Решение № 693 от 31.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. София, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20211100106342 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от К. А.С., с която е предявен осъдителен иск срещу П. на Р.Б. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД № 2194/2009 г. на Районен съд - Пазарджик, по което ищецът е частично оправдан.

Ищецът твърди, че срещу него се е водило наказателно производство, по което е постановена оправдателна присъда в частта по обвинението за отнемане на лек автомобил Фолксваген с рег. № ****. Твърди, че от незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в понесени морални страдания и възникване на здравословни проблеми.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице оправдателна присъда по посоченото наказателно дело, сочи, че по същото ищецът е признат за виновен с влязла в сила присъда, с която му е наложено наказание лишаване от свобода, което се изпълнява. Позовава се на последващи осъждания на ищеца за други деяния. В случай, че е налице оправдателна присъда по някое от обвиненията по посоченото дело, прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането, доколкото от влизане в сила на присъдата до предявяване на исковата молба е изминал период, превишаващ 5 години. Оспорва заявената претенция и по размер като прекомерна.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

1

Установява се от приложеното НОХД №2194/2009 г. следното:

На 19.04.2007 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца К. А.С. и други лица, с който е повдигнато обвинение за извършване на престъпления по чл.

195 и чл.346 НК, включително за това, че на 06-07.04.2006 г. в гр. Стара Загора в съучастие с други лица, отнел чужда движима вещ – лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ **** от владението на Н.И.Д.. По обвинителния акт е образувано НОХД №949/2007 г. на РС-Пазарджик, по което е постановена Присъда №575/15.12.2008 г., с която ищецът е признат за виновен по част от повдигнатите му обвинения и за невиновен в това, че на 06-07.04.2006 г. в гр.

Стара Загова в съучастие с други лица, отнел чужда движима вещ – лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ **** от владението на Н.И.Д., като е оправдан за това повдигнато обвинение по чл.195, ал.2 НК. С решение №208/22.10.2009 г. на ОС – Пазарджик по ВНОХД №591/2009 г. е прието, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд е допуснато съществено процесуално нарушение и присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане. По образуваното НОХД 2194/2009 г. на РС – Пазарджик при новото разглеждане на делото е постановена Присъда №48/04.02.2010 г., с която ищецът е признат за виновен по част от повдигнатите обвинения и признат за невиновен в това, че на 06-07.04.2006 г. в гр. Стара Загова в съучастие с други лица, отнел чужда движима вещ – лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ **** от владението на Н.И.Д., като е оправдан за това повдигнато обвинение по чл.195, ал.2 НК. По постъпили жалби и протест е образувано въззивно производство пред ОС – Пазарджик по ВНОХД №2194/2009 г., по което е постановено решение от 27.05.2010 г., с което присъдата №48/04.02.2010 г. е изменена в частта по първоначалния режим за изтърпяване на наказанието на един от подсъдимите (А.Г.), а в останалата й част, включително отнасяща се до ищеца, присъдата е потвърдена. С това същата е влязла в сила – считано по постановяване на окончателното въззивно решение от 27.05.2010 г.

Съгласно т.11 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. В мотивите на цитираното ТР се приема, че при частично оправдаване следва да се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяка едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

В настоящия случай, както бе посочено по-горе, ищецът е признат за виновен за две от повдигнатите му обвинения за извършени престъпления, за което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години.

Съдебната практика приема, че един обвиняем, респ. подсъдим, търпи 2 обичайно неимуществени вреди, в причинна връзка с повдигане и поддържане на обвинението, дължащи се на упражняване на процесуална принуда спрямо обвиняемия (съответно подсъдимия в съдебната фаза), негативни изживявания, произтичащи от повдигането и поддържането на обвинение. В случая обаче, когато е налице влязла в сила осъдителна присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“, то негативните изживявания на ищеца са свързани с правомерно упражнената държавна принуда срещу осъденото лице. Както се посочва и в т.11 на цитираното погоре ТР, в случаите на частично оправдаване обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. В настоящия случай не може презумптивно да се приеме, че вреди са понесени, доколкото преимуществено негативни последици следва да се свържат с влязлата в сила осъдителна присъда. Ищецът не е ангажирал доказателства, че именно вследствие на обвиненията, по които същият е признат за невиновен и оправдан, са настъпили неимуществени вреди. Ето защо следва да се приеме, че не се установява претендираното вземане за обезщетение да е възникнало.

За пълнота следва да се посочи, че и направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е основателно. С цитираното ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС - т.4 се приема още, че началният момент на погасителната давност за вземането за вреди възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. Както бе посочено по-горе, присъдата срещу ищеца - в осъдителната, както и в оправдателната й част, е влязла в сила, считано по постановяване на окончателното въззивно решение - 27.05.2010 г. От този момент е започнала да тече погасителната давност за вземането за вреди и същата е изтекла на 27.05.2015 г. Искът е предявен на 13.05.2021 г., след изтичане на срока на погасителната давност за вземането. Ето защо основателно е възражението на ответника за погасяване на претендираното вземане по давност.

По изложените мотиви, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А.С., ЕГН:**********, срещу П.та на Р.Б., адрес: гр.София, бул. Витоша №2, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ за сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД № 2194/2009 г. на Районен съд - Пазарджик, по което ищецът е частично оправдан.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 3 двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4