Решение № 2885 от 08.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2885 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330115271 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от „Макроадванс“ АД, против С. П. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 315,74 евро (с левова равностойност 617.53 лева), представляващи част от непогасената главница, която е в общ размер на 930.14 лева, а именно падежирали вноски за периода от 20.02.2020 г. до 20.08.2020 г., по Договор за потребителски кредит № **** от ****г., сключен с „Райфайзенбанк (България)" ЕАД (понастоящем „Обединена българска банка" АД), вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - **** г. до окончателно погасяване на задължението, както и сумата от 118,28 евро (с левова равностойност 231.34 лева), представляваща обезщетение за забава върху претендираната част от главницата за периода от 21.04.2022 г. до 21.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № **** по описа за *** г. на РС Пловдив,* гр.с.

Ищецът твърди, че на *** г. между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД (понастоящем „Обединена българска банка" АД), в качеството на „Кредитор" и С. П. Т., в качеството на „Кредитополучател" е сключен Договор за потребителски кредит № **** от **** г., с който „Райфайзенбанк (България)" ЕАД предоставя потребителски кредит в размер на 2018 лв. със срок за изплащане до *** г. Сочи, че на *** г. бил сключен Конкретен договор за цесия към Рамков договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания 1

(цесия) от *** г., по силата на който „Райфайзенбанк (България)" ЕАД (понастоящем „Обединена българска банка" АД) в качеството си на продавач, прехвърлил на „Макроадванс“ АД всички свои вземания по отношение на С.

П. Т., съгласно Договор за потребителски кредит № **** от **** г. Твърди, че цесионерът бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, като до ответника било изпратено уведомление за извършената цесия. Поддържа, че е налице неизпълнение на задълженията по договора за кредит от *** г., които били с окончателен падеж **** г. Поради това ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК, по повод на което била издадена заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г., ПРС, * гр.с.

Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищецът обосновава правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.

П. Т., чрез назначения особен представител адв. Д., със становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на облигационна връзка по твърдения договор за кредит. Релевира възражение за нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във връзка с посочения в договора ГПР, поради което счита договора за кредит за недействителен на основание чл.22 ЗПК и съгласно чл.23 ЗПК се дължала само чистата стойност на кредита. Поддържа, че ищецът не е доказал своята активна процесуална легитимация, доколкото уведомлението за цесията било отправено едва с исковата молба. Прави възражение за погасителна давност на исковите претенции съгласно чл.110 ЗЗД за вземането за главница и съгласно чл.111, б.

„в“ ЗЗД за вземането за лихва за забава. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото за послужване ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на ПРС, * гр.с., се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК № *** г., с която в полза на заявителя са присъдени сумите, предмет на предявените искове.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане № **** г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове.

Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, доколкото са заявени суми в по-малък размер. Затова предявените искове са допустими.

По легитимацията на ищеца:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по договора за потребителски кредит от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (сега „Обединена Българска банка“ АД) съгласно 2

Приложение №* от *** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от **** г. Затова, за да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден договор за цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянето, както и наличие на уговорка в договора за кредит, че кредиторът може да прехвърли вземането си.

Съгласно чл. 11.2 от процесния договор банката има право да прехвърля на трети лица, изцяло или частично, правата си по настоящия договор. От така постигнатата изрична индивидуална уговорка между страните следва, че са спазени специалните законови изисквания на чл.26 ЗПК, а именно че кредиторът може да прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

По делото се установява, че между кредитодателя и ищцовото дружество е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от **** г., по силата на който страните се споразумяват, че продавачът продава и прехвърля на купувача вземания, произхождащи от договори за кредит и/или договор за издаване и ползване на кредитна карта, сключени от продавача по цесията с длъжници, които не изпълняват задълженията си по тях и които вземания ще бъдат определени и индивидуализирани по силата на конкретния договор за цесия. По делото е представено приложение № * към рамковия договор за цесия и конкретен договор за цесия от **** г. (л.23 от делото), видно от което вземането, предмет на процесния договор за кредит, е прехвърлено на ищеца. В представеното приложение е посочена ясно датата на договора за кредит, кредитополучателят, както и заемната сума, от което може да се направи несъмненият извод, че именно вземането, предмет на настоящото производство, е било прехвърлено на ищеца.

За да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение №137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о.

Затова представеното от ищеца уведомително писмо към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента съгласно пълномощно (л.25 от делото), е годно да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на процесното вземане.

По делото са представени доказателства, че уведомителното писмо на цесионера от*** г. до длъжника е изпратено до него. Видно обаче от представеното известие за доставяне, същото не е получено, а е върнато в цялост с отбелязване „непотърсена“ (л.27 от делото). Поради това съдът 3 приема, че ищецът не доказа да е уведомил длъжника за извършената цесия преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Въпреки това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение на исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.

В случая, ответникът – кредитополучател не е участвал лично в производството по делото, а е представляван от назначения от съда особен представител, на който е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, в това число и уведомлението за цесията. Съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о., на въпроса допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, е даден положителен отговор. Макар настоящият случай да не е точно такъв, с решението на ВКС е даден принципен отговор, че особеният представител на ответника би могъл надлежно да получава материалноправни изявления, от името на длъжника, които да породят правно действие. Затова следва да се приеме, че изходящото от цесионера, упълномощен от цедента, уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, чрез особения му представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Длъжникът е уведомен за цесията допълнително и на основание чл.47, ал.5 ГПК по силата на законовата фикция, видно от книжата по делото – л.46 и л.47 от делото.

Поради гореизложеното, ищецът доказа материалноправната си легитимация като кредитор по договор за потребителски кредит по силата на договора за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен. Затова подлежат на изследване материалноправните предпоставки за уважаването на всеки един от предявените установителни искове, а именно за главница за падежиралите вноски и за обезщетението за забава.

По иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД:

За да се уважи иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за потребителски кредит; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпила изискуемост на вземането за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемателя.