Решение № 209 от 23.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000080 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №417/3.ХІ.2023год. постановено по т.д.

№450/2022год. Пловдивският окръжен съд, І състав, е осъдил „Д.З.“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати на В. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Д.м., П.о., сумата 98 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на дъщеря и М.П.К., настъпила при ПТП на 24.І.2022год., причинено от виновния водач В.М.И. при управление на лек автомобил „***“ с рег.№ ***, застрахован в „Д.З.“ АД гр.С. с полица №** , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.ІІІ.2022год.- датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното и изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 98 000лв. до претендираните 140 000лв., като част от вземане в общ заявен размер от 200 000лв..

Отхвърлил е предявеният от Н.П.Н., ЕГН **********, с адрес с.Д.м., П.о., против „Д.З.“ АД гр.С., ЕИК *** иск по чл.432ал.1 КЗ за 1 изплащане на обезщетение в размер на 10 000лв., като част от общо 30 000лв. за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сестра му М.П.К., настъпила при ПТП на 24.І.2022год., причинено от виновния водач В.М.И. при управление на лек автомобил „***“ с рег.№ ***, застрахован в „Д.З.“ АД гр.С. с полица №***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.І.2022год., евентуално от- 29.ІІІ.2022год. до окончателното и изплащане, като неоснователен.

Осъдил е „Д.З.“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 3 637.20лв. за оказана безплатна правна помощ на ищцата В. Г. К., изчислено съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Осъдил е В. Г. К., ЕГН ********** да заплати на „Д.З.“ АД гр.С., ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 79.50лв., съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

Осъдил е Н.П.Н., ЕГН ********** да заплати на „Д.З.“ АД гр.С., ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 265лв..

Осъдил е „Д.З.“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати в полза на държавата, по сметката на ОС-Пловдив, ДТ в размер на 3 920лв. и 210лв. платени от бюджета на съда за възнаграждения за вещи лица по КСМАТЕ, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

С определение №1457/14.ХІІ.2023год. постановено по т.д.

№450/2022год. на Пловдивския окръжен съд е оставена без уважения като неоснователна молба вх.№37066/1.ХІІ.2023год. на адв. П. К., действаща като пълномощник на ищцата В. Г. К., за изменение на решение №417/3.ХІ.2023год. по т.д.№450/2022год. в частта му за разноските на основание чл.248 ГПК, като се присъди допълнително адвокатско възнаграждение на адв. П. К. в размер на 4 972.80лв.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№35834/22.ХІ.2023год. е постъпила от „Д.З.“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано заедно от главния изпълнителен директор Д.Х.Д. и изпълнителния директор Ж.М.Д., чрез пълномощника му юрисконсулт В. Т. против решение №417/3.ХІ.2023год. по т.д.№450/2022год. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен предявения от ищцата В. Г. К. осъдителен иск по чл.432ал.1 КЗ за горницата над 70 000лв. до присъдения размер от 98 000лв., като обезщетение за неимуществени 2 вреди, ведно със законната лихва върху визираната обжалвана горница, считано от 29.ІІІ.2022год. до окончателното и изплащане, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че определеният от съда размер на обезщетението за причинените на ищцата В.

Г. К. неимуществени вреди е завишено и неотговарящо на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока по сходни случаи. Първоинстанционният съд не е отчел всички предпоставки при определяне по справедливост по чл.52 ЗЗД на размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Счита и че неправилно е определен процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице М.П.К., която е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, поради което при настъпилото ПТП е получило и летални травми. Намира за неадекватен определения размер от 30% съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.

Ето защо жалбоподателят моли да се отмени решението на ОС Пловдив в обжалваните му части, като незаконосъобразно и необосновано и въззивният съд постанови ново решение, с което отхвърли иска на В. Г. К. в обжалваната му част, като неоснователен и недоказан. Претендира за съдебните разноски по делото за двете съдебни инстанции.

ВЪЗЗИВАЕМАТА В. Г. К., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. П. К. от САК, оспорва изцяло въззивната жалба на застрахователното дружество, като неоснователна и моли ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно и правилно в обжалваната част.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№37066/1.ХІІ.2023год. е подадена от В. Г. К., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.К., ул."С." №*, офис* чрез пълномощника и адв. П. К., против решение №417/3.ХІ.2023год. по т.д.

№450/2022год. на Пловдивски окръжен съд, І състав, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение на претърпените неимуществени вреди от смъртта на дъщеря и М.П.К., при ПТП на 24.І.2022год., за разликата над 98 000лв. до претендираните 140 000лв., предявени частично от общо 200 000лв., с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в занижен размер. Първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно, в 3 противоречие с изискванията на чл.51ал.2 ЗЗД и установената съдебна практика, е приел 30% съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата М.К., която е пътувала без поставен обезопасителен колан.

Жалбоподателката моли въззивният съд да постанови решение, с което отмени частично решението на ОС Пловдив и постанови ново решение по същество, с което приеме, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата М.П.К., и уважи предявения от ищцата В. Г. К. иск за сумата 140 000лв., частичен от 200 000лв., като осъди ответното застрахователно дружество да заплати допълнително 42 000лв. за причинените и неимуществени вреди, от настъпилата смърт на дъщеря и М.К. при ПТП на 24.І.2022год., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 29.ІІІ.2022год. до окончателното и изплащане, като присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА на адв. П. К. за оказаната безплатна правна помощ и представителство на ищцата пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Подаден е отговор на въззивната жалба вх.

№38257/12.ХІІ.2023год. от „Д.З.“ АД гр.С., ЕИК ***, чрез пълномощника му юрисконсулт В. Т., с възражение за нейната неоснователност.

ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№984/18.І.2024год. е подадена от В. Г. К., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. П. К. от САК, срещу определение №1457/14.ХІІ.2023год. постановено по т.д.№450/2022год. на Пловдивски окръжен съд, с оплаквания за незаконосъобразност. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение на адв. П. К., като е приложил редакцията на чл.7ал.2 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, преди изменението и с ДВ бр.88/4.Х.2022год., а не в новата редакция, която е била в сила към датата на приключването на съдебното дирене.

Въззивните и частната жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК и чл.248ал.3 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване актове на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед 4 разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото са предявени от ищцата В. Г. К., ЕГН ********** от с.Д.м., П.о. иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника „Д.З.“ АД гр.С., ЕИК ***, за сумата 140 000лв., частично от 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на дъщеря и М.П.К., ЕГН ********** настъпила при ПТП на 24.І.2022год., ведно със законната лихва, считано от 31.І.2022год.- датата, на която изтича срокът по чл.429ал.3 КЗ, евентуално от 29.ІІІ.2022год.- датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното и изплащане, и от ищеца Н.П.Н., ЕГН ********** от с.Д.м., П.о. срещу ответника „Д.З.“ АД гр.С., ЕИК ***, иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата 10 000лв., частично от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на сестра му М.П.К., ЕГН ********** настъпила при ПТП на 24.І.2022год., ведно със законната лихва, считано от 31.І.2022год.- датата, на която изтича срокът по чл.429ал.3 КЗ, евентуално от 29.ІІІ.2022год. до окончателното и изплащане.

С оглед изложеното във въззивната жалба на „Д.З.“ АД гр.С., че обжалва решението не изцяло, а само в частта, с която е уважен искът за 5 изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата В.

Г. К. за разликата над 70 000лв. до уважения размер от 98 000лв., а жалбоподателката В. Г. К. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над присъдените 98 000лв. до предявените 140 000лв., частично от 200 000лв. обезщетение за причинените и неимуществени вреди, то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът за изплащане на обезщетение за причинените на ищцата В. Г. К. неимуществени вреди е уважен за сумата 70 000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.ІІІ.2022год. до окончателното и изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен изцяло предявения от ищеца Н.П.Н. срещу „Д.З.“ АД гр.С. иск за изплащане на обезщетение в размер на 10 000лв., частично от 30 000лв. за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сестра му М.П.К., настъпила при ПТП на 24.І.2022год., ведно със законните лихви, считано от 29.ІІІ.2022год. до окончателното и изплащане, поради което в тази част спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС В.М.И., ЕГН **********, настъпилата смърт на М.П.К. при процесното ПТП и причинната връзка между смъртта и, деянието на водача и претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на дъщеря и, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от В.М.И. при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица №*** валидна от 3.ІХ.2021год. до 2.ІХ.2022год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 24.І.2022год..