Определение № 3259 от 09.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6111/2026
- Вид
- Определение № 3259
- Подписан
- 09.09.2026
- В сила
- 09.09.2026
- Състав
- Милен Михайлов, Мирослав Георгиев Георгиев, Герасим Ангелов Пенчев
Цитирани разпоредби
- чл. 144 и 325 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 144 и 325 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 249 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3259 гр. София, 09.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милен Михайлов
Членове:
Мирослав Г. Георгиев
Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно наказателно дело № 20261100606111 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХII от НПК.
С Определение Peг. № 13823/02.07.2026 г., постановено от Софийски районен съд, 97- ми състав, по НОХД №20251110218024/2025 г. съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП, поради допуснати съществени процесуални нарушения и е насрочил същото за разглеждане по общия ред.
Срещу така постановеното Определение е постъпила Частна жалба от К.
А. К. чрез адвокат А. Ц. от САК. В жалбата се сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като се изразява недоволство от това, че СРП е повдигнала обвинение срещу А. К. само за хулиганство, квалифицирано по чл. 325, ал. 2 от НК, но не и за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК за което имало достатъчно доказателства. Отделно се изразява недоволство от това, че СРС не е уважил искането за отвод на прокурора, който жалбоподателят счита за предубеден, като сочи, че това е самостоятелно основание за връщане на делото на СРП. Отделно се сочи, че делото не е изяснено нито от обективна, нито от субективна страна. В заключение се прави искане за отмяна на обжалваното Определение с което се преграждал пътят му да представи доказателства, да бъде уважено искането му за отвод на прокурора и да бъде върнато делото на СРП.
1
Постъпила е и Частна жалба от А. Н. С. чрез адвокат Ю.А. от САК срещу същото Определение на СРС, като се сочат допуснати съществени процесуални нарушения, отказ от събиране на доказателства и отказ от уважаване искането за отвод на прокурора.
Сочи се, че в Обвинителният акт липсват достатъчно съставомерни факти относно времето на инкриминираното деяние, както и факти, свързани с изпълнителното деяние. Поддържа се и оплакването, че СРП не е повдигнала обвинение по чл. 144, ал. 1, вр. ал. 1 от НПК, тъй като в случая била налице реална съвпкупност между престъпленията по чл. 144 и 325 от НК. Отново се изразява недоволство от липсата на мотиви с които съдът е отказал отвод на прокурора, както и липсата на произнасяне по събирането на исканите от страните доказателства. В заключение се моли за отмяна на Определението и връщане на делото на СРП за отстраняване на посочените нарушения.
Съдът, като взе предвид изложените жалбите и доказателствата по делото приема следното:
Жалбите са подадени от лица, които са конституирани като Частни обвинители в наказателното производство, независимо от това, че престъплението по чл. 325 от НК има за обект обществените отношения, свързани с реда, установен в страната, и общественото спокойствие.
Доколкото обаче Определението на съда с което е уважено искането на едно лице за конституирането му като ЧО по делото не подлежи на проверка отделно от присъдата, то настоящият състав счита, че доколкото жалбоподателите са конституирани в качеството им на ЧО, то същите са процесуално легитимирани да обжалват Определението на СРС, посочено погоре.
Разгледани по същество, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради следните съображения:
СРП е внесла в съда Обвинителен акт срещу А. Е. К. за това, че на 01.05.2025г. в гр. София, на тераса прилежаща към жилище, находящо се на ул. „******** и на улицата в района на ул. „Райска градина“ № 60 извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: на публично място, извадил огнестрелно оръжие ( по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия 2
/ЗОБВВПИ/, съгласно който "Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд, чрез действието на взривно вещество...") - пистолет - „CZ”, модел „75 SP-01 Shadow”, кал.9х19, със сериен номер „В484523“, предназначен за стрелба, годен да произведе изстрели, и възпроизвел изстрел с оръжието, обиждал и заплашвал К. А. К. с думите: „излез, ще ти ********“, „********“ „Ще те разпилея“, държал огнестрелното оръжие с две ръце и го насочил към оградата на имота на К., заплашил, че ще влезе в дома на св. К., като изрекъл репликата: „Ще влезна“, в присъствието на полицейски служители отправил по адрес на А. Н. С. репликата: „ще те смажа“ като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради това, че хулигански действия явно противоречат на установения обществен морал и порядък, при извършването им е употребено огнестрелно оръжие в светлата част на денонощието, на обществено място - открита тераса на жилище и на улицата, пред потенциално неограничен кръг очевидци, упорито не са били прекратени след многократни молби, хулиганските действия не са били извършени с еднократен акт, а са продължили във времето, извършени са демонстративно на публично място - престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал.1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание, СРС е изложил своите съображения, защо е оставил исканията на Частните обвинители за връщане на делото на СРП без уважение. Същите основания се релевират от жалбоподателите и пред настоящата инстанция.
