Определение № 1016 от 17.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1016 гр. Габрово, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500642 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от заявителя "Профи кредит България" ЕООД- *************, срещу Разпореждане №2686/26.09.2025г., по ч.гр.д. № 2589/2025г. на PC- Габрово, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. И. К.

ЕГН ********** с адрес : *************, за заплащане на следните суми:

657.73 лева неплатена падежила главница, дължима от вноска № 1 с падежна дата 01,12,2024г. до вноска № 10 с падежна дата 01,09,2025г.; 564.67 лева неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 01,12,2024г. до вноска № 10 с падежна дата 01,09,2025г.; 375 лева неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 01,12,2024г. до вноска № 10 с падежна дата 01,09,2025г.; 625 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 01,12,2024г. до вноска № 10 с падежна дата 01,09,2025г.; 30 лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16,12,2024г.; 500 лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 07,03,2025г., 243.79 лева - лихва за забава, дължима от 02,12,2024г., дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда- 26.09.2025г; Законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 26.09.2025г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 180 лева /сто и осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение и 50.93 лева заплатена държавна такса, на осн. чл. 411 ал.1 т.т. 2 и 3 от ГПК.

1

Разпореждането на РС- Габрово е обжалвано относно вземанията за падежила главница в размер на 657.73 лева, дължима от вноска № 1 с падежна дата 01.12.2024г. до вноска № 10 с падежна дата 01.09.2025г.; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 564.67 лева, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 01,12,2024г. до вноска № 10 с падежна дата 01.09.2025г.; 243.79 лева- лихва за забава, дължима от 02.12.2024г., дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски в размер на 15 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413 ал. 2 ГПК и е допустима.

За да отхвърли заявлението за процесните суми районният съд е изложил съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК и длъжникът, съгласно чл. 23 ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по същият. Прието е, че няма данни разходите за посочените в договора допълнителни услуги да са включени в ГПР, което е в нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, а клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги са недействителни, тъй като противоречат на чл.10а ал.2 ЗПК, доколкото допълнителните услуги, за които е уговорено заплащане на възнаграждение, са свързани с управление на кредита.

Видно от приложеният към заявлението договор за потребителски кредит ************* от 05.11.2024г., дружеството се е задължило да предостави на посоченото физическо лице потребителски кредит в размер на сумата 2000 лева, за срок от 24 месеца, ГПР 49,02%, ГЛП 41,00 %, размер на вноска- 122,24 лева. Посочено е, че дължимата сума по кредита е 2933,50 лева. След закупените „допълнителни услуги" общото задължение по кредита става в размер на 5333,50 лева, а размера на вноската- 222,24 лева.

В случая, както правилно е посочено и от първата инстанция, налице е нарушение на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като претендираната сума за "допълнителни услуги" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите- индикатор за общото оскъпяване на кредита- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Процесният договор за заем само формално отговаря на 2 изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Посочената в договора общо дължима сума не съответства на действителната такава, а разхода за допълнителни услуги, който е пряко свързан с предоставения по договора паричен кредит съгласно гореизложените императивни разпоредби на чл. чл.19 ал.1 ЗПК и пар.1 т.1 от ДР на ЗПК, не е включен при изчисляване размера на ГПР.

Неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство.

Предвид констатираното нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. По изложените съображения, въззивната инстанция споделя изводите на заповедния съд в обжалваното разпореждане, с което е прието, че договорът за кредит е изцяло недействителен и потребителят следва да заплати само чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на заявлението.

Неправилно обаче, при така изложените съображения в мотивите на разпореждането, заповедният съд е отхвърлил същото изцяло, като е приел, че липсва информация за извършените по договора за кредит погашения и за това как са отнесени същите от кредитора.

В случая по кредита не са извършвани плащания от страна на кредитополучателя, поради което се дължи чистата стойност на кредитанеплатената главница до подаване на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 657,73 лева- дължима от вноска № 1 с падежна дата 01.12.2024г. до вноска № 10 с падежна дата 01.09.2025г. В заявлението не се твърдят извършени погасявания на задължения по договора за потребителски кредит от длъжника, а е посочено, че се дължат пълните размери на погасителни вноски от 1 до 10.

Затова, предвид едностранният характер на производството и невъзможността за проверка на тези твърдения на заявителя на този етап от съдебното производство, не се налага служебно прихващане на погасената част от вноските от дължимата чиста стойност на кредита /т. е. от главницата/, каквото иначе заповедният съд би бил длъжен да установи и извърши съобразно Решение на СЕС от 30.06.2022г. по дело С-170/2021г.

Ето защо въззивният съд приема, че длъжникът дължи връщане на претендираната главница по кредита в размер на 657,73 лева, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението, за която заявлението следва да бъде уважено и да се издаде заповед за изпълнение, което налага отмяна на обжалваното разпореждане в тази част.

Поради необжалване на разпореждането по отношение на част от претендираните вземания, то е влязло в сила по отношение на: възнаграждението за закупена и използвана услуга "Фаст"; възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Флекси"; неплатени такси по Тарифа за 3 извънсъдебно събиране на вземането; и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора.

По разноските: С оглед изхода на делото разноските следва да се изчислят отново. Разноски в заповедното производство, съгласно ГПК, са само ДТ и адвокатско/юристконсултско възнаграждение. В настоящия случай дължимата и внесена от заявителя държавна такса при подаване на заявлението е в размер на 50,93 лeва, върху общия материален интерес. От тази общо заявена сума уважената с настоящото определение част е в размер на 657,73 лева. Ето защо, дължимите на жалбоподателя- заявител разноски за държавна такса за заповедното производство съобразно уважената част от претендираните вземания, са в размер на 13,15 лева. За юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по чл.26 НЗПП въззивният съд намира за справедлив минималния размер от 50 лева, като съобразно уважената част от претенциите, за заповедното производство на заявителя се дължат 10, 97 лева. С оглед изхода на делото във въззивното производство, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят съдебни разноски за въззивното производство в размер на 24, 10 лева от общо направени разноски в размер на 65 лева (15 лева държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.26 НЗПП, вр. чл.37 ЗПП).

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд- Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2686 от 26.09.2025г., постановено по ч. гр. д.

№ 2589/ 2025г. по описа на Районен съд- Габрово, в частта, с която е отхвърлено заявлението на "Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. И. К. ЕГН ********** с адрес: *************, по отношение на сумата от 657,73 лева неплатена падежила главница, дължима от вноска № 1 с падежна дата 01.12.2024г. до вноска № 10 с падежна дата 01.09.2025г. по сключен между заявителя и длъжника договор за потребителски кредит № ************* от 05.11.2024г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението- 26.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и изцяло в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:

*************, със седалище и адрес на управление *************, срещу длъжника Д. И. К. ЕГН ********** с адрес: *************, за заплащане на сумата 657,73 лева, представляваща падежирала главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № ************* от 05.11.2024г., дължима от вноска № 1 с падежна дата 01.12.2024г. до вноска № 10 с падежна 4 дата 01.09.2025г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението- 26.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от общо 48,22 лева- съдебни разноски съобразно уважената част от заявлението- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и за производството по обжалване на разпореждането на Районен съд- Габрово.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2686 от 26.09.2025г., постановено по ч. гр.д. № 2589/2025г. по описа на Районен съд- Габрово, в останалата му обжалвана част.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Габрово за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1016 гр. Габрово, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500642 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от заявителя "Профи кредит България" ЕООД- *************, срещу Разпореждане №2686/26.09.2025г., по ч.гр.д. № 2589/2025г. на PC- Габрово, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. И. К.