Решение № 46 от 30.03.2026, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Разград, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20253300500569 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат А.М. К. Н. като особен представител на А. И. И. против Решение № 434/ 16. 06. 2025 г. по гр. д. № 1845/ 2025 г. по описа на Районен съд Разград, с което признава за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 6, т. 9 вр. с т. 8 вр. с чл. 38 от ЗУЕС, че ответника А. И. И. дължи на ищеца Е. С. в сграда с адрес ***, представляван от „Хоум сървиз – професионален домоуправител“ ЕООД сумата 102,00 лв. /сто и два лева/ такса „Домоуправител“ за периода 01.11.2022г. 31.03.2024г., сумата 21,00 лв. /двадесет и един лева/ такса „Текущи разходи“ за периода 01.01.2024г. - 31.03.2024г., сумата 85,00 лв. /осемдесет и пет лева/ вноски за фонд „Ремонт и обновление“ за периода 01.11.2022г. - 31.03.2024г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.04.2024г. до окончателното им изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 329/19.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 662/2024г. по описа на Районен съд – Разград. А. И. И. е осъден да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в сграда с адрес ***, представляван от „Хоум сървиз – професионален домоуправител“ ЕООД сумата 36,00 лв. /тридесет и шест лева/ - Такса „Управление“ за периода 01.04.2024г. до 30.09.2024г., 42,00 лв. /четиридесет и два лева/ - Такса „текущи разходи“ и 30,00 лв. /тридесет лева/ - Вноски Фонд „ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва върху трите суми, считано от 15.10.2024г. до окончателното им изплащане и сторените по исковото производство разноски в размер на 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/, както и разноските, направени в рамките на заповедното производство по ЧГД № 1

662/2024г. по описа на Районен съд – Разград в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/.

По делото е постъпила частна жалба от адвокат А.М. К. Н. срещу постановеното по същото дело Определение № 930/ 18. 09. 2025 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на особения представител.

Въззиваемата страна ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в сграда с адрес ***, представляван от „Хоум сървиз – професионален домоуправител“ ЕООД е депозирал писмен отговор. Заявил е становище, че ответникът по делото е изпълнил изцяло задължението си към етажната собственост, предмет на иска и затова е отпаднал интереса му от по-нататъшно развитие на процеса . По тези съображение не е внесен депозит за определения особен представител на ответника.

Подадена е писмена молба от повереника на въззиваемата страна, че на осн. чл. 233, ал.

2 от ГПК се отказва от предявения иск. Твърди, че липсва правен интерес за поддържане на исковата молба, предвид извършеното от ответника плащане на задължението и счита, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот – апартамент № 12 в ***. Според НА № 183, т. 4, рег. № 3971, дело № 425 от 26. 05. 2004 г. на нотариус Б.К., е придобил правото на собственост върху имота на 26. 05. 2004 г.

Видно от приложените протоколи за проведени общи събрания от 08. 11. 2022 г. , 21. 11.

2023 г. , договори за възлагане на управление от 09. 11. 2022 г., от 27. 11. 2023 г., Етажната собственост с административен адрес: *** е възложила управлението на общите части в жилищната сграда на ищеца „Хоум сървиз – професионален домоуправител“ ЕООД, за което е уговорено възнаграждение в размер на 6 лева месечно на апартамент. На 08.11.2022 г. е проведено Общо събрание на собствениците, на което е взето решение за определяне размера на дължимите такси за поддръжка /4 лв./ и за създаване на Фонд “Ремонт и Обновяване“ и вноските за последния /5 лв./. На 21.11.2023 г. е проведено Общо събрание на собствениците, на което с мнозинство е взето решение за таксата за текущи разходи да бъде увеличена от 5,00 лв. на 7,00 лв., считано от 01.01.2024г., като за необитаемите апартаменти е определена такса като за един обитател.

Въз основа на заявление от 17.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 662/2024 г. е издадена заповед за изпълнение № 329/19.04.2024 г. по чл.410 от ГПК, с която съдът е разпоредил ответникът да заплати на кредитора Етажна собственост с административен адрес: ***, представляван от „Хоум сървиз – професионален домоуправител“ ЕООД сумата 102 лева такса „домоуправител“ за периода 01. 11. 2022 г. до 31. 03. 2024 г., сумата 21 лева такса „Текущи разходи“ за периода 01. 01. 2024 г. до 31. 03. 2024 г. , сумата 85 лева вноски за фонд „Ремонт и обновление“ за периода 01. 11. 2022 г. до 31. 03. 2024 г. Предявен е и осъдителен иск за неплатените суми за периода 01.04.2024 г. до 30.09.2024 г. Заявлението за издаване заповед за изпълнение срещу длъжника е подадено от адв. М. Т. И., упълномощена от М. И. И., законен представител на „Хоум сървиз – професионален домоуправител“ ЕООД и според сключения между тях договор за правна защита и съдействие, на адв. И. е възложено да представлява „Хоум сървиз – професионален домоуправител“ ЕООД пред Районен съд 2

Разград срещу длъжника А.Х.И.. М. И. е представляващ клона на търговеца със седалище и управление в гр. Разград, според извършената от съда служебно справка в търговския регистър, поради което разполага с представителна власт.

