Решение № 952 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 952 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000500926 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 266493 от 11 ноември 2021г. по гр. д. № 12713/2018г.

Софийски градски съд, І ГО, 12 състав е осъдил „ /на основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД / Прокуратурата на РБ и ОДМВР Плевен да платят солидарно на „Тепих Транс“ ООД сумата общо 20 000 лева /обезщетение за имуществени вреди – претърпяна загуба и пропусната полза/; законната лихва върху тази сума от 01.10.18г. до цялостното й изплащане и 1 700 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/, като отхвърлил исковете за сумата над 20 000 лева и осъдил „Тепих транс“ ООД да плати на Прокуратурата на РБ 150 лева юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/ и осъдил „Тепих транс“ ООД да плати на ОДМВР Плевен 150 лева - юрисконсултско възнаграждение „.

Производството пред въззивния съд е образувано по три въззивни жалби.

Ищецът „Тепих Транс“ ООД е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 12713/2018г. на СГС, ГО, 12 състав в отхвърлителните 1 му части. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху допуснати процесуални нарушения от съда поради неизготвяне на доклад по делото и необсъждане на доказателствата и доводите на страните и неизлагане на мотиви към решението, иска отмяната му в атакуваната част и уважаване на исковете изцяло.

ПРБ е оспорила жалбата на ищеца и от своя страна е подала въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част. С доводи също за нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в неизготвяне на доклад по делото и неизлагане на ясни мотиви към решението и като резултат нарушение на материалния закон, иска, изводимо от оплакванията му, отмяна на решението в осъдителната за ПРБ част и вместо това отхвърляне на исковете.

Областната дирекция на МВР-Плевен също е подала въззивна жалба срещу решението и отново с доводи за процесуални нарушения, свързани с неизготвяне на доклад по делото и липса на ясни мотиви, и като резултат нарушение на материалния закон, вкл. при определяне на пасивната материалноправна легитимация в нейно лице, иска отмяната му, изводимо от оплакванията, в осъдителната за този ответник част.

Насрещната страна „Тепих Транс“ ООД е оспорил жалбата на ОДМВР.

С акт, наименован „решение“ - № 262677/11.08.2022г., съдът е допълнил решението си като е осъдил ищеца да заплати на ОДМВР – Плевен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и сумата 150 лв. – разноски по делото.

Подадени са и 2 частни жалби, именувани въззивни жалби, срещу този акт с характер на определението на съда по чл. 248 ГПК.

Ищецът е подал ВЖ с характер на частна жалба срещу решението за допълване на решението в частта му за разноските. Поддържа, че съдът неправилно се е произнесъл с решение вместо с определение, а по същество, че няма основание за завишаване на възнаграждението за юрисконсулт и съдът е следвало да измени акта си, а не да допълва решението, но ОДМВР не е представила списък на разноските. С тези изтъкнати пороци на акта, иска отмяната му и вместо това отхвърляне на искането.

ОДМВР – Плевен е оспорил частната жалба с доводи, че са налице основания за завишаване на юрисконсултското възнаграждение за защита в 2 първоинстанцинното производство, като е представила и списък на разноските.

