Определение № 415 от 23.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. София, 22.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20238002900611 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу решение № 1 от 03.01.2023 г., постановено по в.т.д. № 862/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 260509/29.07.2022 г. по т.д. № 1547/2020 г. на СГС, TO, VI-19 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен иска на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу „Национална електрическа компания" ЕАД за заплащане на сумата 582 631.74 лв., представляваща незаплатена част от цена на закупена комбинирана електрическа енергия с постигнати показатели за високоефективност за месец юли на 2015 г. по фактура № ********** от 31.07.2015 г., вземането по която е придобито от „ПИБ“ АД от „Топлофикация Русе" ЕАД по силата на договор за цесия от 15.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - че е неправилно поради допуснати от съда груби нарушения на материалния и на процесуалния закон. Недопустимостта на решението е обосновано с твърдението, че апелативният състав, в отклонение на чл. 6, ал. 2 ГПК, е излязъл извън предмета на търсената защита, приемайки при липса на доводи от страните, наличието на единен правопораждащ факт в отношенията между цедента „Топлофикация Русе" Е А Д и длъжника „НЕК“ ЕАД. Излагат се съображения за противоречие с материалния закон на становището на съда, че цедираното вземане е периодично.

Според касатора не са налице визираните в ТР №3/18.05.2012 г. по тълк.д. №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, характеризиращи едно задължение като периодично.

В тази връзка се оспорва извода, че процесното вземане е погасено по давност на 1 основание чл. 111 б.в ЗЗД. Отделно, в касационната жалба се поддържа, че неправилно въззивният състав е приел, че между страните е било постигнато съгласие за смяна на поредността на вземанията на цесионера. Акцентира се върху факта, че към датата на извършените частични плащания по фактурите на 26.01.2016 г. и на 27.01.2016 г., ответникът „НЕК“ ЕАД не е уведомил банката, че погасява главниците, което е сторил повече от година по-късно. Сочи се, че доколкото с направените плащания не са погасени натрупаните лихви за забава след падежа на задължението на 21.08.2015 г., то от разпоредбата на чл.76, ал. 2 ЗЗД следва, че претендираната с исковата молба сума от 582 631.74 лв. е незаплатена част от цената на закупената електрическа енергия за месец юли на 2015 г. Оплакването за допуснатите процесуални нарушения е аргументирано с твърдението на касатора, че съдът повратно е тълкувал волята на банката, изразена в представеното по делото писмо с изх. № 60-3107/2604-2018 г., както и че съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза. Иска се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Вероятната недопустимост е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран от страните. Сочи се, че въззивното решение е очевидно неправилно поради грубо нарушение на закона и на формалната логика при формиране на извода на съда, че задължението на ответника е за периодично плащане и че е погасено по давност.

Отделно са формулирани следните правни въпроси :

1. „При постановяване на съдебния акт може ли съда да разглежда твърдения, непосочени от страните в производството по делото?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 227/22.04.2010 г. по гр.д. № 917/2009 г. на IV г.о; решение № 323/ 18.05.2010 г. по гр.д.

№ 1338/2009 г. на IV г.о.; решение № 18/23.02.2021г. по гр.д. № 2356/2020 г. на II г.о.; решение №136/17.10.2019 по т.д. № 2673/2018 г. на II т.о., както и в противоречие с мотивите на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.

2. „Изискването за „дългосрочни договори" за изкупуване на електрическа енергия при регулирани цени, съгласно чл. 93а, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 59/2013г.) представлява ли изискване за писмена форма на самите договори и в случай на положителен отговор - формата за доказване или за действителност представлява?“. Поддържа се основанието за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т.

3 ГПК.

3.1 „Какъв е срокът на погасителната давност, с която се погасяват 2 вземанията на производителите на електрическа енергия от общественият доставчик, когато между страните няма подписан писмен договор?“. Сочи се, че по поставения въпрос липсва практика на ВКС.

3.2. „Обхващат ли се задълженията за заплащане на цената на закупената електрическа енергия по договорите за продажба на електрическа енергия, сключени между производител и обществен доставчик, когато между страните няма подписан писмен договор, под понятието „периодично плащане?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с постановките в ТР №3/2011 г. по тълк.д №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, както и че е от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото.

4.1 „Когато страните се намират в „трайни търговско отношения" по изкупуване на електрическа енергия и договорът е сключен при условията на чл. 292 ТЗ, сключеният по този начин договор за еднократно или за периодично изпълнение представлява?“

4.2. „Възможно ли е да се приеме даден договор, сключен при условията на чл.

