Решение № 300 от 07.08.2019, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. С.,

07.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на 15.05.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДОРА М.А

Д. ЦОНЧЕВ при секретаря Цветанка

Павлова разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.гр.д. № 785 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 186 и сл. от ГПК /отм./.

Образувано е след като с Решение № 189/27.12.2018 г., постановено по ГД № 4966/2017 г. по описа на ВКС, е отменено Решение № 129 от 31.03.2017 г., постановено по гр.д. № 288/2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.

В изпълнение на задължителните указания, дадени от Върховния касационен съд, с Определение № 90/29.01.2019 г. на СОС е назначена съдебно-оценителна експертиза за оценка на стойността на имотите на общия наследодател на страните - Д.М. Г., към момента на откриване на неговото наследство - 13.09.2002 г. и на общата наследодателка на страните - С. К. Г.а, към момента на откриване на нейното наследство - 14.12.2004 г., както и за стойността на имотите към момента, предвид евентуалното приложение на чл. 36 ЗН.

В съдебно заседание процесуалните представители на правоприемниците на починалия в хода на първоинстанционното производство ищец С. Д. М., жалбоподатели при предходното въззивно разглеждане на делото – Д.С.М., Д.С.М. и Т.Н.М. – адв. П. и адв. Т. молят за постановяване на решение, с което ответницата М.Д.М. да бъде осъдена да заплати на ищците сума, необходима за допълване на накърнената запазена част от наследството на техния наследодател. Претендират разноски.

Процесуалния представител на ответницата в първоинстанционното производство М.Д.М. – адв. Д.П., моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, а при условията на евентуалност, в случай, че е накърнена запазената част от наследството на С. М. да бъде приложен чл. 36 ЗН като бъде предоставена възможност на отв.

М.М. да задържи имота. Претендира разноски.

В депозирана от процесуалните представители на въззивниците – адв. Т. и адв. П., писмена защита се прави искане за осъждане на ответницата да заплати на ищците сума, необходима за допълване на запазената им част от наследството на наследодателя Д.М.

Г., накърнено с направеното в полза на ответницата дарствено разпореждане с процесния недвижим имот.

По отношение на наследството на С. К. Г.а претендират приложение на чл. 36, ал. 2 ЗН и връщане на дарения недвижим имот в нейното наследство в квоти на съсобственост, съответстващи на накърнената запазена част на ищците и притежаваната от ответницата съответна идеална част. Поддържат фактическите и правни доводи, изложени във въззивната жалба и уточняващата я молба становище от 28.10.2015 г.

Представят четири варианта на изчисление на стойността на всяко едно наследствата. Настояват за излагане на убедителни мотиви относно кредитиране на една за сметка на друга съдебно-оценителна експертиза. Считат, че по отношение на наследството на Д. Г. ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 13 715.27 лв., необходима за допълване на накърнената запазена част на въззивниците.

По отношение на наследството на С. Г.а пледират процесният недвижим имот да бъде върнат в наследствената маса в квоти 16.55% ид.ч. за въззивниците и 83.45 % за ответницата, тъй като стойността на дарения процесен имот и при четирите варианти на изчисления надхвърля значително сбора от стойностите на запазената и разполагаемата част, взети заедно.

В депозирана чрез адв. Д.П. писмена защита ответницата М.М. намира подадената при предходното разглеждане на делото въззивна жалба за просрочена, поради което недопустима, а по същество неоснователна. Ищците не са предприели достатъчно активни действия по доказване стойността на наследствената маса на двамата наследодатели и първоинстанционният съд правилно е приел, че искът по чл. 30 ЗН е неоснователен и недоказан. Искът по чл. 36, ал. 1 ЗН също правилно е отхвърлен като неоснователен, тъй като не се доказва да е накърнена запазената част на ищците.

Моли да бъде съобразено, че недвижимият имот, който Д. Г. е дарил в полза на внуците си Д.С.М. и Д.С.М., е бил негова лична собственост и към момента на откриване на наследството на Д.М. Г. този имот не е бил в наследствената маса, защото същият се е разпоредил с него през 1970 г., а С. Г.а не е упражнила правото си на възстановяване на запазена част. Това е субективно право, чието упражняване е по волята на самия наследник със запазена част. След като С. Г.а е пожелала да се съобрази с волята на съпруга си и не е потърсила запазена част от това дарение, не следва към нейното наследство, открито през 2004 г., да се прибавя нейната наследствена част от дарението, което съпругът ѝ е направил през 1970 г. и което тя не е оспорвала или възстановявала.