ПРБ е подала ВЖ също с характер на частната жалба срещу решението за допълване № 262677/11.08.2022г. Тази ЧЖ е недопустима, тъй като с нея като правна последица се упражняват чужди права – тези на осъдения ищец, което е недопустимо, ПРБ не е адресат на задължение да плати увеличеното възнаграждение за юрисконсулт /чл. 26, ал. 2 ГПК/. Тъй като ПРБ не е страна по правоотношението по възлагане на разноски в тежест на ищеца, няма и право на отговор на частната жалба на ищеца срещу акта по чл. 248 ГПК, въпреки че е подала такъв.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че липсват категорични доказателства, които да удостоверят относимите към претенцията за пропусната полза вреди, – че дружеството би реализирало приходи през релевантния период от ползването на МПС, като представения договор за наем е с недостоверна дата и сключен за срок от 3 години, а и е малко вероятно процесният автомобил с оглед класа му да е бил предназначен за отдаване под наем; приел е по другия иск за заплащане на претърпяна загуба, че също е ненадлежно доказан, тъй като всички доказателства удостоверяват състоянието на автомобила към 2018г., а не преди изземването му като веществено доказателство, като по-скоро с оглед и твърденията на управителя на ищцовото дружество той не е бил в добро техническо състояние – бил е в сервиз за ремонт, което обуславя, наред с приетото по другия иск, отхвърляне на исковете. СГС е приел обаче от друга страна, че е абсолютно нелогично да се приеме в житейски аспект, че собственикът на МПС не е претърпял никаква имуществена вреда – загуба или пропусната полза заради невъзможността да ползва вещта си за период от 8 години, тъй като е ноторно, че такава движима вещ – МПС се обезценява, особено, ако е изложена на атмосферни влияния, и по съображения за житейска логика, косвено подкрепени от експертизата по чл. 207 ГПК, вредата следва да се презумира, като исковете следва да се уважат в хипотезата на чл. 162 ГПК в общ размер на 20 000 лв.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че 3 обжалваното решение е валидно и допустимо /СГС се е произнесъл по предявените искове откъм обстоятелствата, на които са основани, въпреки че е уважил исковете до общ размер от 20 000 лв., които, доколкото не е посочено друго, следва да се считат уважени, всеки от тях, до размера от по 10 000 лв./, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно.

Предявени са при условията на субективно пасивно съединяване на искове искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетения за имуществени вреди – загуби в размер на 53 682, 14 лв. – разходи за ремонт на автомобил, и пропуснати ползи в размер на 71 200 лв., увеличен до размера от 84 217, 67 лв.

Искът за заплащане на пропуснати ползи, предявен като основан на пропуск автомобилът да се ползва по предназначение, съизмерен със средния пазарен наем, е уточнен с молба от 04.01.2021г. – ищецът е уточнил, че претенцията за пропусната полза произтича от невъзможността ищецът да реализира доход от наем на МПС, довело до разваляне на договор за наем от 30.09.2010г.

Ищецът „Тепих транс“ ООД твърди, че е собственик на л.а. „Ланд Ровър“, модел „Рейндж Ровер“, рег. № ********, който бил иззет от автосервиз, без двигателя със свалените агрегати и окомплектовка, с протокол за претърсване и изземване от 08.10.2010г. по ДП № 774/2010г. по описа на РП-Плевен във връзка с повдигнати обвинения срещу управителя му К. Г..

Твърди, че към датата на изземването му автомобилът бил на стойност 100 000 лв. След като управителят бил оправдан на 21.11.2017г., на 04.01.2018г. било разпоредено иззетият автомобил, съхраняван на открито в двора на КАТ – Плевен, да бъде върнат, върнат реално с приемо-предавателен протокол на 07.03.2018г. без двигател, въпреки многократно отправяните молби за връщането му. В производство по обезпечаване на доказателства вещото лице дало заключение, че общата стойност на нови части, труд и консумативи за привеждане на процесния автомобил в движение, върнат освен без двигател /оставен на съхранение на трето лице – в сервиза/, така и в изключително лошо физическо състояние, възлиза на 53 682, 14 лв., а на нов двигател на 16 173, 59 лв. Ищецът иска ангажиране на солидарната отговорност на двамата ответници, тъй като съхраняването на вещта е било под контрола на ОДМВР – Плевен, но и на наблюдаващия прокурор и вещта е следвало да бъде съхранявана по начин, така че да настъпят само изменения, 4 свързани с естественото й овехтяване.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил исковете с възражения, че автомобилът е иззет като веществено доказателство и органите на ДП са имали правото да го задържат до приключването на НП, т.е. задържането е осъществено на законно основание и вещта не е била под фактическата власт на прокуратурата. Оспорил е и по същество исковете – поради липса на доказателства л. а. да е бил в състояние, различно от това, в което е предаден, при признание и за аварирал двигател, подлежащ на смяна; възразил е и, че не са представени доказателства, че ищецът е пропуснал ползи от автомобила.