Въз основа на тези данни, съдът приема следното:

Съгл. чл. 38, ал. 1 и ал.2 от ЗУЕС, решенията на общото събрание са задължителни както за собствениците, така и за ползвателите или обитателите на сградата в етажна собственост, като същите правни субекти, според чл. 51, ал. 1 от закона дължат разходите за управление и поддържане на общите части, а според чл. 50 и вноски за Фонд Ремонт и обновяване“. В случая професионалният домоуправител, според решението на общото събрание представлява етажните собственици.

Претендираните от ищеца задължения са определени по размер в договорите за възлагане на управление и с решения на Общото събрание на етажните собственици, според приложените протоколи.

След постановяване на обжалваното Решение № 434/ 16. 06. 2025 г. и подаване на въззивната жалба срещу него, вх. № 7314/ 24. 07. 2025 г. от особения представител на ответника, на 06. 08. 2025 г. с подадения писмен отговор от повереника на ищеца същият е заявил, че ответникът е заплатил всичките си задължения към етажната собственост, вкл. и за присъдените с решението разноски. Същото изявление за извършеното плащане се поддържа и в подадената молба за отказ от иска.

Подадената молба за отказ от иска не може да произведе правни последици, тъй като съгл. чл.34, ал. 3 от ГПК за отказ от иска се изисква представителят да е упълномощен с изрично пълномощно за процесуалното действие. Приложеното пълномощно за упълномощаване на адвокат М. Т. И. /л.6/ предоставя общо пълномощие за извършване на процесуални действия по делото, но не и изрична представителна власт. Въпреки указанията, съдържащи се в протокола от проведеното първо съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция, не е представено изрично пълномощно от въззиваемия, поради което съдът следва да се произнесе по същество на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Извършеното от ответника в хода на въззивната проверка плащане на задължението, предмет на предявените искове, е новонастъпил факт, който трябва да бъде взет предвид към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство.

По изложените съображения съставът на въззивния съд прави крайния правен извод, че обжалваното решение следва да се отмени, поради съобразяване на новонастъпил факт с правно значение за основателността на иска – извършено плащане на задължението в хода на процеса и да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни. В частта за разноските, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като ответникът е извършил плащане след завеждане на иска и е станал причина за образуване на съдебното производство срещу него.

Предвид изхода от делото пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 77 от ГПК, въззиваемата страна следва да заплати разноски по делото за възнаграждение на особения представител на въззивника в размер на 200 лева /сега 102,26 евро/, така, както е определено от районния съд с Разпореждане № 2320/ 25. 07. 2025 г., а въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноските по делото пред въззивната инстанция.

Възнаграждение на особения представител на ответника се дължи пред въззивната инстанция, тъй като ищецът е признал факта за извършеното плащане на вземането с 3 подадения писмен отговор на 06. 08. 2025 г., т. е. след изготвяне на въззивната жалба, подадена на 24. 07. 2025 г. Следва да се счита, че е станал причина за образуване на въззивното производство. Неоснователно е искането на особения представител да му бъде определено възнаграждение от още 200 лева или общо в размер на 400 лева. На първо място делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Пред въззивната инстанция са проведени две съдебни заседания в които са събрани доказателства, относно процесуалната легитимация на повереника на въззиваемата страна и устни състезания. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, че на особения представител е станало известно изявлението на въззиваемия за извършеното от ответника плащане на задължението, което сочи на признание на иска, както и че цената на двата иска е общо в размер на 316 лева, поради което е и необосновано високо определяне в този случай на възнаграждение в размер на 400 лева за представителство пред въззивната инстанция.

Подадената от адвокат А.М. К. Н. срещу постановеното по делото Определение № 930/ 18. 09. 2025 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на особения представител е неоснователна и следва да се остави без уважение. Районният съд правилно е съобразил, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност и се е развило само в едно съдебно заседание, поради което предвид защитата на интересите на ответника е неоправдано да понесе по-висока финансова тежест за разноски за особения му представител, отколкото е размера на дълга.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 434/ 16. 06. 2025 г. по гр. д. № 1845/ 2025 г. по описа на Районен съд Разград В ЧАСТТА, в която признава за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 6, т. 9 вр. с т. 8 вр. с чл. 38 от ЗУЕС, че ответника А. И. И. дължи на ищеца ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в сграда с адрес ***, представляван от „Хоум сървиз – професионален домоуправител“ ЕООД сумата 102,00 лв. /сто и два лева/ такса „Домоуправител“ за периода 01.11.2022г. - 31.03.2024г., сумата 21,00 лв. /двадесет и един лева/ такса „Текущи разходи“ за периода 01.01.2024г. - 31.03.2024г., сумата 85,00 лв. /осемдесет и пет лева/ вноски за фонд „Ремонт и обновление“ за периода 01.11.2022г. - 31.03.2024г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.04.2024г. до окончателното им изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 329/19.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 662/2024г. по описа на Районен съд – Разград. А. И. И. е осъден да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в сграда с адрес ***, представляван от „Хоум сървиз – професионален домоуправител“ ЕООД сумата 36,00 лв. /тридесет и шест лева/ - Такса „Управление“ за периода 01.04.2024г. до 30.09.2024г., 42,00 лв. /четиридесет и два лева/ Такса „Текущи разходи“ и 30,00 лв. /тридесет лева/ - Вноски Фонд „ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва върху трите суми, считано от 15.10.2024 г. до окончателното им изплащане и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: