Решение № 26 от 25.02.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. *****, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Й. П. И.

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243500600505 по описа за 2024 година Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба на адв.Р. Е. Р. от ТАК, в качеството му на защитник на подсъдимия М. Д. М. от гр.*****, срещу присъда № 22/09.10.2024 г. постановена по НЧХД № 480/2024 г. по описа на РС *****. С атакуваната присъда, РСТ е признал подс. М. за виновен за това, че „на 27.05.2024 г., около 17.00 часа, пред бл. № 34 на ул. „Ал. Стамболийски“ в гр.*****, причинил на Б. Ж. И. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, с което осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК“, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. Със същата присъда подс.М. е бил осъден да заплати на пострадалия И. сумата 700 лв. представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния му размер от 10000 лв. е бил отхвърлен като неоснователен. Предвид изхода на делото, подсъдимият е бил осъден да заплати на тъжителя разноски в размер на 613.50 лв., както по сметка на РСТ разноски в размер на 50.00 лв.

С доводи за нарушение на процесуалните правила и материалния закон, защитникът моли присъдата на първостепенният съд да бъде отменена, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият бъде признат за невинен и изцяло оправдан, като бъде отхвърлен и предявеният граждански иск. В срока по чл.320, ал.4 от НПК са постъпили писмени бележки, в които адв.Р. заявява, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като не са налице убедителни доказателства за действията на подсъдимия при нанасяне 1 на телесната повреда. Твърди, че между тъжителя и подсъдимия е имало само кратка размяна на реплики на висок тон, но не и физическа саморазправа. Счита, че обвинението се базира само на косвени доказателства, които в случая не водят до единствен и безспорен извод за доказаност на обвинението.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с адв.Р., който поддържа жалбата си. Навежда доводи за неправилност на присъдата на първата инстанция по отношение на признаването на подзащитния му за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал. 2 от НК. Моли за повторен анализ на събраните доказателства пред първата инстанция, като пледира за това подс. М. да бъде признат за невиновен. В предоставената му последна дума подс. М. също оспорва обвинението и заявява, че не е виновен.

Въззиваемата страна – частния тъжител и граждански ищец – Б. И., редовно призован. Представлява се от повереника адв.Й.Й. от ТАК, който ангажира допълнителни писмени доказателства във връзка със здравословното състояние на тъжителя. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Районен съд ***** е приел следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Б. Ж. И. и подс.М. Д. М. се познавали от години, тъй като били съседи. Първият живеел в ***** в гр.*****. На ***** двамата били призовани в РУ ***** за даване на обяснения по жалба, подадена от тъжителя срещу подсъдимия по повод неуредени помежду им отношения, свързани с поправка на климатик.

По-късно същия ден, малко преди 17.00 ч. тъжителят И. и подс. М., който се прибирал заедно с детето си, се срещнали пред бл.*****, при което помежду им възникнал словесен конфликт по повод подадената от тъжителя жалба в полицията. Двамата си разменили реплики на висок тон, при което подс.М. започнал да нанася удари на тъжителя.

Посегнал да го удари с юмрук по лицето, при което И. вдигнал двете си ръце, за да предпази главата си, при което ударите попаднали върху ръцете му. После подсъдимият започнал да му нанася удари по останалата част от тялото, като последният бил с ритник по десния крак отзад.

След като ударите престанали, тъжителят се обадил на кварталния полицай, а по негово указание - и на ЕЕН 112, където съобщил за случилото се. На място били изпратени полицейски служители от РУ *****, сред които св.М. М. и св.В.И.. По случая била образувана преписка рег.№ 1993р-10556/ 28.05.2024 г. по описа на РУ *****, по която били снети писмени сведения от подс. М. и от тъжителя И.. Такива били снети от св.М.М. - техен съсед, който прибирайки се към дома си, възприел част от описаните събития. На подсъдимия и тъжителя били съставени протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР.

На следващия ден - 28.05.2024 г. тъжителят посетил съдебен лекар при МБАЛ *****. След извършен преглед същият му издал съдебномедицинско удостоверение /СМУ/ № 155/ 28.05.2024 г., удостоверяващо следните увреждания: кръвонасядания по дясната 2 раменница, по лявата предраменница, по горната повърхност на лявото рамо и кръвонасядане по дясното бедро. Според СМУ посочените увреждания са причинили на тъжителя Б. Ж. И. болка и страдание.

Настоящият въззивен състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства, и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал. 1 от НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи относно обстоятелството, че е доказано по един безспорен и категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна, че подс. М. е осъществил състава на престъплението по чл.130,ал.2 НК, за извършването на което е предаден на съд.

Всички събрани по делото доказателства са анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробно аргументирани съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства. Въззивният съд не намира основание да отправи упрек към първостепенния съд във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка е очертана в нужния обем. Въззивната инстанция изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити, и приетото съдебно-медицинско удостоверение.

Търговищкият окръжен съд, извърши на основание чл.чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство, при която отчете, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд преди всичко е извел обстоятелствата, по отношение на които страните нямат възражения.

Това са времето и мястото, където се е развил процесния инцидент, както и участниците в него – тъжителя и подсъдимия. Не е спорно, че двамата са съседи, познавали са се и са били във влошени отношения помежду си, в т.ч. и по повод подадена в РУ ***** от тъжителя жалба срещу подсъдимия, която именно е станала и конкретен повод за конфликта. Не е спорно по делото, че тъжителя и подсъдимия са се срещнали пред бл.***** в гр.***** и между тях е започнала размяна на реплики.