ОДМВР – Плевен също е оспорил исковите претенции, оспорвайки легитимацията си да отговаря по исковете. Изтъкнал е, че изземването не е извършено от негов служител, въпреки че е бил съхраняван на площадка, негова собственост, но ползвана от ОП – Плевен, като е бил предаден без опис и без указания за съхранението му. Така обоснова липса на противоправно поведение на негови служители. По същество също е оспорил исковете като недоказани откъм състояние на процесния автомобил, с двигател, оставен по решение на следователя, съотв. наблюдаващия прокурор, в сервиза, отделно поради поведение на ищеца автомобилът е бил изложен на климатични промени около 2 месеца след определението за връщането му. По иска за пропуснати ползи е възразил, че липсват доказателства, че ищецът е бил страна по договор за наем на автомобила и липсва сигурност, че вещта е щяла да съществува 89 м.

Спор по фактите относно собствеността върху процесния автомобил „Ланд Ровър“, модел „Рейндж Ровер“, рег. № ********, в лицето на ищеца /свидетелство за регистрация 28.09.2005г./ и изземването му на 08.10.2010г. по повод ДП № 774/2010г. по описа на РП – Плевен от автосервиз, където е намерен с разглобен двигател, оставен на съхранение в автосервиза, ведно със свалени агрегати и окомплектовка /така протокол за претърсване, изземване …. от 08.10.2010г./ няма. Протоколът е подписан и от св. П.; посочено е, че автомобилът се извозва до КАТ – Плевен. В молба на К. Г. /който е управител на ищцовото дружество/ до следовател по ДП /л.22 от делото/, той е посочил, че автомобилът е бил с аварирал двигател, който следва да се смени с нов.

На 13.12.2010г., 18.02.2021г. и на 16.05.2011г. е постановен отказ, 5 основан на нормата на чл. 111, ал. 1 НПК, от РП - Плевен за връщане на иззетия автомобил, по съображения, че се събират доказателства по ДП.

Не се спори, че с влязла в сила на 21.11.2017г. присъда К. К. Г. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление за измама по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК - във връзка с ремонтни дейности по процесния автомобил по повод на застрахователно събитие по застраховка „Каско“.

С определение № 4 от 04.01.2018г., влязло в сила на 17.01.2018г., постановено по НОХД № 484/ 2015г., РС – Плевен е върнал на основание чл.

306, ал. 1, т. 4 НПК веществено доказателство - автомобил „Ланд Ровър“, модел „Рейндж Ровер“, рег. № ********, с рама № SALLSAA146D917607. В приемо – предавателен протокол от 07.03.2018г. е удостоверено предаването на автомобила със скоростна кутия, турбина, разд. кутия от служител на ОДМВР – Плевен на К. Г..

Съгласно заключението на авто-техническата експертиза, изслушана в производството по обезпечение на доказателства, стойността на части – възли, агрегати, труд, материали и консумативи за привеждане на процесния автомобил „Ланд Ровър“, модел „Рейндж Ровер“, рег. № ******** в движение е 37 508, 55 лв., без да е оценено нарушеното лаково покритие на купето, амортизацията на рефлекторите и стъклата на предни фарове, гумени уплътнения и съединения на охладителната система, окачването, силовото предаване, нарушения на състава и еластичността на въздушните възглавници и др.; тази стойност, съгласно заключението, значително надвишава стойността на МПС към момента на огледа, която възлиза на 15 481 лв., поради което е икономически несъобразно възстановяването му. Съгласно допълнително заключение на АТЕ в производството по обезпечение на доказателства при допълнителния оглед на автомобила на 17.04.2018г. е установено, че процесният автомобил е без двигател, като стойността на двигател за него според това заключение възлиза на 16 173, 59 лв., така общата стойност на разходите за възстановяване на автомобила възлиза на 53 682, 14 лв.