Решение № 3788 от 14.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3788 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Гражданско дело № 20253110109456 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по молба, подадена от А. Б. Б.

(молител) лично и в качеството на майка и законен представител на Г. С. П., родена на 14.06.2016 г. /пострадало лице/ срещу С. И. П. – фактически съжител на молителя и баща на пострадалото лице.

В молбата се излага, че са извършени следните актове на домашно насилие в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН:

На 29.06.2025 г., около 11:25 ч. в гр. ***, ответникът, в присъствието на детето Г., минал зад седналата на легло в една от стаите молителка и я блъснал силно в гърба с кутия цигари, като ръбът на кутията се забил в гърба й и направил дупка на блузата и й причинил зачервяване на кожата на гърба й.

На 13.07.2025г., около 22:00 ч., молителката закарала дъщерята на страните Д. до нейна приятелка, откъдето ответникът взел Д. с лек автомобил, пред Д. викал по адрес на А. „Ма, ей, курво, ще те убия“ и заедно с Д. в автомобила тръгнал да търси молителката, като я настигнал пред блока на семейното жилище, където в своя автомобил била 1 молителката заедно с детето Г., започнал да крещи „Къде беше, ма“, крещейки, питал Г. къде са били и детето притеснено отговорило, че са закарали Д. при нейна приятелка, след което Д. слязла от автомобила на ответника и той, форсирайки колата, си тръгнал.

На 20.07.2025г., около 23:00 ч., в гр. ***в присъствието на детето Г., ответникът и молителката били на терасата, като при преминаване на ответника покрай молителката, той отворил рязко вратата на комарника и ударил молителката силно в носа, като ударът довел до кръвотечение от носа на молителката.

На 22.07.2025г., около 23:00 ч., в гр. ***, след скандал в присъствието на Г., ответникът поставил ултиматум на молителката да се изнесе заедно двете деца /Д. и Г./ от жилището и крещял в лицето на Г. „Само да ти кажа, че майка ти е курва и се е ебала с турчин в ***. Мои приятели са я следили и имам доказателства. Виждаш ли каква е майка ти?“.

Ответникът е депозирал отговор на молбата за защита, с който оспорва да е извършвал актове на насилие. По отношение на твърдяната на 29.06.2025 г. случка сочи, че не се е осъществила такава случка, а ако молителката е имала нараняване, то не е имало умисъл за такъв акт. За случаите на 13.07.2025г., 20.07.2025г и 22.07.2025г. се сочи, че молителката е добавила неверни твърдения, за да създаде привидна ситуация на домашно насилие.

Счита, че молбата е подадена с цел да бъде принуден да напусне общо обитаваното жилище и да се уязви емоционалната му връзка с детето Г..

В открито съдебно заседание процесуалният представител на молителката моли да бъде уважена подадената молба за защита от домашно насилие. Моли да бъдат постановени мерки за защита така, както са поискани с първоначалната молба. Претендира присъждането на сторените разноски.

Процесуалният представител на ответника моли да бъде отхвърлена молбата за защита като неоснователна. Претендира присъждането на сторените разноски. Намира, че не са събрани доказателства, от които може да бъде направен извод, че е извършен акт на насилие по отношение на молителката. Посочва, че детето Д. е отказало да свидетелства поради това, че върху нея е оказван психологически натиск от майка й с цел да бъдат дадени показания срещу ответника (неин баща). От приложените записи по делото счита, че се опровергават наведените от молителката твърдения за извършени 2 актове на домашно насилие. Поддържа, че мотив за конфликта между страните е жилището, собственост на ответника. Към момента посочва, че голямата дъщеря живее при баща си. В писмени бележки доразвива доводите си.

Позовава се на събраните свидетелски показания, от които намира, че не се установяват актове на домашно насилие. В допълнение посочва, че с акт на ВРП е установено, че липсват данни за извършено престъпление от ответника срещу молителката.

Моли за решение, с което да бъде отхвърлена молбата за защита.

Ответникът заявява, че през 2023 г. се разделили с молителката. Тази раздяла била четвърта поред между тях. Впоследствие тя се свързала с него и му казала, че детето страда за него и имала намерение да си купи жилище в гр.

Варна. Съгласил се да дойдат в дома му и полагал грижи за тях. Посочва, че никога не е извършвал акт на домашно насилие към нея, още повече да е извършил това пред малкото му дете. Излага, че спрямо него е осъществявано насилие, като е бил замерян с купи и чаши. Споделя, че е полагал грижи и я придружавал до спешен кабинет във връзка с влошеното й здравословно състояние.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приложените справки НБДН се установява, че от съвместното им съжителство са родени две деца – Д. П. и Г. П. (от чието име също е подадена молба за защита чрез нейната майка в качеството й на законен представител).

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В нея молителката, под страх от наказателна отговорност, е декларирала, че са извършени следните актове на домашно насилие, които попадат в срока по чл.

10, ал. 1 ЗЗДН:

На 29.06.2025 г. — приблизително в 11:25 часа, в семейното им жилище, в присъствието на децата им Д. и Г., С. направил скандал. С. минал зад нея, за да си вземе кутия с цигари, оставена на леглото и тръгвайки към коридора, я блъснал силно в гърба с кутията, в резултат на което направил дупка на дрехата й, а по кожата получила силно зачервяване.

Разплакала се от болка, като същият отричал пред децата да го е направил умишлено.

