Решение № 106 от 09.03.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Смолян, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100986 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът К. Ц. С. от гр. *** е предявил срещу *** „***” ***, представлявана от гл.комисар *** – ВПД Директор обективно и кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 7 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 399,60 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода 11.10.2019 г. до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 295,83 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като началната дата за изчисляване е 01.09.2019 г. до датата на предявяване на иска в съда - 11.10.2022 г.; сумата от 231,60 лева, представляваща левовата равностойност на безплатна предпазна храна и на одобряващи напитки, полагаеми се за 12часови дежурства през периода от 11.08.2019 г. до 04.08.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.09.2019. до окончателното й изплащане и мораторна лихва върху нея в размер на 62,10 лева, начислена за периода от 01.09.2019 г. до 11.102022 г. Размерите на исковеке са изменени в съдебно заседание.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът 1 изпълнява длъжността *** в ГПУ *** при ***, при сумарно отчитане на работното време. За времето от 11.10.2019 г. до 30.09.2022 г. е положил общо 1600 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на 1828 часа дневен труд. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 228 часа положен труд, който не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл.

31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.;наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок.

На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входиране на исковата молба в съда. Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като твърди, че всички отработени от ищеца часове нощен труд са му заплатени, тъй като в ЗМВР няма препращаща норма към разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актова, каквато е НСОРЗ наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и в тези наредби липсва основание за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.

Смята, че приложими са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове и че не следва да се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Твърди, че с изменението на ЗМВР от 07.07.2020 г., със създадената нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР, според която нощните часове труд се превръщат в дневни с коефициент 1. Признава факта, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност и е полагал нощен труд.

Счита за недоказан иска за претендиране на левовата равностойност на неосигурена храна, тъй като ищецът не сочи и не представя доказателства, че в процесния период е изпълнявал дейностите по чл. 2, т. 7 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. с продължителност не помалко от половината от установеното работно време за деня по ЗМВР, с изкл.на дейностите 2 по чл. 2, т. 1, 10 и 11 от Наредбата и че е работил при специфични условия на труд под +10 градуса и над 30 градуса. Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.

Ответникът се представлява от гл.юр. ***, счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в писмените бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период и понастоящем в ГПУ - *** при РДГП Смолян на длъжност „***“.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че като държавен служител в системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През периода 11.10.2019 – 30.09.2022 г. е положил общо 1678 часа нощен труд, които преобразувани в часове дневен труд се равняват на 1 918 часа. разликата от 240 часа не са му платени и са на стойност 2 399,60 лв. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва е опредЕ. по тримесечия в размер на 295,83 лв., начислена към 11.10.2022 г..

В периода 11.08.2019 – 31.07.2020 г. ищецът е положил 57 смени труд при среднонощни температури под +10 градуса целзий и над + 30 градуса Целзий, като не му е предоставяна безплатна храна по реда на чл. 2, т. 5 НОВР с левова равностойност за всички смени в размер на 205,20 лв. Считано от 01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурената храна за положен труд при специфични условия се заплаща с трудовото възнаграждение за месеца, за който е положен. Лихвата върху тази равностойност е в размер на 55,33 лв., начислена от първо число на тримесечието, следващо това, за което се дължи храната до 11.10.2022 г.. Размерът на левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положения труд в часовете между 22,00 – 06,00 часа за 44 нощни смени в периода 11.08. – 31.07.2020 г. е 26,40 лв., а лихвата по тримесечия е 6,77 лв. Считано от 01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон 22:00 – 6:00 часа се заплаща с трудовото възнаграждение за месеца, за който е положен. Така сборът от левовата равностойност на неосигурените храна и напитки до 01.08.2020 г. възлиза на 231,60 лв., а сборът от лихвите е 62,10 лв..

Съдът кредитира заключението на ВЛ ведно с допълнението като обективно и компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

3

Предявени са 4 обективно съединени искове:

Иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да му заплати дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд в процесния период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, дължима от първо число на месеца следващ съответното тримесечие към момент ана предявяване на исковата молба.

Иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо и изр.второ ЗМВР за заплащане на левовата равностойност на неосигурената безплатна предпазна храна и неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд за периода до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху двете главници за храна и напитки, начислена за периода до подаването на исковата молба.

Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време същият е положил нощен труд, който след преобразуването му в дневен не е напълно заплатен. Безспорно се установи разлика от 240 часа между нощните и дневните часове, след преобразуването на нощния труд, които не са начислени и заплатени от работодателя и са на стойност 2 399,60 лв..

Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.

В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.