Решение № 4986 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4986 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Йоана Ст. Адова Въззивно гражданско дело № 20261100507184 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 3557/23.06.2026 г. по изпълнително дело № 20269200400241 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, подадена от длъжника „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. М.К., срещу Постановление за разноски № 2472/11.06.2026 г., с което е отказано редуцирането на адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя в размер на 240 евро за процесуално представителство, както и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че постановеният акт е неправилен и незаконосъобразен.

Счита, че определеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и не съответства на законоустановения размер, тъй като изпълнителното дело не се отличава с фактическа или с правна сложност. Излага съображения, че в настоящия случай освен сезиране на съдебният изпълнител за образуване на изпълнително производство, в което бланкетно е посочен начинът на изпълнение, по делото не са извършвани от името и за сметка на взискателя действия, които да бъдат подведени под хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /Наредбата/. В допълнение сочи, че подаването на отговор на възражението се явява ирелевантно за дължимостта на възнаграждението по чл.

10, т. 2 от Наредбата. Твърди също, че взискателят не е представил списък по чл. 80 от ГПК, поради което адвокатското възнаграждение не следва да се присъжда. Поддържа, че доколкото собственик на дружеството длъжник е Столична община, то това е „сигурен платец“, поради което с факта на сезиране на съдебния изпълнител за образуване на производството се изчерпва процесуалната дейност на упълномощения представител на взискателя. Акцентира върху обстоятелството, че дължимите суми са заплатени изцяло доброволно в срока за доброволно изпълнение, за което са налице доказателства по кориците на изпълнителното дело, поради което не са били необходими последващи действия от страна на взискателя. Сочи, че в конкретния случай освен първоначалната молба по чл. 426 от ГПК процесуалният представител на взискателя не е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания по изпълнителния лист. С оглед изложените съображения намира, че възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата не следва да се възложи в тежест на длъжника, а е дължимо само възнаграждение за образуването на изпълнителното дело в по-нисък от предвидения в чл. 10, ал. 1 от размер. С частната жалба се оспорва и отказа на съдебния изпълнител да намали размера на приетата 1 за събиране пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Релевират се доводи, че върху разноските, сторени за адвокатски хонорар, не се начислява и събира горепосочената такса.

Моли съда да отмени обжалваното постановление, да намали разноските за адвокатския хонорар от 240 евро на 101,28 евро, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Депозирани са писмени възражения от взискателя „ЕС 314“ ЕАД, чрез адв. П.Ц.-Н., в които е изложено становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва, че претендираното възнаграждение не е прекомерно, защото е в по-нисък размер от законовия, предвиден в правилата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2, ведно с начисляването на данък добавена стойност на основание § 2а от Наредбата. Застъпва тезата, че статутът на длъжника на“сигурен платец“ не обуславя освобождаването му от отговорност за разноски, тъй като не е изпълнил доброволно задължението си преди да се образува изпълнителното дело. Що се касае до пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ намира таксата за дължима, доколкото включва и разноските като част от материалния интерес. Намира доводът за липса на представен списък за несъстоятелен, понеже претенцията за разноски е сторена с молбата за образуване на делото пред съдебния изпълнител, а наред с това е приложен и договор за правна помощ. В заключение, моли съда да остави без уважение частната жалба.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Отбелязва, че бездействието на длъжника да плати преди образуване на изпълнителното дело се намира в пряка причинна връзка с направените от взискателя разноски. Аргументира становище относно непрекомерност на адвокатското възнаграждение. Относно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ отбелязва, че понятието „материален интерес“ по чл. 83, т. 1 ЗЧСИ, въз основа на който се събират пропорционалните такси, включва и присъдените разноски като предмет на принудително изпълнение. Солидализира се с тезата, изтъкната от взискателя, относно неоснователността на възражението за липса на приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата основателна:

Производството по изпълнително дело № 20269200400241 по описа на ЧСИ Й.М., рег.

№ 920 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „ЕС 314“ ЕАД, чрез адв. П.Ц.-Н. въз основа на изпълнителен лист № 5260/28.06.2025 г., издаден по гр.д. № 18819/2023 г. по описа на Софийски районен съд,54-ти състав във връзка с гр. д. № 11190/2024 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Б въззивен състав. Доколкото не се установява задължението по изпълнителния лист да е платено от длъжника преди датата на образуване на изпълнителното дело, то последният е дал повод за завеждане на изпълнителното дело, съответно за извършване на изпълнителните действия и понася разноските и таксите по изпълнението до определения от закона размер.

