Решение № 242 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300502574 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ ***** ПЛОВДИВ, чрез юрк. Т. К. против решение №2794/19.06.2023 г. по гр.д.№1830/2023 г. на ПРС, 8 гр.с., с което е осъден да заплати на М. С. Б. с ЕГН ********** от гр.Пловдив сумата 18 743, 60 лева, представляваща разликата между изплатения и действително полагащия му се нетен размер на обезщетение по чл. 227, ал.1 във връзка с чл. 234 от ЗОВСРБ в размер на 20 брутни месечни възнаграждения; с което е осъден да му заплати сумата 8 153, 90 лева, представляваща разликата между изплатения и действително полагащия се на ищеца нетен размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и с което е осъден да заплати разноските на ищеца по делото. Сочи се неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Конкретно са изложени оплаквания, че РС без да се мотивира, е приел само, че дължимият размер на обезщетенията следва де се определи на база пълен отработен месец, който е месец декември 2012 г. като не е обсъдил всички доказателства, доводи и възражения на страните и не е указал кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, коя е приложимата правна норма; че решението не съдържа обективен анализ на събраните доказателства.

1

Ответникът по жалбата М. С. Б. чрез адв.Т. П.- моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски. Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства. Счита, че подложените на обективен анализ са безспорно установените доказателства по делото, вкл. и неоспореното заключение на вещото лице. По правния спор, кое възнаграждение следва да се ползва като база за определяне размера на дължимите обезщетения, въззиваемият счита, че съгласно редакцията на чл. 234 от ЗОВСРБ, обезщетенията се определят на базата на БМВ, дължимо към датата на освобождаването от военна служба. Съгласно чл. 235 от същия закон, обезщетенията се определят въз основа на Наредба № Н-12/2010 г. за условията и реда за изплащане на възнаграждения и обезщетения на военнослужещите. Съгласно чл. 4, ал.1 и 2 от наредбата, месечните възнаграждения на военнослужещите се изчисляват за работни дни, а възнагражденията при непълен работен месец се изплащат пропорционално на фактически обработени дни. След датата на уволнението работодателят не начислява и не дължи възнаграждение. От заключението на приетата по делото съдебна счетоводна експертиза се установява, че последното изплатено брутно месечно възнаграждение е за м. декември 2022 г., в размер на 4128.38 лв., на тази база обезщетението по чл. 227, ал. 1 и чл. 234 от ЗОВСРБ е равно на 82 567.60 лв., а по чл.

199 от ЗОВСРБ е равно на 35 916.99 лв., вместо което му са изплатени 63 824 лв. и 27 763.09 лв., претендирана е разликата, която счита, че правилно съдът е присъдил.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира следното:

Предявен е иск с пр.осн. чл., 227 ал.1 във вр. с чл.234 от ЗОВСР,чл.199 от ЗОВСР и чл.86 от ЗЗД .

Не се спори по делото, че ищецът е служил в българската армия повече от 20 години като последно е заемал длъжността ***** до 13.01.2023 г., считано от която дата е прекратен договорът му за военна служба поради придобито право на пенсия. Със заповед №ЗЛС3/25.01.2023 г. на Командира на военно формирование ***** е разпоредено на ищеца Б. да му се изплатят полагащите му се обезщетения за неползван платен годишен отпуск за 2016,2017,2018,2019, 2020, 2021, 2022 г.- общо 203 дни в размер на 30847,88 лв., както и обезщетение при освобождаване от военна служба за прослужени 20 години, 5 месеца и 9 дни в размер на 63824 лв., обезщетение за неизплатен вещеви лимит за 2022г и 2023 г. в размер на 727,95 лв., както и еднократно парично доволствие за прослужени 10 и повече години в размер на 850 лв.

Не се спори между страните, че съгласно чл.234 ЗОВСРБ обезщетенията се определят на база БМВ, дължимо към датата на освобождаване от военна служба, което включва основно месечно възнаграждение /ОМВ/ и допълнителни месечни възнаграждения за продължителна военна служба за специфични условия с постоянен характер; не се спори, че съгласно §1,т.19 от ДР на ЗОВСРБ: (Нова - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) "Допълнителни възнаграждения с постоянен характер" са допълнителните възнаграждения, които се изплащат ежемесечно заедно с основното месечно възнаграждение за постоянно съществуващи фактори.

2

Ищецът твърди, че на осн.чл.16,ал.6,чл.23/2/ и чл.26/1/,т.2,б.“в“ от Наредба №Н15/27.04.2010 г. за условията,размерите и реда за изплащане на доп.възнаграждения за спец.условия при изпълнение на военна служба на военнослужещите и за спец.условия на труд на цивилните служители на МО, до края на 2022 г., ищецът е получавал ежемесечни и ДВ в общ размер от 937,18 лв., в т.ч.: 306 лв.- ДВ за специфични условия на труд на летателния състав,съгл.чл.16,ал.6; 501,18 лв. – ДВ за продължителност на летателната дейност съгл.чл.23,ал.2; 130 лв.- ДВ за присвоена класна специалност, съгл.чл.26, ал.1,т.2,б.“в“.

