Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3081 от 07.12.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1902/2023
Вид
Определение № 3081
Подписан
07.12.2023
В сила
05.12.2023
Състав
Недялка Пенева Пенева, Нася Иванова Япаджиева, Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3081 гр. Бургас, 05.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501902 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК и сл. от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба подадена от С. С. И. чрез адв.С.Гонкова-Трайкова против Определение № 5786/11.10.2023г. по гр.дело N 809/ 2023г. по описа на РС Бургас с което съдът е прекратил производството и е върнал исковата молба.

В ч.жалба, жалбоподателят твърди, че извода на съда, че не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е неправилен. Сочи, че съдът е формирал неправилен извод, че по отношение на исковата сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение обосноваваща недопустимост на заявения иск, поради липса на идентичност на вземанията. Моли определението на съда да бъде отменено и делото да бъде върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок е постъпил отговор на ч.жалба от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с който, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да остави определението на БРС в сила, като правилно и законосъобразно.

В срок е постъпил отговор на ч.жалба и от „Юробанк България“ АД с който, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да остави определението на БРС в сила, като правилно и законосъобразно. Сочи, че цитираната от жалбоподателят практика е неприложима, тъй като вземането е прехвърлено преди образуване на изпълнитеното производство на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и дружеството е предприело действия за снабдяване с изпълнителен титул.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното разпореждане поражда неблагоприятни правни последици, поради което е процесуално допустима.

1

Като взе предвид твърденията в частната жалба и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Пред РС Бургас е предявен от С. С. И. чрез адв. С.Гонкова-Трайкова иск за установяване, че не дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сумата в размер на 3329.08лв. представляваща задължение по договор за кредит № CARD 18661285/21.06.2021г. сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., прехвърлено на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД . Иска е предявен на 10.02.2023г.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с изразено становище за недопустимост на производството. Посочено е, че срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът – С. С. И. е подал възражение и на 09.01.2023г. дружеството е предявило иск по по чл.422 от ГПК. На следващо място е посочил, че отрицателен установотерен иск е недопустим поради лопсата на правен интерес, поради съществуването на друг специален ред за защита на длъжника.

В срок е постъпил отговор на исковата молба и от БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България КЧТ, в който дружеството като твърди, че вземането от С. С.

И. е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД на 09.09.2021г. иска е недопустим. В хода на производството с Определение № 4778 от 17.08.2023 г. чуждестранния търговец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, с номер на регистрация 542097902, действащ чрез неговия клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК 204915054, е заличен като ответник по делото и на негово място като ответник по делото е конституиран правоприемника му „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749.

С Определение № 5786/11.10.2023г. по гр.дело N 809/ 2023г. по описа на РС Бургас, съдът е прекратил производството, като е недопустимо.

Представен е по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД , като видно от приложение № 1 от 10.11.2021 г. вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. от С. С. И. по договор № CARD 18661285/21.06.2021г. – в общ размер към датата на цесият е 3282.38лв. е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД .

От приложената към исковата молба справка за кредитна задлъжнялост на ищеца към 03.02.2023 г., в частта й за просрочия по активни и по погасени кредити, е видно, че кредит с идентификация CARD-18661285 на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, не е активен, като в частта относно текущо състояние на кредитите липсва вписване по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ (или правоприемника му „Юробанк България“ АД), а е отразено придобиването на вземанията по кредита от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД на 10.11.2021 г.

По делото е представена и Заповед № 3186 от 21.10.2022 г. за изпълнение на 2 парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6715/2022 г. по описа на БРС за сумите:

2651, 73 лева - главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD18661285 от 21.06.2021 г., 626, 95 лева договорна лихва за периода 21.06.2021 г. – 09.11.2021 г., сумата от 268, 66 лева обезщетение за забава за периода 10.11.2021 г. – 28.09.2022 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 120, 95 лева съдебноделоводни разноски, издадена против С. С. И. по подадено заявление от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД .Представено е и подаденото от С.

С. И. възражение и искова молба подадена от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с която предявява против С. С. И. иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване че дължи сумите за които е издадена заповед по ч. гр. д. № 6715/2022 г. по описа на БРС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Доколкото предявения иск е установителен, наличието на правен интерес от предявяването му съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно.

След като към момента на предявяване на иска против „Юробанк България“ АД, правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., дружеството и неговия правоприемник не е титуляр на спорното вземане , то за ищецът не е налице правен интерес да иска установяване по отношение на „Юробанк България“ АД, правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, че не дължи сумата 3329.08лв. Установено е, че вземането е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е предприело действия за установяване на вземането. Преди предявяването на отрицателния установителен иск от ищеца, е образувано заповедно производство по искане на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и в резултат на постъпилото възражение от С. С. И., „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е предявило иск за установяване на вземането – чл. 422 ГПК. По отношение предявения иск против „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД , то както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, че предявяването на иск за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо, поради липса на правен интерес, тъй като е предвиден друг специален ред за защита на длъжника - предвиден в чл.

413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК. Затова и предявения отрицателно установителен иск предявен от С. С. И., при наличието предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземанията по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD18661285 от 21.06.2021 г., е недопустим поради поради липса на правен интерес. Според настоящата инстанция се касае за идентични вземания за главница, договорна възнаградителна лихва и мораторна лихва, които произтичат от един правопораждащ юридически факт, а именно договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD18661285 от 21.06.2021 г. и наличието на разлика в общия размер на 3 вземанията, посочен в уведомителното писмо за извършена цесия от 10.11.2021 г., поканата за незабавно плащане от 04.01.2022 г. и заповедта за изпълнение от 21.10.2022 г., се дължи на различието в крайния период на дължимост на претендираната мораторна лихва.

По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното определение.

На ответника – „Юробанк България“ АД следва да се присъдат направените разноски, в размер на 100 / сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5786/11.10.2023г. по гр.дело N 809/ 2023г. по описа на РС Бургас с което е прекратено производството по гр. дело №809/2023г. като недопустимо.

ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН ********** с адрес*** да заплати „Юробанк България“ АД ЕИК 000694749 със съд.адрес гр. София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес парк София сгр.14 сумата от 100 /сто/ лева направени разноски по делото.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4