Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14708 от 16.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48540/2022
Вид
Решение № 14708
Подписан
16.12.2022
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139а · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61 и сл. · Наредба за топлоснабдяването
  • чл.61, ал.1 · Наредба за топлоснабдяването
  • чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 14708 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110148540 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ........ против М. Г. П..

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 43, находящ се в гр. ............ Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 823, 52 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 06.06.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 219, 37 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 17.05.2022 г.; с у м а т а 64, 76 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 06.06.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 12, 32 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 17.05.2022 г.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми по ч.гр.д. № 30005/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Г. П..

В проведеното открито съдебно заседание пред СРС ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца ....... изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.

1 чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

На 06.06.2022 г. ........ е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Г. П. за сумата 1 823, 52 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 06.06.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 219, 37 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 17.05.2022 г.; сумата 64, 76 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 06.06.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 12, 32 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 17.05.2022 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 43, находящ се в гр. ............

С разпореждане от 04.07.2022 г. по ч. гр. д. № 30005/2022 г. по описа на СРС, 62 състав съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжниците, като е разпоредил да заплати на заявителя и разноски по делото, от които: 42, 40 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника М. Г. П..

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Със заповед № РД-35-1052 от 01.09.1981 г. на основание чл.100 ЗТСУ в обезщетение на ........ П.а, за която се сочи че има двама членове на семейството и син М., апартамент № 43, находящ се в гр. ...... се предава на сина й М. Г. П. по искане по чл.102 ЗТСУ.

По делото е представен протокол от проведено на 11.09.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: ........, на което те са взели решение да се сключи договор с ......., за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на ........ В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. под № 20 от списъка за ап. 43 – М. Г. П..

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ........ – възложител и ....... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение 2 на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от ........ Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота – за 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО и щранг лира, която е тръбно отоплително тяло без уред за дялово разпределение, като отдадената от нея топлинна енергия се определя по изчислителен път в съответствие с инсталираната й отоплителна мощност. Извършени са отчети на ИРРО на 19.05.2020 г. и 10.05.2021 г., които са подписани от клиент. Топлинната енергия за БГВ е изчислена въз основа на снети отчети на 2 бр. водомери, отчитани в края на отоплителния сезон, съответно на 19.05.2020 г. и 10.05.2021 г.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 1 823, 54 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 878, 07 лв. и сумата за връщане от изравнителни сметки в размер на 54, 53 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период възлиза на сумата 64, 76 лв.

Според заключението на експертизата общият топломер в абонатната станция е преминал метрологични проверки и е годно средство за търговско измерване.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., че за исковия период има платени суми в размер на 31, 44 лв.

Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период възлиза на сумата 64, 76 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед 3 за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая с представената заповед № РД-35-1052 от 01.09.1981 г. на основание чл.100 ЗТСУ апартамент № 43, находящ се в гр. ......, е предоставен в обезщетение на ........ П.а за нуждите на сина й М. Г. П.. Съгласно чл. 95 ЗТСУ (отм.) ред. изм. ДВ, бр.3/11.01.1980 г., недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на общинския народен съвет, при който е създаден Съвет за архитектура и благоустройство. Съгласно чл.100, ал.1 ЗТСУ (отм.) органът по чл. 95 издава допълнителна заповед за конкретните обекти, които се отстъпват като обезщетение, включително за правото на строеж, за тяхната оценка и за приложението на чл. 89, ал. 1, и чл. 90. Нормата на чл.102 ЗТСУ 4

(отм.) предвижда, че правоимащите, обезщетявани с отстъпване на жилище или друг обект, могат да поискат съответните обекти да се дадат направо на определени от тях членове на семейството им или на други роднини по права линия до първа степен, които отговарят на условията по законните разпоредби за придобиване на имота. Исканията за това се правят с нотариално заверено заявление. По силата на чл.103, ал.1 ЗТСУ (отм.) правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95, при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, освен ако за плащането е даден срок съгласно с действащите разпоредби по кредитиране на жилищното строителство.

Когато със заповедта по чл. 100 ЗТСУ е отстъпен в обезщетение жилище за нуждите на семейството на низходящ на отчуждения собственик, правото на собственост върху имота възниква направо в полза на низходящия /в посочения смисъл – решение № 519 от 7.12.2003 г. по гр. д. № 51/2003 г. на ВКС, I ГО; решение 314/21.12.2012 г. по гр. д. № 394/2012 г. на ВКС, II ГО, решение 339/22.04.2009 г. по гр. д. № 311/2008 г. на ВКС, III ГО, решение 548/25.07.1990 г. по гр. д. 422/90 г. на ВС, I ГО и др./

По изложените съображения от представената заповед по чл.100 ЗТСУ (отм.) се установява правото на собственост на ответника М. Г. П.. С оглед липсата на данни заповедта да е обжалвана се налага извод, че същата е влязла в сила. От качеството на ответника на собственик на процесния имот за исковия период произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди.