Решение № 71 от 09.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Пловдив, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000841 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260324 от 09.07.2021 година, постановено по т. дело № 609/2019 година по описа на О.С. - П., е осъдено Д. „О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, ****, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица BG/**/************, валидна до 16.06.18г., на л.а. „Р.**“ с рег.№ ** **** **, да заплати на М. СТ. СТ., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, адв.Р.М., в качеството й на увредено лице, по сметка BG ** **** **** **** **** ** при Ц. АД, сумата от 50000 лева, ведно със законната лихва върху нея от 29.11.2018г. до окончателното плащане, като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла и търпи вследствие смъртта на брат си Г.С.С., ЕГН **********, загинал при ПТП от 16.08.2017г., състояло се на републикански път ***-****, между с.Л. и с.Н., докато пътувал като пътник на задна дясна седалка в л.а. „Р.**“ с рег.№ ** **** **, управляван от 1

Р.С.С., който е признат за виновен с влязла в сила на 16.10.18 г. присъда по НОХД №1280/2018г. на ПОС.

Осъдено е Д. „О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на П.О.С., сумата от 2000 лева държавна такса.

Осъдено е Д. „О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, да заплати на адвокат Р.И. М., с личен номер **********, с адрес на упражняване на дейността ****, сумата от 203 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея в производството по т.д.

№609/19г. на ПОС безплатно процесуално представителство на ищцата М.

СТ. СТ..

С решение № 260372 от 15.09.2021 година, постановено по делото, първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива досежно размера на присъденото по реда на чл. 38 ал.

2 от ГПК адвокатско възнаграждение на адвокат Р.М., като вместо 203 лева е посочено, че същото е в размер на 2030 лева.

Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло с въззивна жалба от ответника „Д. – О.З.“ ЕАД. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа се, че въз основа на събраните доказателства не може да се направи извод за наличие на предвидените в ТР № 1/21.06.2018 година на ОСНГТК на ВКС предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата в качеството й на сестра на починалия при ПТП неин брат. Според жалбоподателя със събраните доказателства не се установявали конкретни житейски обстоятелства, обуславящи по-голяма близост и морални вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за връзката между сестра и брат. При условията на евентуалност се поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен с оглед принципа на справедливост и съдебната и застрахователна практика. Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново по същество, с което да се отхвърли предявеният иск, като се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищцата М. СТ.

2

СТ. чрез процесуалния й представител адвокат Р.М.. Становището е за неоснователност на въззивната жалба, като се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение с дължимия ДДС за въззивната инстанция на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Поддържа се, че със събраните по делото доказателства свидетелски показания, е установена материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение на неимуществени вреди, а именно наличие на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия й брат и свързаните с неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдат обезщетени. Посочено е, че от значение е и обстоятелството, че ищцата е присъствала на катастрофата и е станала свидетел на смъртта на своя брат, като изживеният ужас от това щял да я преследва до края на живота й. Изразено е становище, че съдът правилно е определил и размера на дължимото обезщетение съобразно конкретните обективно съществуващи факти и съдебната практика, както и социалноикономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, а именно от ответника в първоинстанционното производство срещу осъдителното решение. При подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК срок.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по 3 въведените с въззивната жалба оплаквания, подробно посочени по-горе.

Починалият на 17.08.2017 година в резултат на ПТП от 16.08.2017 година Г.С.С. е брат на ищцата М. СТ. СТ. / удостоверение за родствени връзки на стр. 22 от първоинстанционното дело/. Те двамата имат още трима братя – Р. и П. С. С., както и К. С. С., който е починал на 29.04.2015 година.

М.С. и Г. С. са най-малките от петте деца в семейството, родени съответно на 10.08.1999 година и на 03.01.2002 година.

Обстоятелствата, свързани с изключителната вина на Р.С.С. / също брат на ищцата/ – водач на автомобила, причинил ПТП на 16.08.2017 година, при което е загинал

Г.С.С., както и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество за автомобила, с който е причинено ПТП – лек автомобил марка Р.** с рег. № ** **** **, по застрахователна полица BG/**/************ със срок на валидност до 16.06.2018 година, са безспорни между страните по делото, установени са с представените към исковата молба писмени доказателства и са извън предмета на произнасяне в настоящото производство, очертан с въззивната жалба.

Ищцата е предявила пред ответника застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Г. С., заведена при ответника под номер **-****/29.11.2018 година. Безспорно е между страните, че застрахователят е отказал да заплати на ищцата обезщетение по тази преписка. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 498 ал. 3 от КЗ предявеният иск пред съда е допустим.

Основният спорен въпрос между страните, очертан с въззивната жалба, е дали въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че ищцата в качеството си на сестра на починалия Г. С. е сред кръга лица, които са материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от неговата смърт.

