Решение № 151 от 28.05.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Варна, 26.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. М.а

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000517 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН“ ООД, ЕИК 837068284, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Войн“ № 1, представлявано от управителя И.П., чрез адв. М. от АК-гр. Хасково, срещу решение № 39/08.06.2023 г., постановено по т.д. № 74/2021 г. по описа на ШОС, с което съдът го е осъдил да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ)-Германия, сумата от 65 026,45 лв., от които главница в размер на 60 209,68 лв., представляваща дължимата до 10.06.2018 г., месечна вноска и съставляваща част от дължимото възнаграждение в размер на 6 069 135,73 лв. по сключения между „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510 Договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и сумата от 4 816.77 лв., представляваща неустойка за забава върху месечната вноска, дължима до 10.06.20 18 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба 1 11.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му тълкуване и прилагане, както и необосновано. Изразява несъгласие с изводите на съда, че обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД, съдружник в Консорциум „СМ Секисуи Европа“, не е довело нито до неговото прекратяване, нито до прекратяване по право на консорциума, въпреки разпоредбата на чл.252, ал.1, т.3 ТЗ. Съдът се мотивирал с нормите в част „Несъстоятелност“ от ТЗ, като специални спрямо цитираната обща разпоредба, и дерогиращи същата. Приел е, че дружеството се прекратява едва с решението за прекратяване производството по несъстоятелност по реда на чл.735, ал. 1 ТЗ. Ето защо и намира за неправилен извода на съда, че към момента на постановяване на решението както дружеството, така и договорът за консорциум, не са прекратени. Твърди още, че съдът е извършил неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.735 ТЗ спрямо тази на чл.252, т.3 ТЗ, като специална към обща, което е довело до неправилни правни изводи по същество. Счита, че обявяването в несъстоятелност на дружеството е самостоятелно уредено от закона основание за прекратяване на търговското дружество съгласно изричната разпоредба на чл.252, ал.1, т.3 ТЗ, което било предвидено както за СД, така и за ООД. Цитира относима по поставения въпрос съдебна практика (стр. 2 от в.ж.). На следващо място излага съображения за липса на идентитет между понятията „заличаване“ и „прекратяване“ на ТД, в т.ч. че същите имат различни правни последици. Ето защо въззивникът счита, че изводите на съда са довели до погрешно и необосновано решение, тъй като съдът би следвало да достигне до извод за прекратяване на договора за консорциум, съотв. до отпадане материалноправната легитимация на ищеца да претендира цялото дължимо възнаграждение по договора за рехабилитация, сключен с консорциума съгласно чл.363, б. „в“ ЗЗД. Релевира още доводи, че по аналогия с гражданското дружество и смъртта или поставянето под запрещение на съдружник – физическо лице, прекратяването на търговско дружество - съдружник в консорциум, води до идентични последици, а именно- до прекратяване на консорциума /по арг. на чл. 276 ТЗ, предвиждащ съответно приложение на правилата за гражданско дружество спрямо консорциума/. Смята, че договорът за консорциум следва да се счита за 2 прекратен по силата на закона от момента на прекратяване на ТД с решението по чл.711 ТЗ за обявяването му в несъстоятелност, независимо от продължаване съществуването на ТД като правен субект /до заличаването му/.

От този момент дейността на дружеството се счита прекратена, органите му – за десезирани и ТД е лишено от право на управление и разпореждане с имуществото си. Поради това следва да се счита прекратен и договорът за консорциум. Изтъкват се доводи и във връзка със защита правата на кредиторите на обявеното в несъстоятелност дружество-съдружник в консорциума, които биха били злепоставени при следване логиката на първоинстанционния съд. Позовава се на съдебна практика, аналогична на разглеждания случай (стр.4-5 от в.ж.). По-натам в жалбата се излагат твърдения, че поради прекратяването на консорциума, по изложените от жалбоподателя аргументи, водещият съдружник-ищец в настоящото производство, не разполага със самостоятелно право да получи цялото дължимо по договор възнаграждение от името на консорциума, като той може единствено да претендира съответна на неговия дял, част от възнаграждението. В тази връзка въззивникът счита, че съдът неправилно се е позовал на постановеното от ВКС решение по т.д. №2499/2019г. на 2-ро т.о. на ТК относно въпроса за активната солидарност на съдружниците в консорциума, което намира за неотносимо към процесната хипотеза. В случая е налице прекратяване по право на обединението (консорциума) с обявяване „несъстоятелността“ на съдружника му. В тази връзка се оспорват и изводите спрямо представителната власт на консорциума от водещия съдружник и ищец- „Ар ти ай файнанс Гмбх“, тъй като пълномощието се прекратява с прекратяване на юридическото лице на осн. чл. 41, ал. 1 ЗЗД. При липса на договорка за представителство на консорциума (или прекратяването по право), искът е следвало да бъде предявен от всички участници в консорциума. Отделно, с обявяване несъстоятелността на „Строителна механизация“ АД и прекратяване на гражданското дружество по право, ищецът е загубил качеството си на водещ съдружник и не е материалноправно легитимиран да предяви искове за вземане, което не му принадлежи изцяло. В заключение, въззивникът твърди, че предвид неуспешно проведеното от страна на ищеца доказване по делото какъв е размерът на дела му от прекратения консорциум, то искът се явява недоказан и поради това неоснователен. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да 3 бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на сторените в производството разноски, вкл. за прекратената част от производството поради оттегляне на част от исковете.

Въззиваемата страна „АР ТИ АЙ ФАЙНАНС“ Гмбх – Германия изразява становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени съображения за това. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за въззивна инстанция.

Третото лице -помагач на ищеца „Строителна механизация“ АД – с.

Копринка не е изразило становище по жалбата.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал.

1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), Германия претендира от ответното дружество „ВиКШумен“ ООД заплащане на сумата от 78 540.17 лв., от която 60 209.68 лв., представляваща дължимата до 10.06.2018 г., месечна вноска. по сключения между конорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510 и „В и К Шумен“ ООД договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г.; 4 816.77 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимата месечна вноска и 13 513.72 лв., представляваща законна лихва за забава върху месечната вноска от падежа й до 10.06.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечните вноски.

В първото съдебно заседание на 16.05.2023 г. ищецът оттегля претенцията си за сумата от 13 513.72 лв., представляваща разликата между пълната стойност на натрупаните лихви за забава върху месечна вноска за периода от 10.06.2018 г. до 10.06.2021г. и дължимата по договора неустойка.

С оглед на това производството по делото в тази му част е прекратено.

4

Ищецът се легитимира като носител на претендираното вземане със сключеното на 11.09.2012 г. между него (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, ЕИК 123033124 споразумение на основание чл. 357 ЗЗД за обединяване на стопанската им дейност под наименование на консорциума ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ и последвалото го възлагане на обществена поръчка на 08.01.2013 г. на консорциума и въззивника- оператор на водоснабдителната мрежа по сключен договор за поетапно изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен срещу възнаграждение в общ размер на 6 069 135,73 лв. Ищецът сочи, че в хода на изпълнението със споразумение от 31.03.2014 г., страните по договора са се съгласили заплащането на вноските по възнаграждение на изпълнителя да се отложи и да започне от м. януари 2015 г., но още първите 12 месечни вноски не са били заплатени и са били присъдени по т.д. № 67/2017 г. по описа на ШОС. Предмет на настоящото производство е месечната вноска с пореден номер 42, дължима до 10.06.2018 г. в размер на 60 209,68 лв., включително уговорената между страните с договора неустойка за забава в размер на 4 816,77 лв. до предявяване на иска и законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечните вноски.

Ответникът оспорва изцяло претенцията на ищеца. Счита предявените искове за недопустими. В условията на евентуалност ги оспорва по основание и размер. Отрича активната процесуална легитимация на ищеца. Твърди липсата на активна солидарност на кредиторите, участващи в консорциума.

Релевира възражение за нищожност на договорите от 08.10.2012 г. и 08.01.20 13 г., сключени с консорциума поради: 1) заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр. 2-ро и 3-то от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗОП (отм.); 2) противоречие с императивни норми на закона – чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗОП (отм.), както и за неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, тъй като не е постигнат гарантирания по договора резултат. Предвид неоснователността на главния иск счита за неоснователни и акцесорните претенции за неустойка и мораторната лихва.

Предвид влязлото в сила решение по т. д. № 67/2017 г. на Окръжен съд 5

– Шумен по предявения от ищеца частичен иск съдът следва да зачете формираната СПН по отношение на правопораждащите факти на спорното материално право – наличието на валидно възникнало облигационно отношение въз основа на сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и ответника договор за изработка за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен по договор с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа и приемането , както постигането на определения с него стопански резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането ; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира изпълнение по договора за изработка. Ето защо преклудирани в настоящото производство са правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Такива са възраженията по действителността на договора и изпълнението на работата от консорциума, които в същност не се поддържат в жалбата пред настоящата инстанция.