На 13.07.2025 г., към 22:00 часа, голямата им дъщеря – Д., я помолила да я закара до нейната приятелка Стела, за да си вземе някои неща. В колата били тя, Д. и детето Г.. Блокът на приятелката й се намира в близост до блока, в който С. има собствен подземен гараж - на адрес ***Д. слязла от 3 колата и казала, че ще звънне на баща й, ако е наблизо, тъй като по това време той не си бил вкъщи, за да я закара после до дома й. Тя му е звъннала, но е нямал обхват и тогава го потърсила по Вайбър. Когато той отворил вратата на гаража, започнал да се оглежда за нея и да вика по неин адрес, крещейки „Ма, ей курво. Ще те убия.“ и излязъл навън да я търси. На паркинга пред блока, в който живеят, я настигнал и спрял непосредствено до нейната кола, а след това й казал да си отвори прозореца и започнал да й крещи „Къде беше, ма?". Обърнал се към малката дъщеря Г. и крещейки я попитал къде са ходили. Детето, притеснено от това, че го вижда много ядосан, му казало, че са отишли да закарат кака й при Стела. През това време Д. слязла от джипа, а той тръгнал, форисирайки колата си. И трите били много разстроени и уплашени от случилото се.

На 20.07.2025 г., около 23:00 часа, след скандал с много обиди, в присъствието на Д. и Г., в семейното им жилище излязла на терасата, за да простре изпраната й работна униформа за следващия ден. С. бил там.

Решил да влезе в апартамента, въпреки че терасата е тясна и минавайки покрай нея, отворил рязко вратата на комарника, с която силно я ударил в областта на носа. От носа й потекла кръв, при което С. казал, че се преструва и че нищо й няма. И трите били много разтроени и уплашени от случилото се.

На 22.07.2025 г., около 23:00 часа, след скандал, в присъствието на Д. и Г., в семейното им жилище на гореописания адрес, С. поставил ултиматум да се изнесе заедно с децата от дома им, като, видимо ядосан, започнал да крещи в лицето на малката им дъщеря Г.: „Само да ти кажа, че майка ти е курва и се е ебала с турчин в ***. Мои приятели са я следили и имам доказателства. Виждаш ли я каква е майка ти?". И трите били много разстроени и уплашени от случилото се.

От приложения по делото доклад, изготвен от ДСП – Варна, се установява, че малолетното дете Г. П. споделило, че между майка й и баща й често възникват конфликти, на които то става свидетел. Посочва, че това се случвало почти всяка вечер, докато живеели в едно домакинство. Сочи, че преди известно време, когато по – голямата й сестра поискала пари от баща им, между родителите възникнал спор, като се стигнало до физическо насилие от бащата към майката. Описва и друг случай, когато била в хола, чула шум от блъскането на комарника, докато родителите й били на терасата. Детето видяло, че от носа на майка й тече кръв, като баща й отрекъл и казал, че сама си причинила това увреждане. Споделя още, че баща й й липсва. Когато го чува по телефона, понякога изпитва неприятни емоции, защото той обижда майка й.

От заключението на доклада се установява, че детето Г. П. изпитва значителни трудности в адаптацията към новата семейна ситуация и произтичащите от нея промени. Емоционално привързнаа е към двамата родители и има потребност от контакт с всеки от тях. Преживява болезнено раздялата им. Констатирано е, че детето многократно е ставало свидетел на домашно насилие между родителите. В резултат на това детето изпитва силни 4 негативни емоции, а преобладаващият емоционален фон е тъжен и печален.

От показанията на свидетеля *** се установява, че познава страните от дълго време. В последно време между тях започнали конфликти, като А. няколкократно напускала ответника С.. Свидетелят заявява, че лично не е присъствал на конфронтации между страните. Веднъж С. му се обадил и му съобщил, че го извели с полиция от дома му. Тогава свидетелят се обадил на молителката, за да я попита какво се случва. Отговорила му, че това не го касае и да не се меси. Заплашила го, че ако я търси, ще подаде молба и срещу него за психически тормоз.

От показанията на***се установява, че познава страните и знае, че са влошени отношенията им. Спомня си, че миналата година С. бил изведен от апартамента. Лично не е ставала свидетел на конфликти между страните.

От показанията на В*** се установява, че познава страните, както и знае, че са разделени от известно време. Посочва, че няколкократно А. е живяла в апартамента й. През юни 2024 г. също прекарала няколко месеца в дома на свидетеля. Тогава си спомня, че С. се обадил по телефона и я помолил да слезе. След като А. се върнала, й споделила, че я е заплашвал. Била разстроена от случилото се. Малкото дете – Г., също й споделило за случай, в който баща й се ядосал и счупил рутер в дома им. От детето Д. научила за случай, в който помолила майка си да отидат до нейна приятелка, като всъщност поводът не бил това, а детето искало да провери дали баща й е сам, или е с някого в гаража му. Знае от А. и от Д., че тогава възникнал скандал между С. и А. за това, че са отишли на място в гаража му. Лично С. при телефонни разговори със свидетеля заявявал, че ще смачка А. и ще я унищожи.

Съдът кредитира събраните свидетелски показания, като ги намира за последователни, логични и кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашното насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Молбата за защита е подадена от активно легитимирано лице. По делото се установи, че страните по делото имат родени от съвместното им съжителство две деца. В чл. 3, т. 3 ЗЗДН е регламентирано, че защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, от което има дете.

5

В молбата, подадена на 29.07.2025 г., е поискана защита за актове на домашно насилие, извършени на 29.06.2025 г.; 13.07.2025 г.; 20.07.2025 г. и 22.07.2025 г. Следователно същата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е допустима.