Решение № 52 от 19.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20253110205119 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Р. С. К. против Заповед за задържане на рег.№ 433зз868/03.12.2025г. издадена от полицай при І РУ ОД МВР – Варна – Н. Г- Г-, с която на основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР е разпоредено задържането му.

С жалбата се изразява становище, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, немотивирана и не съответства с целта на закона.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебното заседание.

По същество на делото процесуален представител на ответника изразява становище, че процесната заповед следва да бъде потвърдена. Моли съда за решение в този смисъл.

Претендира и възнаграждение.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на датата на издаването й /03.12.2025г./, като жалба против нея е подадена на 16.12.2025г. Следователно същата е депозирана в законоустановения срок, пред надлежния съд и от легитимирано лице при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.

По основателността:

Със Заповед за задържане на лице рег.№ 433зз-868/03.12.2025г. издадена от полицай при І РУ ОД МВР – Варна – Н. Г- Г- е наредено задържане на Р. С. К., за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР.

Според съдържанието на заповедта, задържането е станало на 03.12.2025г. в 20:30 ч., като в заповедта е отразено къде точно е задържан- гр.Варна.

Заповедта е подписана от нейния издател – Н. Г- Г- – полицай при І РУ ОД МВР – Варна /съобразно приложено удостоверение/ и от задържаното лице.

1

Р. С. К. подписал декларация, в която вписал, че е запознат с посочените в нея права, както и че не желае да ползва адвокат по негов избор и за негова сметка или служебно назначен такъв по ЗПП; Няма медицински проблеми и не желае медицински преглед; желае член на неговото семейство или друго лице да бъдат уведомени за задържането.

Удостоверил е, че няма нужда от специална хранителна диета и е запознат с правото му на свиждане и получаване на пратки. Заедно с това на лицето е извършен личен обиск, за което е съставен протокол от същата дата.

На 04.12.2025г. в 010:15 часа жалбоподателят е бил формално освободен съобразно отразеното в заповедта.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотозаповед за задържане, декларация, протокол за личен обиск, и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Предвид горе установеното, с оглед извършената служебна проверка и наведените възражения, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорване, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

Издадена е в предвидената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и има изискуемото се по чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание.

Посочено е и правното основание за издаването, а именно - по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, като е налице и надлежно словесно описание на инкриминираните действия – " след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба". Посочени са, макар и в синтезиран вид, правните основания за задържането на жалбоподателя в оспорваната заповед, като описанието, според настоящия съдебен състав, носи признаците на достатъчност. Нещо повече – обезпечена е и възможността за ангажиране на защита от избран от жалбоподателя адвокат, като в декларацията изрично е упомената липса на желание за предприемане на действия, в цитираната насока.

Следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно - то следва да е оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с необходимостта за постигане на законовата цел.

Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона.

Процедурата по ЗМВР не е предмет на регулиране от нормите на НПК. Заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се явява принудителна административна мярка, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която цели - чрез задържането да се предотврати възможността конкретното лице да извърши престъпление, да се продължи да извършва престъпления или да се укрие.

На следващо място, в конкретния случай е налице отпочване на процедура по 2 разследване срещу вероятен извършител на престъпление – такова е било предложено да бъде отпочнато с оглед деяние по чл.270 от НК и по чл.325 ал.2 от НК, видно от приложената мотвирана резолюция №433а-319/15.12.2025г.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР предполага наличие на данни, от които да се направи основателно предположение за действия на конкретно лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, както и дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ), като тази ПАМ е с превантивна функция, а именно - цели да се попречи на конкретното лице да осуетява изпълнението на задължението по служба на полицейски орган, след надлежно предупреждение.

В случая, тези критерии са спазени. В изготвените докладни записки, както и в приложените по АНП писмени сведения и актове за установяване на административни нарушения се установяват достатъчно данни за обосноваване на предположение за наличие на действия по осуетяване на изпълнението на задължението по служба на полицейски орган, след надлежно предупреждение. В този смисъл, налице са били основания да се смята, че вероятното противоправно поведение на жалбоподателя би могло да продължи, а това налага атакуваното ограничение.

Не е налице нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС. В първата разпоредба на чл. 5 са изброени хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително.

Разпоредбата на чл. 5, т. 1 изисква, на първо място, задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а именно - чл. 72 и сл. от същия.

В процесния случай е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие и с мотивирана резолюция, материалите по административнонаказателната преписка са били изпратени на ВРП с оглед образуване на досъдебно производство за престъпления по чл.270 от НК и по чл.325 ал.2 от НК. За прилагане на ПАМ е достатъчно само наличие на данни, обосноваващи предположение за съпричастност на лицето към действия, състоящи се в действия по осуетяване на изпълнението на задължението по служба на полицейски орган, след надлежно предупреждение, което дава възможност на полицейския орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, като без правно значение за нейната законосъобразност е липсата на индивидуализация в достатъчна степен на действията, за които се задържа лицето по ЗМВР.

Предвид обстоятелството, че оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в кръга на службата му и съобразно целите, предвидени в ЗМВР, а именно ограничението и последиците са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало в разпоредбите на чл. 6, ал. 1 АПК и чл. 107 ЗМВР, същата се явява законосъобразна, респективно жалбата се явява неоснователна.

3

С оглед изхода на производството и наличието на изрична претенция за присъждане, но и предвид отсъствието на фактическа и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението, дължимо се на административния орган, следва да бъде към минимума от Наредба за правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице рег.№ 433зз-868/03.12.2025г. издадена от полицай при І РУ ОД МВР – Варна – Н. Г- Г- за задържане на Р. С. К., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН **********да заплати на ОД на МВР-Варна на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 130 лева /66,47 евро/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4