Решение № 2675 от 22.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2675 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110150523 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Г. М. срещу (община) по предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1545.78 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, следствие от ухапването на бездомно куче. В исковата молба се твърди, че на 17.05.2022г., по време на обедната й почивка, в района на (парк), била съборена и нахапана от бездомно куче. Ищцата отишла в болница, била й поставена превръзка и ваксина.

Ответната страна (община), в срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал.1 ГПК, оспорва изцяло предявения иск. Оспорва да се е случил такъв инцидент. Подържа, че липсват доказателства инцидентът да е настъпил в района, в който твърди ищцата. Твърди липса на причинна връзка, оспорва настъпване на инцидента и получените увреждания.

Поддържа, че част от представените бележки за направени разходи нямат никаква връзка с настъпилия инцидент.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена цялата медицинска документация, издадена във връзка с твърдения от ищцата инцидент: лист за преглед, амбулаторен лист, болничен лист.

Представени са фискални бонове, фактура и други документи, удостоверяващи извършени от ищцата плащания.

По делото е изслушана и приета СМЕ, неоспорена от страните, която съдът изцяло 1 кредитира като обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че ищцата е получила следните увреждания: две рани на лявата подбедрица, близко разположени една над друга, както следва: една разкъсно – контузна рана, по – голяма по площ, разположена по – горе по задно – вътрешната повърхност на подбедрицата и една разкъсно – контузна рана, по – малка по площ, разположена по – долу по задно – вътрешната повърхност на подбедрицата. Установява се, че увреждането може да бъде причинено от зъбите на куче.

Увреждането е причинило на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за период по – малък от 30 дни. На ищцата е проведено амбулаторно лечение /ТАП, превръзка, антибиотик Зинат/, както и рехабилитационно лечение /масажи/, препоръчани от лекуващия лекар.

Разпитан свидетелят Д. С. твърди, че е присъствала на инцидента. Случило се на 17.05.2022г. на входа на (парк). Влизайки в парка, видяла, че куче нападнало М. в гръб. На панталона, на крака й, имало кръв. Кучето било черно, средно голямо, без каишка и нашийник. Виждала е кучето в този район и друг път, тъй като се разхожда там почти на всяка обедна почивка. След нападението отишли в Правителствена болница, от където ги препратили към УМБАЛ „болница”, а последствие и в „болница”, където бил превързан кракът на ищцата и била поставена ваксина. На М. била препоръчана рехабилитация и ищцата била в болнични почти един месец.

Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи правоотношение по възлагане на работа и противоправно поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод изпълнението на възложена работа, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите.

Съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска, а именно: СО има задължението да осъществява контрол над безстопанствените кучета. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ общините са длъжни да осъществяват надзор и грижи за безстопанствените кучета, като им поставят нашийник с идентификационен номер и ушна маркировка, вписване в нарочен регистър и издаване на ветеринарномедицински паспорт, както и да вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата спрямо хората.

Съгласно чл. 41 от ЗЗЖ безстопанствените се животни се настаняват в приюти, което отново е задължение на общината.

От показанията на разпитания по делото свидетел, се установява, че кучето е безстопанствено, било е без нашийник, а св. С. твърди, че и друг път е виждала същото куче на това място.

Независимо от дейността на общинското предприятие ОП Ек., това не освобождава (община) от задължението й съгласно цитираните нормативни актове по – горе, по 2 отношение на всички безстопанствени животни.

Ето защо, съдът намира, че по делото е доказано по безспорен начин, че ответникът не е изпълнил задълженията си.

По делото се доказаха и настъпилите за ищеца вреди в следствие на противоправното виновно поведение на служители на ответника, изразяващи се в бездействие при изпълнение на техни задължения.

От представените по делото медицински документи и приетата и неоспорена СМЕ се установява, че ищецът има две рани от ухапване от куче на лявата подбедрица.

По безспорен начин се установява и механизмът и причинно – следствената връзка.

Видно от показанията на св. С., ищцата е била ухапана от куче докато е вървяла в (парк).

От приетата по делото СМЕ се установяват и настъпилите вреди и причинно – следствената връзка.

Вината се предполага до доказване на противното, а ответникът по делото не обори установената в закона презумпция.

Предмет на настоящия спор са единствено претърпените от ищцата имуществени вреди. За установяването им ищецът е представил фискални бонове, фактура и други документи.

Видно от приетата по делото СМЕ, на ищцата е проведено амбулаторно лечение /ТАП, превръзка, антибиотик Зинат/, както и рехабилитационно лечение /масажи/, препоръчани от лекуващия лекар – л. 15 и л. 19 от делото.

Ето защо, съдът намира за доказана причинно – следствената връзка между инцидента и настъпилите имуществени вреди само по отношение на следните суми: 50 лв. за масажи, за които е приложен фискален бон от 18.06.2022г. – л. 21 от делото, 3.72 лв. за компрес /2 бр. по 1.86 лв./ - л. 22 от делото, 730 лв. за лимфен дренаж и др., за които е представена фактура и фискален бон от 07.06.2022г. – л. 25 от делото и 3.99 лв. за стерилни компреси – фискален бон от 18.05.2022г. – л. 24 от делото.

По отношение на приетите като доказателства по настоящето дело фискален бон на л. 22 от делото за сумата от 45.60 лв. /с изключение на сумата от 3.72 лв. за компрес/, фискален бон за 193.65 лв. /л. 23/, фискален бон за витамин С ампули за сумата от 14.74 лв./ л. 24/, фискален бон от 26.05.2022г. за сумата от 440.40 лв. /л. 26/, както и фискален бон от 19.05.2022г. /л. 27/ за сумата от 67.80 лв., липсват доказателства, че тези разходи са извършени в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент. Не са събрани доказателства същите да са били предписани от лекуващ лекар. От приетата по делото СМЕ също не се установява причинната връзка.

Нещо повече, с доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че направените разходи за лечение /приложените към исковата молба разходооправдателни документи/ са в пряка причинна връзка с твърдяното ухапване от куче.

Въпреки това ищцата не е ангажирала други доказателства в тази връзка.

3

Ето защо, съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен за общата сума от 787.71 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер общо на 490.14 лв., съразмерно на уважената част на исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по настоящето дело разноски в размер на 49.04 лв., съразмерно на отхвърлената част на исковете.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА (община), (град), (адрес) да заплати на Т. Г. М., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 787.71 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, следствие от ухапване от бездомно куче на 17.05.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част от 787.71 лв. до пълния предявен размер от 1545.76 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА (община), (град), (адрес) да заплати Т. Г. М., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 490.14 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част на исковете.

ОСЪЖДА Т. Г. М., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на (община), (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 49.04 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4