Решение № 3 от 23.01.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Търговище, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И. при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело № 20253500500312 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

В.гр.д. № 312825 г. е образувано пред ОСТ на 13.08.25г, след връщане за администриране на ВЖ, депозирана от ответника „ЕФО ЛИНИЯ“ ЕООД с ЕИК 201964612, против решение № 154/15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1194/2024 г. по описа на РС –Търговище.

С обжалваното решение „ЕФО ЛИНИЯ“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца Г. И. П., с ЕГН ********** от гр. ***********, сумата 124 911.67 лв., представляваща разлика между получено и дължимо трудово възнаграждение при командироване в рамките на предоставянето на услуги за периода от 01.09.2021 г. до 01.09.2024 г., на основание чл.121а, ал. 4 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2024 г., до окончателното плащане на задължението; сумата 3 050 лв., представляваща разноски по компенсация на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Търговище да заплати сумата от 4 996.47 лева, представляваща д.такса по уважения иск и 200 лв. - възнаграждение за вещо лице, на осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът „ЕФО ЛИНИЯ“ ЕООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила; нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като не са съобразени и съотнесени факти и обстоятелства, както съгласно законодателството на РБългария, така и съгласно законодателството на ЕСъюз свързано с правното положение на водачите и последните изменения, касаещи международния автомобилен превоз на товари. Изложени са следните основни доводи: 1.В нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е обосновал изводите си на произволно избрани от него доказателства, игнорирал е писмени доказателства и обясненията на управителя на ответното дружество, които са допустими и относими, като е приел, че определени факти не са се осъществили, поради разминаване със свидетелските показания; не е мотивирал защо дава вяра на едни доказателства, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля Ф. Исуфов; неправилно е аргументирал постановеното решение изцяло и единствено с показанията на този свидетел (стр. 4 и 5 от решението), макар свидетелят изрично да е заявил, че тези обстоятелства са му споделяни от ищеца, т.е. не са резултат от негови лични възприятия; 2.Неправилно и необосновано РСТ е приел за неоснователни възраженията на ответника за липса на хипотеза на чл.

121а, ал. 4 от КТ, като в жалбата е цитирана практика на ВКС в тази насока;

3.Неправилно, в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е обсъдил и не е взел предвид заключението на в.лице в частта, с която по недвусмислен начин се е установило, че работодателят е изплатил на служителя изцяло и в срок всички дължими във връзка с процесното трудово правоотношение задължения, съгласно законодателството на РБ и това на ЕС, както и установеното от ССЕ, че работодателят дори е платил на служителя повече от дължимото на база на въведена бонусна система; съдът не е съобразил и приложимото законодателство в сферата на социалното осигуряване по отношение на ищеца – правото на Република България (РБ), сочейки несъобразяване с чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване; 4.Неправилно съдът не е ценил обясненията на управителя на ответното дружество по реда на чл. 176 от ГПК в о.с.з. на 03.02.25г. (стр. 1-3 от Протокол peг. № 64/04.02.25 г.), че ответникът 2 е контрагент на белгийската фирма, а не неин подизпълнител; че дружеството е регистрирано и изцяло установено в РБългария, не разполага с офиси, паркинги, бази и адреси в чужбина, както и не осъществява превозни услуги изключително за белгийската фирма, а работи и с други клиенти (възложители по договори за международен превоз на товари); притежава Лиценз на Общността, издаден по надлежния ред от Министерство на транспорта територията на цяла Западна Европа в отделни държави на ЕС; както и това, че ищецът е работил на територията на цяла Западна Европа в отделни държави на ЕС и по Регламент е почивал там, където му е приключвала работната седмица; 5.В хода на производството не е доказано, че превозните услуги са осъществявани от ответното дружество при условията на т.нар.“каботаж“ по смисъла на Регламент № 1072/2009 3 и Регламент 1073/2009 4; ищецът не е доказал и наличието на хипотеза, при която българско транспортно предприятие от група предприятия е командировало работник или служител(шофьор) в предприятие от същата група предприятия, установено в друга държава членка, нито пък хипотеза на българско предприятие, осигуряващо временна работа, което изпраща работник или служител(шофьор) в предприятие-ползвател в приемащата държава-членка във влагания в чл. 121а от КТ смисъл. 6.В нарушение на материалния закон, необосновано, в противоречие с българското законодателство и това на ЕС, РСТ е приел, че в процесния случай е приложима хипотезата на чл. 121а, ал. 4 от КТ – въззивникът счита, че казусът не попада под регламентацията на чл.

121а от КТ, а приложимост намират общите разпоредби при командироване в чужбина – 121 КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), като режимът на командироване и изпращане по чл. 121а от КТ следва да се прилага само в следните случаи: І.При каботаж по смисъла на Регламент NQ 1072/2009 и Регламент 1073/2009; ІІ.Когато българско транспортно предприятие от група предприятия командирова работник или служител (шофьор) в предприятие от същата група предприятия, установено в друга държава членка; ІІІ.Когато българско предприятие, което осигурява временна работа, изпрати работник или служител (шофьор) в предприятие ползвател в приемащата държава- членка; поради което и по изложените в жалбата обширни съображения, позовавайки се и на приложеното по делото Становище на МТСП от 09.03.2017 г. по прилагането на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в 3 рамките на предоставяне на услуги, както и на предприетите от ЕК значителни изменения по отношение на международната правна рамка в областта на транспорта, с т.н. „Мобилен пакет“ I (включващ Регламент (ЕС) 2020/1054, Регламент (ЕС)2020/1055 и Директива (ЕС) 2020/1057), както и Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, в сила за България от 18.01.1978 г.; останалите цитираните в жалбата Директиви и Регламенти – като за автомобилния транспорт се прилагат специални правила (lex specialis), отнасящи се конкретно до командироването на водачи. По тези и др.подробни съображения, въззивникът счита, че претенцията на ищеца за заплащане на суми, съгл.действащите в Кралство Белгия минимални ставки, се явява неоснователна и недоказана и е следвало да бъде отхвърлена, поради което моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск; претендира разноски за двете инстанции.

