Решение № 345 от 21.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Варна, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20233100500178 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид, следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД ”Даллбогг: живот и здраве” АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Г.М.Димитров” №1, представлявано от Б.Г.И. и Ж.С.К., действащо чрез юрк.А.С., против Решение №3692/28.11.2022г. постановено по гр.д.№17792/2021г. на PC Варна, с което е уважен предявеният оотД. Ж. С., с ЕГН **********, с адрес: ************************, със съдебен адрес: ********************, чрез адв.И. В., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемата застрахователно обезщетение в размер на 8200лв. за претърпени неимуществени вредиболки и страдания, търпени в следствие на контузия на дясната тазобедрена става и кръвонасядания по дясното бедро, както и негативни психически преживявания и емоционален стрес, всичките получени в резултат от ПТП реализирано на 27.10.2020г. около 13:30 ч. в гр.Варна на кръстовището на *****************, по вина на водача на л.а.“******“, с рег.№********, чиято отговорност към датата на инцидента, е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, със застрахователна полица №BG130/120002503061, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно, като се оспорват 1 изводите на съдът, че присъдената сума от 8200лв. е справедлив размер на обезщетението за неимуществените вреди, които е претърпяла ищцата, в резултат от процесното ПТП.

Поддържа се, че въпросното обезщетение е завишено и не е съобразено с всички установени в производството обстоятелства, относими към размера му и най-вече с травмите получени от ищцата в резултат от ПТП, а имено контузия на дясна тазобедрена става и кръвонасядане по дясното бедро. Моли ли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявеният иск, евентуално за редуциране на размера на обезщетението, ведно с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени подробни съображения за доказаност на всички елементи от фактическия състав на деликта и за ангажиране на отговорността на ответният застраховател. Направен е анализ на събраните доказателства, като са изложени доводи за адекватност на застрахователното обезщетение, спрямо търпените вреди. Сочи се относима съдебна практика. Моли се за потвърждаване на атакуваната част от решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание въззивника поддържа жалбата си и оспорва възраженията на насрещната страна. Претендира разноски.

Въззиваемата, чрез процесуалният си представител, оспорва въззивната жалба и подържа отговорът си. Моли за присъждане на разноски.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД ”Даллбогг: живот и здраве” АД, за заплати на Д. Ж. С. сумата от 8200лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, в следствие на контузия на дясната тазобедрена става и кръвонасядания по дясното бедро, както и негативни психически преживявания и емоционален стрес, всичките получени в резултат от ПТП реализирано на 27.10.2020г. около 13:30 ч. в гр.Варна на кръстовището на *****************, по вина на водача на л.а.“******“, с рег.№********, чиято отговорност към датата на инцидента, е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, със застрахователна полица №BG130/120002503061, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба, се сочи, че на 27.10.2020г. около 13:30 ч. в гр.Варна, при пресичане на пешеходна пътека на кръстовището на *****************, ищцата била блъсната от л.а.“******“, с рег.№********, който е застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност“ със срок на действие 05.09.2020г.-04.09.2021г. Твърди се, че в съставеният за инцидента Протокол за ПТП с пострадали лица, а последствие с влязъл в сила акт по НОХД №1906/2021г. на РС Варна, е установено, че водача на л.а.“******“, с рег.

№********, е нарушил правилата за движение по пътищата, респективно е признат за 2 виновен за настъпване на процесното ПТП. Сочи се, че след настъпване на инцидента, на място пристигнал екип на “Бърза помощ“, който отвел ищцата до МБАЛ “Св.Анна“-Варна за извършване на прегледи. Сочи се, че според издаденото Медицинско удостоверение №1108/03.11.2020г., в резултат от произшествието ищцата е получила контузия на дясната тазобедрена става и кръвонасядания по дясното бедро. Твърди се, че поради силните болки в областта на дясната тазобедрена става, през първите месеци от получаване на травмата, се налагало ищцата да приема болкоуспокояващи, които да облекчат болките и й да позволят кратък сън. Поддържа се, че това състояние продължило повече от няколко месеца, след което ищцата постепенно започнала да се възстановява и да се движи що-годе нормално.