В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. дело № 609/2019 година по описа на ОС - П. се твърди, че М. и Г. С. са били в изключително близки отношения, живеели са в едно домакинство, споделяли са една обща стая, като заедно с родителите си били сплотено и задружно семейство. Поради малката възрастова разлика между тях, те 4 изградили силна емоционална връзка един с друг, обичали се и се подкрепяли. Още от раждането на Г. ищцата била силно привързана към него, като впоследствие с порастването им емоционалната връзка помежду им все повече се задълбочавала. М. като по-голяма сестра помагала на Г. във всичко, а той от своя страна безрезервно разчитал на нея. Двете деца споделяли всичко помежду си, имали общи приятели, излизали заедно, забавлявали се, помежду им съществувала дълбока обич и уважение. Към момента на ПТП Г. С. бил само на 15 години, смъртта му била неочаквана, той загинал по трагичен начин. Двамата били заедно по време на ПТП, ищцата видяла брат си Г. в безпомощно състояние след удара, което допълнително дълбоко я травмирало. Разбирайки за смъртта на брат си, ищцата отказала да повярва, че той е мъртъв, мъката й била неописуема. Със смъртта на брат си ищцата загубила част от семейството си, най-близкия си човек, усещала празнота, която никой не можел да запълни. В резултат на смъртта на брат си ищцата изпаднала в тежко емоционално състояние, непрекъснато плачела, нямала апетит, не можела да спи, изпитвала чувство на страх и безпокойство. И до момента тя не можела да преодолее мъката от преживяната трагедия, ритъмът й на живот бил подчинен изцяло на нейната скръб и тя без съмнение щяла да изпитва болка и скръб до края на дните си, психиката й била белязана завинаги с травмата от загубата на любимия й брат.

С писмения отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на претенцията на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди, тъй като тя не е от кръга на лицата, имащи право на такова, очертан с Постановление №4/1961 година на Пленума на ВС и Постановление 5/69 на ВС , а изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства сочат на обичайните, нормални взаимоотношения между брат и сестра и не дават основание да се приеме наличие на изключението съгласно ТР 1/2016 година от 21.06.2018 година на ОСНГТК на ВКС, даващо основание за присъждане на обезщетение.

Поддържаното пред първата инстанция от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Г. С., изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, е прието за неоснователно от първоинстанционния съд въз основа на изслушаните експертизи по делото. Същото не е въведено с въззивната жалба като предмет на въззивното производство и съдът не дължи произнасяне по него.

5

За установяване на изложените в исковата молба обстоятелства, свързани с отношенията между ищцата и починалия й брат Г. С., по делото пред първата инстанция са изслушани две свидетелки – А.Д. и Н.Д., съответно майка и леля на ищцата. От техните показанията се установява, че ищцата и нейният брат Г. са израснали заедно, заедно са ходили на детска градина и училище, били неразделни, търсели се непрекъснато, имали обща стая в жилището на родителите си до смъртта на Г., родителите им полагали грижи за тях, били добро семейство, изпращали ги на училище. Ищцата и брат й Г. си помагали с пари, с домашните, делели си залъка, не можели един без друг, били много привързани, обичали се и се уважавали. Те се разбирали и с другите си братя, всички членове на семейството били в много добри отношения помежду си, но М. била много по-близка с Г., с когото били като близнаци.Те били най-малките деца в семейството и израснали заедно. По време на ПТП М. също била в автомобила, като споделяла със свидетелките, че е държала брат си в ръцете си след ПТП, докато му изтичала кръвта.След смъртта на брат си М. била в траур, сънувала кошмари нощем, събуждала се и започвала да плаче, не можела да забрави брат си и не била весела както преди, била мълчалива, без енергия и жизненост, често говорела за него, ходела всяка седмица на гроба му и казвала, че няма да го забрави никога.

Майката на ищцата спяла в нейната стая, не смеела да я остави сама заради кошмарите и чувството й за страх и уплаха и до момента, две години след ПТП.

По делото в качеството на свидетел по искане на ищцата е изслушана и А.Х., която също е била в автомобила по време на ПТП заедно с ищцата и нейния брат Г., с другия брат на ищцата Р., който е управлявал автомобила, както и със своя брат М. Г.. Свидетелката депозира показания за поведението и преживяванията на ищцата непосредствено след ПТП. Тя заявява, че след преобръщането на автомобила ищцата, свидетелката и брата на свидетелката са били в съзнание, излезли през прозорците на колата. Ищцата била в шок, започнала да крещи и да плаче. Те били много изплашени, опитали се да издърпат останалите двама, които били в безсъзнание, от автомобила.