В депозирания писмен отговор от насрещната страна, чрез адв. Н. И., е изразено становище за неоснователност на жалбата, с доводи, че възраженията за нарушения на материалния закон, правото на ЕС, несъобразяване от съда на факти и обстоятелства, нарушаване на съдопроизводствени правила, неизвършване на преценка и необсъждане на целия доказателствен материал, позоваване на произволно избрани доказателства са изцяло бланкетни, без каквато и да било конкретика, поради което съдът не е длъжен да ги обсъжда.

Въззиваемият е взел становище по основните оплаквания в жалбата: ответникът не е релевирал възражение за прихващане, поради което и такова не е обсъждано от съда; по възражението относно издаденото от НАП удостоверение А1; правилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля, а не тези на управителя, доколкото първият носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, а обясненията на управителя имат доказателствена сила само при признание на неизгодни факти; становище по оплакването в жалбата, че съдът не е коментирал представените заповеди за командировка, считайки, че със или без тези заповеди, факт е, че ищецът е престирал труд в Кралство Белгия, което е релевантният, съставомерен факт; по доводите в жалбата, че въззивникът не извършвал каботажни преводи- въззиваемият цитира решение на ВКС по гр.д. 2180/2018 г., ІV г.о.; по възражението в жалбата, че РСТ е приел, че процесните превози са извършвани само в К.Белгия – в отговора са изложени доводи, че съдът не е приемал този факт за установен, а е извършил преценка коя от всички държави, в които е шофирал въззивникът, се намира в 4 най-тясна връзка, съобразно цитирана практика на ВКС по гр.д. № 469/2021г.,ІІІ г.о., приемайки, че работодателят има седалище в България, а дейността му е най-тясно свързана с Белгия, поради което правилно ССЕ е изготвена съгласно трудовите ставки на тази държава. Въззиваемият моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, претендира разноски за въззивната инстанция за адв.възнагр.6.

Пред въззивната инстанция са представени допълнително писмени доказателства от страна на въззивника, част от които съдът е приобщил към доказателствения материал по делото.

При проверката по реда на чл. 262 ГПК въззивът констатира:

Решението е валидно и допустимо.

Жалбата е допустима, разгледана по същество–ОСНОВАТЕЛНА.

Предявените искове са обосновани с обстоятелствата, че в изпълнение на задълженията си по сключения с ответника трудов договор от 09.11.2022 г., предвид основната дейност на ответното дружество „международен транспорт, за чужда сметка, като подизпълнител на белгийски спедитор“, който фигурира като такъв във всички негови CMR /ЧМР-международни товарителници/ и всички превозвани от ищеца товари са осигурявани на ответника от тази белгийска фирма, считайки че фактически е престирал труд при ответника при т.н. „двойна езда“ /в тира винаги има по двама водачи едновременно, единият шофира, другият стои в кабината до него/, като с микробус ответникът транспортирал ищеца и колегите му от България до паркинга за тировете на ответника в гр. Брюксел, Белгия (откъдето обикновено последният се качвал на тир на ответника и започвал период на ежедневно, постоянно и непрекъснато шофиране и пребиваване в камиона за периоди от по 3 - 7 непрекъснати месеца, а по изключение, ако тирът е на друго място, ищецът бил транспортиран от паркинга в гр. Брюксел със собствен на ответника л.а. „Дачия“до мястото, където се намира тира) по време на тези многомесечни периоди на шофиране ищецът и колегата му на практика живеели в камиона, вкл. шофирали, нощували, готвели си и се хранели, къпели, чакали (товарене/разтоварване, по граници и т.н.), поради което счита, че по отношение на заплащането на труда му са били приложими правилата на белгийския Колективен трудов договор (КТД), в хипотезата на чл. 121а, ал. 4 КТ, а именно:

5

-10.1 Възнаграждение за работно време в размер 12.2105 евро/час –на осн. чл. 7 от КТД от 27.01.2005 г. във вр. с т. 2.1.1.5, стр. 4 от Колективен трудов договор от 19 октомври 2017 г. – поради управление на съчленено превозно средство /с ремарке или полуремарке/ от една страна, а от друга тирът и ремаркето са били с полезен товар над 15 т.

-10.2 Бонус в края на годината в размер на минимум 2500 евро годишно, респ. съразмерно за отработените месеци на основание чл. 7 от белгийски КТД от 20 октомври 2016 г. - този бонус се изплащал от „Социален фонд за пътния транспорт и логистика" на К. Белгия според чл. 6 от горецитирания КТД, в който всеки работодател прави съответните вноски, но според ищеца, съгласно задълженията на работодателя по чл. 121а, ал. 4 КТ, според ищеца, като извършващ същата или сходна работа в приемащата държава, то ответникът-работодател е длъжен да му плати този бонус.