В ИМ се твърди, че обезщетенията следва да се начислят въз основа на м.12.2022 г., който е последният му пълен отработен месец, за който му е начислено БМВ в размер на 4128,38 лв., в което са включени ДВ в общ размер 937,18 лв.

Ответното поделение не оспорва, че ищецът е получавал ДВ до края на 2022 г., но счита, че тези ДВ не следва да бъдат включени в обезщетението при освобождаване от военна служба, тъй като към 01.01.2023 г. Б. не е отговарял на условията на чл.16,ал.6 цит.по-горе Наредба, където е казано, че основание за получаване на ДВ за изпълнени *****ни скокове е *****истът да е изпълнил 80% от предвидените в годишния летателен план *****ни скокове за предходната година. Тъй като съгл.год.летателен план за 2022 г. Б. е следвало да изпълни 12 *****ни скока, а той е изпълнил 3 *****ни скока /т.е. по-малко от 80%/, ДВ не е вкл. в обезщетението при освобождаване от военна служба. Поради това със заповед №ЗФСД-5/11.01.2023 г. /л.22 от д.РС/, считано от 01.01.2023 г. на ищеца не е изплатено ДВ от 306 лв. за 2022 г., а със заповед №ЗФСД-6/11.01.2023 г. /л.29/ на същия не е изпатено ДВ за продължителна служба за 2022 г. Със заповед №ЗФСД-7/11.01.2023 г. /л.36/ на ищеца не е изплатено и ДВ за потвърдилите степен за класна специалност „**** – първи/втори клас в размер на 130 лв. Т.е. в последното БМВ за м.12.2022 г. е включено ДВ за 2021 г., - за минало време, поради което при определяне на ДВ за 2022 г. не е включено ДВ, което правилно, тъй като видно от удостоверение №3-831/07.03.2023 г. на началник щаба на съвм.командване на спец.операции /л.39 от д.РС/, М.Б. е имал изпълнени 3 **** за 2022г. /вместо минимума от 10 скока, равни на 80% от изискуемите-б.м./.

От приетата и неоспорена ССЕ, изпълнена от ВЛ С. К. – л.52 от д.РС е видно,че за м.12.2022 г. /последния пълен отработен месец/, БМВ е в размер на 4128,38 лв., в което е включено ДВ за 2021 г. в размер на 937,18 лв. /в т.ч. 306лв.+501.18лв.+130лв./, от което следва, че тази сума следва да се приспадне от БМВ за м.12.2022 г./последния пълен отработен месец/, тъй като за 2022 г. ищецът не е покрил критериите за получаването на тези ДВ и те не са дължими за 2022 г. От гореизложеното следва, че БМВ, върху което ще се начислят обезщетенията по чл.227, ал.1 и по чл.234 за 20 БМВ е в размер на 3191,20 лв. х20 =63824 лв.- колкото му е изплатено. По отношение на обезщетението по чл.199 от ЗОВСРБ за неизползван ПГО за 203 дни: при БМВ от 3191,20 лв., изчислено за 1 ден ср.годишно /на 21 дни/, е равно на 151,96 лв. по 203 дни=30847,88 лв. – ДОД от 3084,79 лв.=27763,47 лв./нетен размер/ - колкото му е изплатено.

3

Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставките за плащане на искания поголям размер на обезщетенията, поради което исковете са неоснователни и недоказани.

Не до същите изводи е достигнал и РС – атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете ще се отхвърлят.

С оглед уважаването на въззивната жалба разноски за производството в две инстанции в полза на въззивника се присъждат в размер на 737,95 лв., от които 537,95 лв. платена ДТ, 100 лв. юрк.възнаграждение пред ПОС и 100 лв.- юрк.възнаграждение пред ПРС.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №2794/19.06.2023 г. по гр.д.№1830/2023 г. на ПРС, 8 гр.с - ИЗЦЯЛО и вместо нето ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. Б. с ЕГН ********** от гр.**** против ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ ***** ПЛОВДИВ искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 743, 60 лева, представляваща разликата между изплатения и действително полагащия му се нетен размер на обезщетение по чл. 227, ал.1 във връзка с чл.

234 от ЗОВСРБ в размер на 20 брутни месечни възнаграждения; с което е осъден да му заплати сумата 8 153, 90 лева, представляваща разликата между изплатения и действително полагащия се на ищеца нетен размер на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА М. С. Б. с ЕГН ********** от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ ***** ПЛОВДИВ сумата 737,95 лв –разноски по делото пред ПРС и ПОС .

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечн срок пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4