Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260041 от 04.09.2020, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 4217/2019
Вид
Решение № 260041
Подписан
04.09.2020
В сила
24.09.2020
Състав
АННА ВЕЛИКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 35, ал. 1 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
  • чл. 35, ал. 2, т. 8 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
  • чл. 35, ал. 2, т. 9 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия
  • чл. 37, ал. 2 · Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия

Р Е Ш

Е Н И

Е

№

Град Добрич, 04.09.2020 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ

СЪСТАВ на четвърти август две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ВЕЛИКОВА

Секретар: Геновева Димитрова

Разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4217 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, град София, ул. „Московска” № 19, с която против П.И.И., ЕГН ********** ***, е предявен иск за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 11 418,17 евро, представляваща неизплатена главница (падежирали вноски и предсрочно изискуема главница) по Договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2013г., Допълнително споразумение от 29.01.2015г. и Допълнително споразумение от 25.11.2016г.

Основава се на следните обстоятелства: на 14.08.2013г. между „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор, и П.И.И., като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 30 000 лева, със срок на издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.

В т. 8 от договора за кредит и в т. 7.1. от Общите условия на банката са уговорени размер и начин, по които се определя дължимата лихва – променлив лихвен процент в размер на 9,2% годишно, при изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж“, описани в Приложение № 2 от договора. При нарушаване на условията преференцията се губи и се начислява увеличение . Максималният размер на лихвата е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити (към датата на сключване на договора – 14,95%). Кредитът е трябвало да се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план (приложение № 1 към договора за кредит). За падежна дата за издължаване на месечните вноски е определено 25-то число на месеца. Банката е изпълнила задължението си по договора - кредитът е бил усвоен от кредитополучателя на 14.08.2013г., като сумата е постъпила по разплащателна сметка на същия, открита в „Банка ДСК" ЕАД и посочена в т. 4 от Договора за кредит. По същата разплащателна сметка на кредитополучателя е следвало да се извършва и обслужването на кредита (погасяването на дължимите вноски). На 19.01.2015г. ответницата е подала искане за преструктуриране на кредита и след одобрение от банката е подписано Допълнително споразумение, според което остатъкът от 29 477,66 лева се превалутира в евро и остатъкът по кредита възлиза на 15 109 евро. Удължен е срокът за издължаване на кредита – нови 120 месеца, считано от датата на споразумението, с крайна падежна дата 29.01.2025г. Променен е начинът на олихвяване на кредита, а именно 9,45% годишно, формиран от стойността на 6-месечен EURIBOR 0,166% и надбавка от 9,284%. Според ОУ (раздел ІІІ) стойността на индекса EURIBOR е променливата компонента на лихвата. Подписани са нови Общи условия и погасителен план. На 29.09.2016г. ответницата е подала ново искане за преструктуриране на кредита. Подписано е ново Допълнително споразумение по отношение остатъка от кредита – 13 988,61 евро, срокът на кредита е определен на 144 месеца, считано от подписване на споразумението, крайната падежна дата става 25.11.2028г. Договорен е гратисен период за главницата от 3 месеца.

Запазен е начинът на формиране на лихвата (0,093% към датата на споразумението). Подписани са нови Общи условия и погасителен план. Последното плащане по кредита е от 08.02.2019г. и е в размер на 203,20 лева. На 13.09.2019г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК С разпореждане по ч.гр.д.№ 3295/2019г. по описа на ДРС искането е отхвърлено в частта за сумата от 11 418,17 евро и е дадено указание по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК. Към датата на подаване на исковата молба е налице забава от 358 дни; просрочени са вноските с падеж 25.11.2018г. (частично платена) и всички вноски с падежи от 25.12.2018г. до 25.10.2019г., вкл. Поради допуснатата забава над 90 дни и на основание чл. 18.2 от ОУ, с исковата молба банката упражнява правото си да обяви предсрочна изискуемост на остатъка по кредита. Претендират се разноските, както и припадащата се част от направените такива в заповедното производство, а също и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата, чрез особен представител, оспорва иска. Уведомяването на длъжника, че кредиторът прави кредита предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба, но след издаване заповедта за изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез предявяване на осъдителен иск, при условията на евентуалност. В този смисъл TP №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид това искът е допустим, но неоснователен. Направено е възражение за нищожност на Договора за кредит, поради наличие на неравноправни клаузи и в противоречие с добрите нрави. Същият попада в приложното поле на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия и Закона за защита на потребителите. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорните клаузи, които са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи , които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 37, ал. 2 от ЗЗППТ /отм/, чл.