292 от ТЗ като договор за периодично изпълнение или вземането по такъв договор да се приеме за периодично плащане?“

Твърди се, че по отношение на горните два въпроса са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Национална електрическа компания" ЕАД, в който се поддържа, че не са налице релевираните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че съдът се е произнесъл в рамките на предмета на делото, очертан с доклада пред първата инстанция. Оспорва се твърдението за очевидна неправилност на решението като се излагат съображения за правилността на решението по съществото на спора. Твърди се, че част от поставените от касатора въпроси не са обусловили правните изводи на съда, а друга част – че са формулирани на базата на интерпретацията на касатора за фактическите обстоятелства и правни констатации изводи на съда, които не отговарят на действителното фактическото положение. Акцентира се върху липсата на допълнителните предпоставки за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

3

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 260509/29.07.2022 г., постановено по т.д. № 1547/2020 г. на СГС, TO, VI-19 с-в, с което отхвърлен предявеният от „Първа инвестиционна банка“ АД иск с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД за осъждането на „Национална електрическа компания" ЕАД да заплати на ищеца сумата от 582 631.74 лв., представляваща незаплатена част от цена на закупена комбинирана с постигнати показатели за високоефективност електрическа енергия за месец юли на 2015 г. по фактура № ********** от 31.07.2015 г., вземането по която е придобито от ищеца по сключен с „Топлофикация Русе" ЕАД договор за цесия от 15.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 14.08.2020 г. , до окончателното изплащане на сумата.

Въззивният съд е приел за релевантни за спора следните установени по делото обстоятелства:

- на 05.10.2012 г. между „Топлофикация Русе" ЕАД ,като производител, и „НЕК" ЕАД като обществен доставчик, на основание чл. 162 ЗЕ и Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, е сключен договор с предмет – „производителят произвежда и продава, а общественият доставчик купува и заплаща в сроковете и при условията на договора произведена по комбиниран способ нетна активна електрическа енергия“. Срокът на действие на договора е удължен със Споразумение № 1 от 10.01.2013 г. до 31.12.2013 г.;

- с Решение № Ц-25 от 30.06.2015 г. на КЕВР, считано от 01.05.2015 г., са утвърдени пределни цени на топлинна енергия и са определени цени на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централите с комбинирано производство като са определени преференциалните цени за „Топлофикация Русе" ЕАД;

- на 15.09.2015 г. между "Първа Инвестиционна Банка" АД и „Топлофикация Русе" ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който „Топлофикация Русе" ЕАД прехвърля в полза на ищеца вземането си от ответника „НЕК" ЕАД по фактура № **********/31.07.2015 г. в общ размер на 1 307 475,23 лв., от които главница в размер на 1 089 562,69 лв. и 217 912,54 лв. - начислен върху главницата ДДС;

- фактура № **********/31.07.2015 г. е издадена с получател „НЕК" ЕАД за стока/услуга от доставчик „Топлофикация Русе" ЕАД, с предмет електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, за количество 8 347 860.00 кВтч, при единична цена без ДДС 0.130520 закВтч, за периода 01 до 31 юли 2015 година. Общият размер на цената за доставката на електрическата енергия съгласно фактурата възлиза в размер на 1 089 562,69 лв. без ДДС, а сумата за плащане е 1 307 475, 23 лв. с вкл.

ДДС, с падеж за плащане 21.08.2015 г. и посочена дата на данъчното събитие 4

31.07.2015 г.;

- наличието на съществуваща между цедента Топлофикация Русе" ЕАД и ответника „НЕК" ЕАД трайна облигационна връзка с предмет производство и доставка на електрическа енергия се установява от приетите по делото ежемесечни протоколи и фактури, издадени от „Топлофикация Русе" ЕАД за периода от 31.05.2014 г. до 31.01.2014 г.;

- по процесната фактура № ********** от 31.07.2015 г. с два броя платежни нареждания ответникът„НЕК“ ЕАД е извършил частични плащания в полза на ищеца"ПИБ" АД на 26.01.2016 г. и на 27.01.2016 г., съответно с посочени основания „за сметка на „Топлофикация Русе" ост. 1323 и част. 1349", и основание „за сметка на „Топлофикация Русе" ост. по фактура 1/1349". Погасената с тези плащания сума е в общ размер 3 221 857.03 лв, при посочена сума в процесната фактура - 1 307 475.23 лв.;

- в писмо с изх. № 60-3107/26.04.2018 г. на „ПИБ“ АД, адресирано до ответника и изготвено в продължение на предходна кореспонденция между страните, се съдържа информация за плащанията на ответника в периода до 27.01.2016 г., както и погашенията при ищеца - в табличен вид за всяка отделна фактура. В писмото са посочени и двете плащания по процесната фактура като1 видно от инкорпорираната в писмото таблица, с всяко от двете плащания се е погасявала главницата, а отделно е начислявана лихва. По отношение на процесната фактура е посочено, че след двете частични плащания от 26.01.2016 г. и от 27.01.2016 г. в общ размер на 1 307 475.23 лв., по фактура № ********** от 31.07.2015 г. няма задължение за главница, а само за лихва в размер на 48 367.67 лв.

- в заключението по извършената пред първата инстанция съдебно счетоводна експертиза вещото лице Стоянов е посочил, че в периода 12.09.2014 г. 27.01.2016 г. са извършени плащания от „НЕК" ЕАД по посочена банкова сметка на ищеца по всички описани в исковата молба фактури, сред които и процесната.