СГС споделя виждането на първоинстанционния съд, като счита за неоснователни исканията за връщане на делото на прокурора по посочените в жалбите основания.
Правилно е посочил СРС, че изключителен прерогатив на Прокуратурата е да прецени срещу кои лица и за какви престъпления ще повдигне обвинение и ще внесе съответния обвинителен акт в съда. Исканията на жалбоподателите, делото да бъде върнато от СРС на прокуратурата с указания за това, да бъде повдигнато обвинение с твърдяната от жалбоподателите правна квалификация по чл. 144 от НК, са неоснователни и противоречат както на НПК, така и на Конституцията на Република България.
СГС намира, че по делото не е налице неяснота на обвинението, твърдяна 3 от жалбоподателите, доколкото прокурорът е посочил ясно времето, мястото и начинът на извършване на деянието. Задължение на прокурора е в обстоятелствената част на обвинителния акт да очертае рамките, пределите на доказване в хода на съдебната фаза на наказателния процес, при разглеждане на делото по същество. Ето защо прокурора, който съставя обвинителния акт, следва да посочи пълно, точно, ясно и изчерпателно всички факти и обстоятелства относими към обективната и субективна страна от състава на престъплението и относимостта им към съответните доказателства, за да може обвиняемия да организира своята защита в хода на съдебната фаза в пълнота, което прокурорът от СРП е направил.
В Обвинителният акт са посочени всички съставомерни факти – време, място и начин на извършване на деянието, като възраженията на жалбоподателите са свързани с доказването на обвинението по същество, а не с неяснота на същото. Прокурорът е посочил конкретно датата на която са извършени престъпните посегателства срещу реда и общественото спокойствие, като според настоящия състав, посочването на датата на извършване на деянието и описанието на извършените от подсъдимия действия са достатъчни, за да покрият изискванията на НПК към съдържанието на обвинителния акт.
Доколкото съдебната фаза е основна фаза по събиране и проверка на доказателствата, то страните имат право до приключване на съдебното следствие да правят съответните искания за събиране на доказателствата, по които и СРС е длъжен да се произнесе. Непроизнасянето на съда по направени доказателствени искания в Разпоредителното заседание обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото по никакъв начин не препятства страните да направят тези искания в хода на съдебното следствие.
Относно оплакванията за отказ на СРС да уважи искането за отвод на прокурора, следва да се отбележи, че този въпрос не попада в обхвата на въпросите по които СРС се произнася по реда на чл. 249 от НПК, поради което и настоящият състав не може в рамките на това производство да се произнесе по искане за отвод на прокурора, още повече, че СРС вече е постановил отказ да уважи това искане на жалбоподателите и това негово определение не подлежи на обжалване. Ето защо и в тази им част, жалбите следва да бъдат оставени без разглеждане.
4
Ето защо и настоящата инстанция намира, че не са допуснати на досъдебното производство твърдяните от частните обвинители процесуални нарушения и не е налице ограничаване на техните права, поради което и Определението на СРС, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното СГС, НО, ХІІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение Peг. № 13823/02.07.2026 г., постановено от Софийски районен съд, 97- ми състав, по НОХД №20251110218024/2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите в частта, относно отказът на СРС да уважи искането за отвод на прокурора от СРП.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5