146, ал. 2 от ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителя не е имал възможност да влияе върху съдържанието, т. е. сключени при общи условия, какъвто е и Договорът за потребителски кредит, предмет на разглеждане в настоящото производство. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ /отм/, чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в Договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на Договора - чл. 35, ал. 2, т. 8 от ЗЗППТ/отм/, чл. 143, т. 9 от ЗЗП; предвидена възможност на търговеца едностранно да променя условията на Договора, въз основа на непредвидено в него основание - чл. 35, ал. 2, т. 9 от ЗЗППТ /отм/, чл. 143, т.

10 от ЗЗП. В чл. 144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези,регламентиращи неравноправни клаузи в Договори с потребители, визирани в чл. 143 от ЗЗП, сa неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 от ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10, 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца /доставчика на финансовите услуги. От изложеното следва, че, за да е нищожна като неравноправна клауза в Договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някои от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от 33П. Практиката сочи, че не е достатъчно за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП посочването в спорната договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на банката, които могат да доведат до промяна на размера на лихвения процент по кредита, а следва да са отнапред установени методиката и математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението и обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на пазарния индекс, с цел да се предотврати възможността търговецът да изменя произволно размера на лихвата по кредита, без да се съобрази с конкретното променено ниво на лихвения процент на финансовия пазар. Когато потребителят не е получил достатъчно информация за едностранното изменение на цената на доставената му финансова услуга от страна на съконтрахента му, а методологията създадена от търговеца под формата на вътрешни правила не съставлява част от сключения договор, тогава търговецът не може да бъде считан за добросъвестен по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Налице е значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, ако в потребителския Договор е предвидена възможност само за повишаване цената на финансовата услуга,подобна уговорка, при това без да е сключена индивидуално, е нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Според особения представител на ответницата, клаузите на чл. 8, 9, 12 и 15 от Договор кредит за текущо потребление от 14.08.2013г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и П.И.И., са неравноправни, тъй като са част от съдържанието на типов Договор, предварително изготвен от търговеца и потребителят не разполага с правна възможност да влияе върху съдържанието им. В част трета, точка 7.1 от Общите условия към Договора е записано, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент, определян по одобрена от Кредитора методология. Лихвата по кредита се променя при промяна на базов лихвен процент по решение на Кредитора, но в тези Общи условия не са посочени методиката, дефинициите, алгоритъма и правилата за формирането на „базовия лихвен процент.". Не е предвидена възможност за реципрочно намаляване на цената на финансовата услуга при понижаване стойността на базовия лихвен процент, поради което счита, че посочените клаузи от Общите условията са неравноправни, респективно нищожни и не са породили целените правни последици.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430 и сл. от ТЗ, след указание на съда по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК. Основателността му е предпоставена от доказването от страна на ищеца на сключения договор за кредит при общи условия и допълнителните споразумения към тях; съдържанието на Общите условия и факта на писменото им потвърждаване от кредитополучателя; изпълнението на своите задължения по договора; обявяването на кредита за предсрочно изискуем и настъпването на предвидените в договора основания за това; основанието и размера на задълженията по договора, така, както са заявени. Възраженията на ответницата са за неоснователност на иска поради нищожност на договора.

Писмените доказателства по делото установяват, че на 14.08.2013г. между „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор, и П.И.И., като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 30 000 лева, със срок на издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В т. 8 от договора за кредит и в т. 7.1. от Общите условия на банката са уговорени размер и начин, по които се определя дължимата лихва – променлив лихвен процент в размер на 9,2% годишно, при изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж“, описани в Приложение № 2 от договора. При нарушаване на условията преференцията се губи и се начислява увеличение. Максималният размер на лихвата е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити (към датата на сключване на договора – 14,95%). Кредитът е трябвало да се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план (приложение № 1 към договора за кредит). За падежна дата за издължаване на месечните вноски е определено 25-то число на месеца.

От приложеното по делото извлечение от банковата сметка на ответницата се установява, че банката е изпълнила задължението си по договора - кредитът е бил усвоен на 14.08.2013г., когато сметката на кредитополучателя е заверена със сумата от 30 000 лева. От заключението на вещото лице и банковото извлечение е видно, че ответницата е използвала част от усвоените средства в размер на 22791,06 лева за окончателното погасяване на друг неин кредит за текущо потребление.