Решение № 4608 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4608 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110143731 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от П. П. С. иск срещу ....... с правно основание член 26 алинея 1 предложение първо и трето от Закона за задълженията и договорите във връзка с член 143 от Закона за защита на потребителите, член 10а алинея 2 и член 19 алинея 4 от Закона за потребителския кредит, за прогласяване на нищожност на клаузата на член 9 алинея 1 от сключения между страните договор за потребителски кредит номер ...... от 09.01.2025 година, предвиждаща заплащането на допълнителна такса за услуга Динамично плащане в размер на 1303.89 лева. Ищцата твърди, че уговорената такса е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави, представлява неравноправна клауза, която не е индивидуално уговорена, и чрез нея се заобикаля императивната законова забрана за максималния размер на годишния процент на разходите, както и абсолютната забрана за събиране на такси за усвояване и управление на кредита. Ответното дружество оспорва предявения иск, като поддържа, че таксата е уговорена за реално предоставена и доброволно избрана от потребителя допълнителна услуга, която не е била задължително условие за отпускане на кредита, поради което същата не следва да се включва в общия разход по кредита и не нарушава закона или добрите нрави.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното. Между страните е сключен валиден договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е предоставена заемна сума в размер на 1500.00 лева. В член 9 алинея 1 от същия договор е предвидено задължение на кредитополучателя да заплати сумата от 1303.89 лева за услуга Динамично плащане. Съгласно трайната и задължителна практика на Върховния касационен съд, както и юриспруденцията на Съда на Европейския съюз, всяка клауза в договор, сключен с 1 потребител, която не е индивидуално уговорена и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя, е неравноправна и съответно нищожна. Услугата Динамично плащане, макар и формално описана като допълнителна, задължава ищцата да заплати такса, възлизаща на над 85 процента от усвоената главница, без насреща да е налице реална, съразмерна и еквивалентна престация от страна на кредитора. Липсата на еквивалентност на насрещните престации е толкова значителна, че накърнява дълбоко изискванията за справедливост и добросъвестност в гражданския и търговския оборот, което обосновава нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави по смисъла на член 26 алинея 1 предложение трето от Закона за задълженията и договорите. Наред с това, съдът констатира, че посредством въвеждането на процесната такса, кредиторът фактически увеличава общия разход по кредита, без това да се отразява на записаното в договора и преддоговорната информация.

Уговарянето на такса в посочения драстичен размер представлява скрито възнаграждение за предоставянето на финансовия ресурс, като е създава възможност за заобикалене на забраната за надвишаване на законово ограничение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нормата на член 10а алинея 2 от същия закон, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Поради това оспорената клауза се явява нищожна и на основание член 26 алинея 1 предложение първо и второ от Закона за задълженията и договорите, като противоречаща на закона и заобикаляща го. Предвид изложеното, предявеният установителен иск е изцяло основателен и доказан, поради което съдът следва да прогласи нищожността на атакуваната договорна разпоредба поради противоречие на закона, с оглед определената от закона тежест на порока.

При този изход на правния спор и на основание член 78 алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да понесе отговорността за направените от ищцата деловодни разноски. Ищцата е представила доказателства за заплатена държавна такса в размер на 80.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева с включен данък върху добавената стойност. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, тъй като договореният и реално заплатен размер от 480.00 лева е в неговия минимум, като напълно съобразен с фактическата и правна сложност на делото и се доближава до абсолютния минимум, предвиден в Наредба номер 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата общо сумата от 560.00 лева за съдебни и деловодни разноски.

Водим от горното и на основание член 235 от Гражданския процесуален кодекс, съдът РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание член 26 алинея 1 предложение първо от 2

Закона за задълженията и договорите клаузата на член 9 алинея 1 от Договор за потребителски кредит номер ......, сключен на 09.01.2025 година между ......., с ЕИК ......, и П.

П. С., с ЕГН **********, предвиждаща заплащане на допълнителна такса за услуга Динамично плащане в размер на 1303.89 лева.

ОСЪЖДА ......., с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ......., да заплати на П. П. С., с ЕГН **********, сумата от 560.00 лева, представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок с въззивна жалба, считано от получаване на преписа.

Препис за страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3