Решение № 24 от 11.02.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 13/2026
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 11.02.2026
- В сила
- 18.03.2026
- Състав
- Пламен Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 3 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 3 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 7, ал. 2, т. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. гр. Хасково, 11.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200013 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Монолит“ АД, град Хасково, чрез адв. С.И.С от АК - Хасково срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506309214, с който на основание чл.
187а, ал. ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция – „имуществена санкция” в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, като е предоставена възможност да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14 – дневен срок от получаване на издадения електронен фиш заплати компенсаторна такса по чл.
10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 750 лева при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от Закона за движението по пътищата. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, 1 доколкото била създадена неяснота за санкционираното лице в какво в действителност се изразява неговото неправомерно поведение, предпоставка за налагане на наказание, като се излагат конкретни подробни съображения, основани на тълкуване на приложимите законови норми. На следващо място, сочи се, че била нарушена процедурата, по която била ангажирана отговорността на дружеството, като се акцентира и на това, че към датата на твърдяното деяние, санкционирането на нарушения по ЗДвП с ел. фиш било в изрично определените случаи, като за процесния не било предвидено издаването на ел. фиш. Правилата за издаване на електронен фиш не се прилагали при нарушения по закона за движението по пътищата и по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като се излагат конкретни и подробни съображения, основани и на цитирана практика на съдилищата. Сочи се и неспазване на давностните срокове за издаване на санкционния акт. Излагат се и конкретни оплаквания за нарушаване на принципа на пропорционалност и доводи за приложение на европейското законодателство. Моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен, а в полза на дружеството – жалбоподател – присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството жалбоподател, редовно призовани, се представляват от адв. С.И.С от АК – Хасково, която заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество препраща към изложените в жалбата конкретни съображения за нейната основателност.
Издателят на електронния фиш - Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт Р.Б. оспорва жалбата и в хода по същество и в представени писмени бележки развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, подадена е от лице, легитимирано да атакува издадения електронен фиш, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства 2 при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 02.05.2023 г. в 09:47 часа, било установено и заснето с техническо средство – устройство № 20831, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на Път I – 5, км. 300+026 пътно превозно средство – товарен автомобил марка ,,******”, модел ,,****** с регистрационен номер ****** с технически допустима максимална маса от 18 000 кг, а на състава 40000, брой оси – 5, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке.
Според приложената и прието като писмено доказателство справка ППС товарен автомобил марка,,******”, модел ,,****** с регистрационен номер ****** е регистрирано като собственост на ,,Монолит” АД, град Хасково. Въз основа на тези констатации, е издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за собственик, на когото е регистрирано процесното МПС, било вписано „Монолит“ АД, град Хасково. В описателната част на електронния фиш е вписано установено нарушение
№
FAB4977E0D7A7306E053031F160AED62 с ППС товарен автомобил – влекач марка ,,******”, модел ,,****** с регистрационен номер ****** с технически допустима максимална маса 18 000 кг, а на състава 40 000, брой оси – 5, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в община Хасково по Път I – 5, км. 300+026, нарастващ километър.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе. По отношение на приложения снимков материал –ID 41051d с техническо средство – устройство № 2083 1, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на Път I – 5, км. 300+026 съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено принципното законово положение, че снимковият материал или разпечатки, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвени с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено 3 доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищат, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него, а според чл. 139, ал. 6 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. По силата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Според чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В ал. 2, т. 3 на цитираната норма е предвидено, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв. Следователно, деянието, за което на дружеството - жалбоподател е 4 наложена административна санкция е обявено от закона за наказуемо към настоящия момент.
В конкретната хипотеза най – напред е необходимо да бъде отбелязано, че деянието, за което е издаден електронен фиш е извършено на 02.05.2023 г., на която дата, според твърденията, е и установено. Електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение по чл. 139, ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 на Закона за движението по пътищата за неизпълнение на задължение по 10, ал. 2 от Закона за пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но при условие, че са изпълнени изискванията за това, но само за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и за такова по чл. 179, ал. 3б, към датата на извършване на деянието. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, ДВ, бр.
105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., приложима към 08.03.2023 г. при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. В конкретния случай, въпреки, че съставеният електронен фиш за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата формално отговаря на изискванията на закона относно вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и не съответства на утвърдения със Заповед № РД-11-4 от 23.01.2020 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” образец, а нарушението е описано достатъчно ясно, доколкото са вписани дата и място – конкретен участък от пътя, моторно превозно средство, с което е било осъществявано действие по управление, то недопустимо е било към онзи момент да бъде санкционирано с издаването на електронен фиш. Това се явява процесуално нарушение от категорията на съществените и основание за отмяна на санкционния акт на процесуално 5 основание, без обсъждане от материалноправна страна дали обстоятелствата, изложени в ел. фиш относно обективната страна на деянието, след като бъдат проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, все пак се установяват по недвусмислен начин, както и нарушението на материално правните норми, включително тези на европейското законодателство и принципа на пропорционалност, които доводи по същество в жалбата също при условията на евентуалност следва да бъдат приети за основателни.
Особено съществен е този, основан на Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23, в което е прието, че изискването за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежесrга им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на