С молбата е поискано събирането на сторените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 евро, като е направено искане за налагането на запори върху банковите сметки на длъжника. Съдебният изпълнител е овластен с правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Към молбата е представено пълномощно от взискателя в полза на адв. П.Ц.-Н., договор за правна защита и съдействие от 11.05.2026 г., фактура № 0000000023/11.05.2026 г. с получател „ЕС 314“ ЕАД и доставчик П.Ц.-Н. за сумата от 240 евро за адвокатски услуги, образуване и водене на изпълнително дело по ИЛ № 5260/28.06.2025 г., както и преводно нареждане в полза на П.Ц.-Н. за сумата от 480 евро.

По делото е представена покана за доброволно изпълнение с изх. № 2379/05.06.2026 г., съдържаща информация, че задължението за адвокатски хонорар възлиза на 240 евро, както и 116,21 евро такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 05.06.2026 г. като на същата дата той, в срока за доброволно изпълнение, превел по банковата сметка на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/ сумата от 765,24 евро, служеща за пълно погасяване на вземанията. Изготвено и връчено е запорно съобщение с 2 изх. № 2380/05.06.2026 г., с което съдебният изпълнител е наложил запор върху всички сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД, а с последващо съобщение с изх. № 2400/08.06.2026 г. е наредено на банковата институция да вдигне незабавно наложения запор.

Задълженото лице депозирало възражение с вх. № 3167/08.06.2026 г., с което навело съображения за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение и изчислените пропорционални такси. Взискателят изготвил становище с вх. № 3281/11.06.2026 г. с изложени аргументи за неоснователността на възражението за прекомерност на разноските.

С процесното Постановление за разноски № 2472/11.06.2026 г. съдебният изпълнител е отказал да редуцира адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя, както и на таксите по чл. 79 от ЗЧСИ.

Анализът на така гореописаното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. Настоящият съдебен състав приема, че с оглед надлежното упълномощаване на адв. П.Ц.-Н. за процесуално представителство в изпълнителното производство, уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение се установява от представения платежен документ, в който като основание е посочено, че сумата се отнася за осъществено процесуално представителство по изпълнителното дело, като е посочен и изпълнителният лист, въз основа на който последното е образувано.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението. Оспорването на размера им не препятства длъжника от възможността да изпълни задължението си (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Въпросът за разноските като правна уредба се съдържа в част І на ГПК „Общи правила”, относима, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски по изпълнението, в т.ч. за заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 79 от ГПК, заради което те се събират със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Изключенията от принципа касаят случаите, когато изпълнителното дело се прекратява съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В разглеждания случай по делото няма данни процесните изпълняеми права да са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство.

Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. За целта е необходимо да се извърши преценка на критериите по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. В този смисъл ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 определя при преценката на основателността на възражението съдът да съобрази фактическата и правната сложност на спора и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната. Видно от приложеното копие на изпълнително дело № 20269200400241 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ не се установява фактическа или правна сложност на производството, тъй като предмет на принудително събиране е парично вземане по един изпълнителен титул срещу едно юридическо лице, т.е. не са налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, не са прилагани и различни изпълнителни способи. Основното процесуално действие, извършено от представителя на взискателя се изразява в подаването на молба за образуване на изпълнителното производство, съдържаща способа за принудително изпълнение - запор на банковите сметки на длъжника. Търсещият защита на материалния си интерес е овластил ЧСИ с правата по чл. 18 от ЗЧСИ, да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. Обстоятелството, че са упоменати и други действия, които съдебния изпълнител да извърши /по проучване на имуществото на длъжника/, не повишава нито правната и фактическа сложност на делото, нито обема 3 процесуални усилия, извършени от пълномощника на взискателя по изпълнителното дело.

Следва да се отбележи, че в конкретния случай дължимите по изпълнителното дело суми, включително приетите за събиране в изпълнителното производство такси и разноски, са платени в срока за доброволно изпълнение, като липсват доказателства събирането на сумата да е резултат от поискания от взискателя изпълнителен способ. Дори да се приеме противното, принудителното събиране на сумите преди изтичане на посочения в поканата за доброволно изпълнение срок би лишило длъжника от възможност да изпълни в срока за доброволно изпълнение, а не би могло да обуславя и дължимост на адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията. В заключение, правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на избрания способ за изпълнение, условие за редовност на молбата на взискателя по чл. 426, ал. 2 от ГПК /т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 год., ОСГТК/. Доколкото след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга, за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на делото не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от определеното за образуването на изпълнителното дело.