Въззивният съд изцяло споделя начина, по който РСТ е изяснил основните спорни моменти свързани с твърдения /идентични такива се навеждат и пред настоящия съд/ относно липсата на нанесени удари от страна на подсъдимия спрямо тъжителя. Видно от приложеното СМУ /издадено в деня след инцидента/, на тъжителя са били причинени редица увреждания: кръвонасядания по дясната раменница, по лявата предраменница, по горната повърхност на лявото рамо и кръвонасядане по дясното бедро. Съдебният лекар, след извършен преглед на тъжителя е удостоверил не само вида и естеството на уврежданията, но и изрично е посочил, че същите добре отговарят да са получени по начин и по време, както е съобщил прегледаният. А последният, видно от предварителните данни в СМУ, е съобщил за нанесени му удари по тялото от познат мъж на 27.05.2024 г. около 3

17.00ч. /т.е. по същото време, в което се е развил и конфликта му с подсъдимия/. На следващо място, изведените в СМУ данни изцяло съответстват и с данните от приложената справка от Дирекция „НС 112 -МВР“ и с аудиозаписа към нея, който е изслушан пред районния съд. От тази справка се потвърждава, че в РЦ 112 - Варна е постъпило обаждане от тъжителя в 16:57 ч. на 27.05.2024 г., в което той е съобщил, че 5 минути преди подаване на сигнала е бил бит от лице, на име М., което живеело на ул.***** в гр.*****, бл.34. Видно е, че информацията, предоставена от тъжителя И. при обаждането му на ЕЕН 112 и времето на подаването й, логично кореспондират с данните в СМУ и констатациите на съдебния лекар, обективирани в него. В този контекст следва да се отхвърли възражението на адв.Р. в допълнението към жалбата, че в записа правел впечатление спокойния тон, с който тъжителя съобщавал за конфликта. Тонът на тъжителя очевидно е без правно значение за изясняване на този въпрос, доколкото се касае за характерови особености на всеки човек при реакция в стресова ситуация, а освен това притеснението на тъжителя е надлежно изяснено чрез разпита на св.Я., който лично е възприел уврежданията по тялото му и на когото И. също е казал, че е бил бит от „съседа М.“. Вярно е, че св.Я. е баща на И., но това не прави показанията му изначално негодни, а доколкото същите се подкрепят и от обективните находки, удостоверени в СМУ, съдът правилно ги е поставил в основата на присъдата.

Този състав също приема, че между показанията на св.Я. и тези на разпитаните полицейските служители не са налице съществени противоречия, както поддържа от защитата. Според св.Я., след инцидента синът му бил „неадекватен“, а според св.В.И. „видимо притеснен“, което не представлява съществено противоречие в показанията им, доколкото въпросните твърдения и както вече съдът посочи по-горе са израз на субективната преценка на всеки един от свидетелите. Такова противоречие съдът не открива и в показанията на полицейските служители, които за разлика от св.Я. не са възприели нараняванията по тялото на тъжителя. В случая се касае за увреждания по крайниците на пострадалия, при които е напълно възможно /с оглед и тяхната лека степен/ те да не са били забелязани от свидетелите М.М. и В.И., но да са пряко възприети от св.Я., който живее с тъжителя. Важното е да се посочи обаче, че съдът не намира сериозни разминавания в показанията на св.Я. от една страна и на свидетелите М.М. и В.И. от друга. Детайлният им прочит показва, че в съвкупността си те очертават и изясняват в пълнота фактическата обстановка. Макар и пряко да не са установили и забелязали видими наранявания по тялото /крайниците/ на тъжителя, полицейските служители са възприели неговото оплакване за „физическа саморазправа“ /според св.М. М./ и „че М. го бил набил“ /според св.В.И./, при което тъжителят бил видимо притеснен /пак според св.В.И./.

Всъщност, установената от районния съд фактическа обстановка не се опровергава и изменя от показанията на св.М.М., който е съсед на тъжителя и подсъдимия. Не е спорно, че този свидетел е минал покрай спорещите на висок тон и се е прибрал, т.е. пряко не е възприел нанасяне на удари. Следователно, чрез показанията на този свидетел по никакъв начин не се разколебава изложеното в тъжбата, за което също настоява защитата в допълнението към въззивната жалба.

С оглед анализа за достоверност на свидетелските показания съдът не намира 4 основание и в възражението на защитата, че тъй като били налице само косвени доказателства, веригата на същите била разкъсана, което не водело до категоричен и единствено възможен извод за авторството на деянието. Действително правната наука и съдебната практика са постоянни в разбирането си, че постановяване на осъдителна присъда е допустимо и при косвени доказателства, но само тогава, когато, разгледани в тяхната съвкупност, те изграждат хармонично и непротиворечиво цяло и водят до единствено възможния извод относно основния факт на доказване. Районният съд не търпи упрек в игнорирането на този постулат. Напротив, обсъждайки оскъдния доказателствен материал по делото, съдебният състав е проявил задълбоченост и предпазливост при изграждането на фактически конструкции върху косвени доказателства. В хода на проведеното съдебно следствие РСТ са били отстранени всякакви съмнения в процесуалната безупречност на разпитаните свидетели и съпоставянето на техните показания със СМУ и записа от ЕЕН 112, след което е направен и единствено възможния извод за нанасяне на ударите именно от подсъдимия.