Поддържа, че изготвените през първоинстанционния съд съдебно-технически и оценителни експертизи са непълни, повърхностни и тяхното кредитиране би довело до заблуждение за действителната стойност на наследствената маса. Последната изготвена експертиза отговаря на всички поставени задачи.

По изложените съображения намира въззивната жалба, подадена при предходното разглеждане на делото, за недопустима, а при условията на евентуалност за неоснователна, поради което отправя искане до съда идентично с това в съдебно заседание.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе все предвид следното:

С Решение №

165/27.07.2010 г., постановено по гр.д. № 67/2006 г., Районен съд – К. е намалил дарението, извършено с нотариален акт № 159, т. 1, д. 159/1996 г. на нотариуса при К.ския районен съд, извършено в полза на М.Д.М. от Д. и С. Г.и до размера на 2/3 ид. ч., като е признал за собственици по наследство и възстановена запазена част на останалата 1/3 ид. ч. - общо Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М..

Със същото решение съдът е оставил без разглеждане предявеният от М.Д.М. против Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М. насрещен иск.

С Решение №

302/31.05.2011г., постановено по гр.д. № 1130/2010 г., Софийският окръжен съд е обезсилил изцяло горното решение и е върнал делото на РС-К. за произнасяне по предявените искове по чл. 30 ЗН за намаляване на даренията, извършени от наследодателите Д.М. Г. и С. К. Г.а с нотариален акт № 159/1996 г. в полза на ответницата М.Д.М. и възстановяване на запазените части на С. Д. М. от наследството на Д.М. Г. и С. К. Г.а.

С Решение

№121/27.06.2014г., постановено по гр.д. № 67/2006г. по описа на РС-К., предявените искове са отхвърлени.

С Решение № 129 от 31.03.2017 г., постановено по гр.д. № 288/2015 г., Софийския окръжен съд е отменил Решение № 121/27.06.2014 г., постановено по гр.д.№67/2006г. по описа на РС-К. и е намалил, на основание чл.30 ЗН, по исковете на Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М.

/наследници С. Д. М./ срещу М.Д.М., дарението, извършено от наследодателя Д.М. Г., починал на 13.09.2002 г., на недвижим имот.

Възстановена е запазената част на наследниците на С. Д. М. - Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М. от наследството на Д.М. Г. в размер на по 912.97 лв. за всеки един от ищците.

Постановено е дарената М.Д.М. да задържи ½ идеална част от недвижим имот: ½ идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 60.00 кв.м., заедно с дворното място върху което е построена сградата с площ от 500.00 кв.м., съставляващо парцел VІІ-2981 от кв.78 по плана на гр. К., Софийска област, при съседи на имота: улица, парцел VIII-2981, парцел IX-2980 и VI-2982.

М.Д.М. е осъдена да заплати на Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М. сумата 4 521.87 лв.

Намалено е, на основание чл. 30 ЗН, по исковете на Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М. /наследници С. Д. М./ срещу М.Д.М., дарението, извършено от наследодателя С. К. Г.а, починала на 14.12.2004 г., на недвижим имот, съставляващ едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 60.00 кв.м., заедно с дворното място върху което е построена сградата с площ от 500.00 кв.м., съставляващо парцел VІІ-2981 от кв.78 по плана на гр.К., Софийска област, при съседи на имота: улица, парцел VIII-2981, парцел IX-2980 и VI-2982, обективирано в н.а.

№159,т.I,д.№159/1996 г. на нотариус при РС К., със сумата 4 413.69 лв.

Възстановена е запазената част на наследниците на С. Д. М. - Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М. от наследството на С. К. Г.а в размер на по 1471.23 лв. за всеки един от ищците.

Постановено е дарената М.Д.М. да задържи следния недвижим имот: ½ идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 60.00 кв.м., заедно с дворното място върху което е построена сградата с площ от 500.00 кв.м., съставляващо парцел VІІ-2981 от кв.78 по плана на гр. К., Софийска област, при съседи на имота: улица, парцел VIII-2981, парцел IX-2980 и VI-2982.

