Решение № 103 от 29.05.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Бургас, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20252000500059 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 59/2025г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Й. Т. Й., чрез пълномощника адв.С., против решение № 1091/23.12.2024г. по гр.дело № 1267/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му против Прокуратурата на РБ да заплати обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 40 000 лв. над уважения размер от 7 000 лв., дължимо за незаконно обвинение.

Иска се отмяна на решението в тази част, като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Навеждат се оплаквания, че съдът неоснователно е приел за недоказани твърденията в исковата молба, че незаконното задържане и лишения от основание наказателен процес са влошили здравословното състояние на ищеца, довели са до разрив в семейните му отношения и в обичайната му битова, обществена и професионална среда и причинно – следствената връзка между тях и твърдяните вреди. Обезщетението не съответства и на стандарта на живот за процесния период и на възнагражденията, получавани от компютърните специалисти през времетраенето му.

Въззивна жалба против решението в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена от ответната Прокуратура, чрез нейния представител В. Г. – прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас.

1

Иска се отмяната му в тази част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, а при условията на евентуалност – да бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Счита вредите за недоказани в производството, а изслушаните свидетели за заинтересовани от изхода му и предубедени. Намира присъденото обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно завишено, несъответстващо на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, на социално – икономическите условия на живот и на съдебната практика. Моли решението да бъде отменено в осъдителната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен или, при условията на евентуалност, да бъде намалено присъденото обезщетение.

В съдебно заседание пред настоящия съд, така подадената жалба не се поддържа от представителя на прокуратурата, който изразява становище за потвърждаване на обжалваното решение.

В отговор на въззивната жалба, подаден от Й. Т. Й., чрез пълномощника адв.Синегерова, се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Сочи, че св. В., назначен за служебен защитник на ищеца в наказателното производство е проявил значителна активност при защитата на представлявания и грижи, надхвърлящи изискванията на служебния ангажимен и показанията му основателно са кредитирани от съда, тъй като той единствен е имал непосредствени впечатления от негативните изживявания на ищеца. Още повече, че наказателното производството е приключило и ищецът и св.Вълчев нямат финансови и други отношения.

Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено именно съобразно стандарта на живот, действителните вреди и съдебната практика. Моли да и бъдат присъдени направените в производството разноски.

Бургаския апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение ПРБ e осъдена да заплати на Й. Т. Й., със съдебен адрес гр.Б., ул.“Ц. С.“ № *, ет.*, ап.* сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато обвинение и водено срещу ищеца наказателно производство, задържането му от прокуратурата за срок от 48 (четиридесет и осем) часа и впоследствие задържането му под стража като мярка за неотклонение за общ срок от осем месеца по досъдебно производство № 259/2019г. по описа на ОДМВР-Бургас, пр.пр.вх. № 7016/2019г. по описа на Районна прокуратура гр.Бургас, образувано на 29.08.2019г. до окончателното му приключване с присъда № 66/16.05.2022г., постановена по НОХД № 3521/21г. по описа на Районен съд гр.Бургас, влязла в законна сила на 18.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на присъдата- 18.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като съдът е отхвърлил иска в останалата му част до размера на общо предявените 40 000 лева.

За да достигне до извод за основателност на иска до този размер, съдът 2 е обсъдил представените доказателства, от които е установена неоспорена пред настоящата инстанция от страните фактическа обстановка.

Доказано е образуването на наказателно производство, по което ищецът е привлечен, като обвиняем, с постановление от 07.10.2019г., предявено му на 26.02.2020г., за извършено престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК.

На 27.02.2020г. по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение на Районен съд гр.Бургас, потвърдено с определение на Окръжен съд гр.Бургас от 04.03.2020г., която е продължила до 26.10.2020г., когато е отменена с постановление на Районна прокуратура гр.Бургас, поради изтичане на предвидения в закона максимален срок от 8 (осем месеца).

На 19.07.2021г. срещу ищеца е изготвен и внесен обвинителен акт в Районен съд гр.Бургас за извършено в условията на опасен рецидив престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1б.“а“ от НК.

Първоинстанционният съд постановил оправдателна присъда, след като в хода на съдебното следствие установил, че не са събрани доказателства, свидетелстващи за участието на подсъдимия към деянието, за което му е повдигнато обвинение. При направени изводи, за отсъствие признаците от състава на инкриминираното деяние, са отхвърлени и поддържаните от прокуратурата доводи за наличие на квалифициращи обстоятелства, водещи до по-тежка наказуемост на вмененото на ищеца престъпление.

Районна прокуратура гр.Бургас е протестирала присъдата пред Окръжен съд гр.Бургас в срок.

С разпореждане № 2780/26.07.2022г. БРС е върнал протеста, поради неотстраняване в указания от съда срок на недостатъците на внесения протест. Разпореждането на първоинстанционния съд след обжалване е потвърдено с определение № 377/18.04.2023г. на Окръжен съд гр.Бургас, което е окончателно и на последната дата присъдата е влязла в законна сила.

