то и трите останали в чл. 58 НПК мерки се явяват по-тежки от изпълняваната.

Настоящата инстанция се солидализира с избора на районния съд за найподходящата мярка, която да бъде наложена на подсъдимия, а именно „задържане под стража“. Разбира се, при произнасянето по мярка за неотклонение и изводимо от общата разпоредба на чл. 270 НПК, е нужно да се изследва и наличието останалите предпоставки, необходими за приложението на избраната мярка. Първоинстанционния съд не се е занимал с обсъждането им, като защитата правилно е релевирала в жалбата си, че същите следва да бъдат разгледани. Въпреки това обаче настоящият съд не може да се съгласи с твърдението в жалбата, че не съществува опасността подсъдимото лице да се укрие, която се явява и една от предпоставките за взимане на най-тежката мярка. Независимо от факта, че подс. Т. има известен постоянен и настоящ адрес, районният съд е направил изискуемото, за да открие лицето на тези адреси, но не е успял. Настоящата инстанция взима предвид и периода, в който подсъдимият се е намирал в затвора, с мярка за неотклонение по друго наказателно производство. Изключвайки този диапазон от време, съдът намира, че по делото са правени няколко опита да се открие подсъдимия на известните му адреси, но той не е бил там. От така установените факти е 4 видно, че лицето няма трайна уседналост на дадено място. Въпреки, че знае за воденото срещу него наказателно производство с оглед факта, че е привлечен като обвиняем, той проявява недобросъвестно процесуално поведение. Още повече, че на заседанието, проведено на 19.06 подс. Т. е бил принудително доведен от „Охрана на съдебната власт“, където му е дадена възможност да се запознае с обвинителния акт и където е бил уведомен за следващата дата.

Цялостното поведение на подсъдимия свидетелства за отношението му към воденото производство и възможността то да бъде осуетено чрез укриването на подсъдимия.