С Решение №

189/27.12.2018 г., постановено по ГД № 4966/2017 г. по описа на ВКС, е отменено Решение № 129 от 31.03.2017 г., постановено по гр.д. № 288/2015 г. на Софийския окръжен съд.

Върховният касационен съд е посочил, че в противоречие с трайната съдебна практика (Решение № 455 от 21.12.2010 г. по гр.д.№ 474 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., Решение № 8 от 17.02.1977 г. по гр.д.№ 82 от 1976 г. на ОСГК на ВС, Решение № 8 от 17.02.1977 г. по гр.д.№ 82 от 1976 г. на ОСГК на ВС и т.3в от ППВС № 7 от 28.11.1973 г.) Софийският окръжен съд, при изчисляване на масата по чл. 31 ЗН от наследството на С. Г.а, е включил в наследствената маса и следващата се по наследство на С. Г.а част от имота на починалия ѝ съпруг Д. Г., с който той се е разпоредил чрез дарение приживе в полза на внуците си Д.М. и Д.М. /с Нотариални актове № 133 и № 134 от 13.07.1970 г./, въпреки че С. Г.а не е поискала приживе да бъдат намалени даренията, извършени с нотариални актове № 133 и № 134 от 1970 г., съответно не е поискала да бъде възстановена запазената ѝ част от наследството на съпруга ѝ Д. Г..

Втората констатация на касационната инстанция е, че в противоречие с практика, обективирана в Решение №

57 от 08.05.2014 г. по гр.д. № 7493 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., Решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., Софийският окръжен съд е основал решението си въз основа на приетото пред него заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л. арх. Г.Г.

/лист 171 и следващите от делото на въззивния съд - в.гр.д.№ 288 от 2015 г. на Софийския окръжен съд/, без да се мотивира защо кредитира това заключение, а не кредитира заключението на в.л. инж. А.. И., прието от въззивния съд при първото разглеждане на делото.

Поради липса на експертно заключение за стойността на имотите, включени в наследството на Д.М. Г. и С. М. Г.а към момента на откриване на всяко едно от двете наследства /доколкото по делото не е приемано заключение за цената на земеделските земи, включени в наследството на Д. Г., към момента на откриване на неговото наследство /13.09.2002 г./ и към момента на откриване на наследството на съпругата му С. М. Г.а /14.12.2004 г./, както и за стойността на имотите към настоящия момент, предвид евентуалното приложение на чл.36 ЗН, делото е върнато на Софийския окръжен съд за ново разглеждане с указания за назначаване на съдебно-оценителна експертиза.

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

Неоснователни са доводите, развити от М.М. чрез адв.

Д.П. за недопустимост поради просрочие на въззивната жалба на Т.М., Д. М. и Д.М. при предходното разглеждане на делото (гр.д. № 288/2015 г. на Софийския окръжен съд). Въпросът за допустимостта ѝ е бил предмет на Определение № 712/05.01.2015 г., постановено по гр.д. № 846/2014 г. по описа на СОС. В него са изложени хронологията и подробни аргументи защо жалбата е в срок. Настоящият състав не ги споделя, тъй като са относими към действащия ГПК, а производството е по ГПК (отм.), но споделя крайният извод за допустимост на жалбата. Това е така, защото за да намери приложение разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ГПК (отм.) е необходимо ищците да са посочили общ съдебен адрес. В случая по делото няма данни те да са посочвали такъв по реда на чл. 42, ал. 1 ГПК (отм.), поради което не може да се приеме, че връчване на допълнителни указания само на Д.М. обвързва останалите жалбоподатели с изпълнението им. Видно от приложените молба и разписки (л. 15-17 гр.д. № 288/2015 г. на Софийския окръжен съд), указанията от последния са били изпълнени в срок. Само за пълнота следва да се отбележи, че в гражданския процес съдилищата следят служебно за допустимостта на акта в обжалваната част. В настоящото производство след постановяване на горепосоченото определение като следствие от оспорената жалба по същество са се произнесли както СОС по гр.д. № 288/2015 г., така и ВКС по гр.д. № 4966/2017 г., като двете инстанции също са счели жалбата за допустима.