Правилно по делото е прието, че са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй като наказателното производство по повдигнатото срещу ищеца обвинение е завършило с постановяване на оправдателна присъда.

Що се отнася до настъпилите неимуществени вреди и обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при определяне на техния размер, съдът приема следното:

Наказателното производство е продължило от 26.02.2020г., когато е привлечено лицето като обвиняем и е продължило до 18.04.2023г., когато е влязла в сила, като необжалвана, присъдата на РС. Срокът, преценен с оглед тежестта на обвинението и развитието на наказателния процес в двете му фази до постановяване на стабилен съдебен акт, не е извън разбирането за разумен.

Обвинението е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.

През цялото време Прокуратурата е поддържала обвинението, като е внесла обвинителен акт, протестирала е оправдателната присъда.

Действително продължителността на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е 8 месеца, т.е. в максимално допустимия по закон срок.

3

Характерът и степента на увреждането се определят от обстоятелствата, при които е протекло наказателното производство, според съдебната практика със задължителен характер (напр. решение № 401 от 21.10.2011г. по гр. д. № 483/2011г. на ВКС, ІV г.о.).

Спрямо ищеца по инициатива на ответника са взети ограничителни мерки – изземване на лични вещи, задържане под стража. Това определя интензитета на наказателното преследване, което обяснимо предизвиква негативни изживявания, от вида на обичайните страх, несигурност, тревога, които са преобладаващите чувства и емоции, връхлитащи човека при подобни случаи.

Разпитаният свидетел доста подробно описва личностната промяна, която е настъпила вследствие на повдигнатото обвинение, като я характеризира с думи като „уплашен и възмутен човек“.

Изследвайки наличието на причинно-следствена зависимост между увреждащото действие и настъпилите вреди, въззивният съд възприема писмената документация, приложена по делото относно заболявания на ищеца. Преценени данните в тяхната взаимовръзка и съпоставени с фактите, извлечени от мед. документация относно началния момент, от който датират оплакванията на ищеца може да се направи извод, че нито едно от двете заболявания, за които се твърди, не е възникнало или по-скоро не е първоначално диагностицирано, във времетраенето на наказателния процес, което да обоснове извод, че именно незаконното обвинение е отключващ фактор за всяко от тях.

При тези данни въззивният съд намира, че действително ищецът е бил подложен на продължително негативно въздействие върху психиката и телесното здраве по причина на незаконното обвинение.

От значение е и обстоятелството, че интензивността на наказателната репресия е поддържана през целия период, като са извършвани процесуални действия, насочени към постигането на осъдителна присъда- задържане под стража, като мярка за неотклонение, внасяне на обвинителен акт и протестиране на оправдателната присъда. В нито един момент Прокуратурата на РБ не е намерила основание да преразгледа ограничителните мерки, наложени по нейна инициатива. По този начин до влизане в сила на присъдата ищецът е преживявал постоянно мисълта за вероятното си осъждане.

Въззивният съд не приема за доказани вреди, изразяващи се в допълнителни негативни емоции вследствие на разрушени семейни връзки, въз основа на свидетелството, за проведен единствен разговор със сестрата на ищеца, в който, при научаване за поредното му задържане ,тя е заявила, че не желае да я занимават повече. За съда остава неизяснен въпросът какви са били взаимоотношенията между брата и сестрата в предходен на задържането момент.

4

Не се събират данни, че ищецът не е могъл да си намери работа и това допълнително го е потискало, както и да е бил обект на критики, нападки или изолация в средата , в която е заживял в гр. Варна.

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или производството прекратено, като по силата на чл. 4 от ЗОДОВ тя (чрез своя процесуален субституент) дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от някое длъжностно лице. Следователно, искът се явява доказан по своето основание. Спорът е относно размера на реално претърпените от ищеца и доказани в процеса вреди.

По силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от съда съобразно с чл.52 от ЗЗД по справедливост. Обхватът и съдържанието на това понятие са изяснени още в раздел ІІ на Постановлението на Пленума на ВС № 4/1968г.

В актуалната практика на ВКС са изработени и утвърдени няколко критерия, въз основа на които съдът определя справедливото обезщетение, а именно продължителността на наказателното преследване, (която в случая е 3 години), тежестта на обвинението с оглед възможното наказание (обвинение по чл.206, ал.3 НК –тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода), други ограничителни мерки (мярка за неотклонение задържане под стража за 8 месеца, изземване на лични вещи).

Неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални, психически изживявания, накърнената чест, достойнство, като при определяне на паричния им еквивалент съдът следва да съобрази и икономическият растеж и стандарта на живот към датата на увреждането. Стандартът на живот в страната като критерий за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е възприет и в решение № 55 от 11.03.2013г. по гр. д. № 1107/2012г. на ВКС, ІV г.о., който критерий е правилно приложен в обжалваното решение.