Твърди се, че макар получените травми да не изисквали особено сериозно лечение, то при всяко по-рязко сменяне на времето /климата/ ищцата усещала болки. Поддържа се, че в началният етап на лечението, в продължение на няколко месеца, се налагало до ищцата да се намира, някой от близките й за да могат да я обгрижват и обслужват, тъй като тя не можела да се справя сама с физиологичните си нужди. Поддържа се още, че в следствие от инцидента, ищцата изпада в стрес и паника всеки път, когато покрай нея преминавала кола и когато чуе мотор на превозно средство, също така и когато се налага да се качва в автомобил. Твърди се, че почти година след ПТП и въпреки проведеното лечение, при допир върху болното място и при натоварване на крайника, ищцата изпитвала тъпи болки. Твърди се още, че ищцата изпитва чувства на непълноценност, както и че спомена за случилото се, я преследва непрекъснато. Сочи се, че ищцата е предявила писмена претенция за плащане на застрахователно обезщетение за търпените неимуществени вреди, но в нормативно определеният тримесечен срок ответникът не е платил такова. С уточняваща молба се твърди, че търпените от ищцата болки в тазобедрената става са отшумели в период от около три месеца, а кръвонасяданията по дясното бедро за срок от един месец.

С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на иска, като се признава наличието на валидно застрахователно правоотношение относно л.а.“******“, с рег.№******** към датата на процесното пътнотранспортно произшествие. Оспорва се твърденият от ищцата механизъм на ПТП, като се поддържа, че пострадалата в значителна степен е завишила риска за увреждането си, тъй като е нарушила нормативно-установените правила за движение на пешеходците, нарушавайки конкретни разпоредби на ЗДв.П. Оспорват се и твърденията за получени увреждания в резултат от произшествието, съответно за обема и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания. Поддържа се, че претендираното обезщетение е силно завишено и не отговарят на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносният резултат. Моли са за отхвърляне на иска или за редуциране на размера на обезщетението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

3

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на въззивницата-ищца в първоинстанционното производство, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд формирани при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск, срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищецът е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.

Както вече се посочи по-горе не е спорно по делото, че между собственика на л.а.“******“, с рег.№******** и ответното дружество е сключена застраховка “Гражданска отговорност”, която към датата на процесното ПТП е покривала отговорността на водача, който е ползвал автомобила на законно основание.

Наред с това са налице и елементите от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО”, а именно извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултатувреждане на здравето на ищцата в резултат от пътнотранспортно произшествие настъпило на 27.10.2020г. Въпросните обстоятелства се установяват от кореспондиращото си съдържание на крайният съдебен акт, постановен по НОХД №1906/2021г. на РС Варна, 4

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1505/27.10.2020г., медицинска документация съставена от лекари при МБАЛ “Св.Анна“-Варна, показанията на свидетелката Ц.Д. и неоспореното от страните заключение на САТЕ. В границите на цитираното наказателно производство, с влязъл в сила съдебен акт, водача на л.а.“******“, с рег.№********, е признат за виновен за това, че в нарушение на ЗДв.П е предизвикал процесното ПТП, при което е увредено трето лице. В резултат от въпросното произшествие, видно от съдържанието на протокола за ПТП, е пострадала и ищцата, като това обстоятелство се потвърждава и от медицинската документация, според която тя е получила контузия на дясна тазобедрена става и кръвонасядане по дясното бедро. Гласните доказателства и заключението на САТЕ, дават сходно описание на механизма на инцидента, а именно че процесните травми са претърпени от ищцата в резултат от удар с л.а.“******“, с рег.№********, чиито водач извършвайки ляв завой на зелен сигнал, идвайки от ул.“Г.Бенковски“ и включвайки се в ул.“Д-р Пискюлиев“ посока ЖП-гара, не е пропуснал движещите се с предимство пешеходци /в частност ищцата/ и ги е блъснал.